До тавана за тази година остават емисии за 1,4 млрд. лв., които ще бъдат пласирани само на вътрешния пазар
Нови 150 млн. лв. от вътрешния пазар при годишна лихва 4,13% изтегли финансовото министерство. Емисията държавни съкровищни бонове бе пласирана на аукцион преди ден и е с падеж след 5 години и половина.
Първоначално обявения план на служебния финансов министър Росица Велкова бе да заеме 200 млн. лв. След приключването му става ясно, че от набраните оферти за 203 млн. лв. заявки за 53 млн. лв. са отказани заради поискана висока доходност от купувачите. Купувачи на новия дълг на държавата са традиционните - банки, пенсионни фондове и застрахователни дружества.
Само за седмица лихвата на ценните книжа се увеличи с 1% , показват резултатите от търга. Предишната емисия на вътрешния пазар, която бе пласирана преди седмица бе за 200 млн. лв. ДЦК със средна годишна доходност в размер на 3,01%.
Преди две седмици, след двугодишна пауза България излезе и на чуждите капиталови пазари. Тогава бяха продадени облигации, деноминирани в евро, в два транша с общ размер от 2,25 млрд. евро. Първият бе със срочност седем години, обем 1,5 млрд. евро и лихвен купон 4,125%, а вторият е със срочност 12 години, обем от 750 млн. евро и лихвен купон 4,625%. Тази емисията бе част от Средносрочната глобална програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари, като до достигане на лимита на програмата остават 2,1 млрд. евро.
Последните дългови операции все още са в рамките на определения в актуализирания бюджет таван от 10,3 млрд. лв. на новия дълг, който може да бъде поет през тази година. Така, до достигането му вече остават 1,4 млрд. лв. При отчитане на обемите на новите облигации, от финансовото министерство пресметнаха, че общият размер на държавния дълг ще достигне 34,5 млрд. лв., което представлява 22,9% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) за тази година.
"В предстоящите месеци цената и достъпът до дългово финансиране ще представляват все по-голямо предизвикателство пред суверенните емитенти на дълг, с оглед на продължаващата геополитическа несигурност, високата инфлация и политиката на Европейската централна банка и Федералния резерв за продължаващо увеличение на основните лихвени проценти", заяви наскоро финансовото министерство
