Най-високата добавена стойност за икономиката на столицата дават услугите и търговията, докато индустрията има по-слабо значение, а земеделието почти никакво
Икономиката на столицата се различава силно по структурата си от тази на който и да е друг град в страната. Най-високата добавена стойност дават услугите и търговията, докато индустрията има по-слабо значение, а земеделието почти никакво.
Като се изключат банките и застрахователите, търговията е тази, която засега отбелязва най-висока добавена стойност. Но през последните години технологичните компании отчитат толкова силен ръст, че най-вероятно до няколко години ще заема челното място.
Проучването Endeavor Insight Report, представено тази година, показва, че технологичният сектор е най-прогресивно развиващият се в България, като се отчита трикратен ръст през последните години - повече от всеки друг сектор в икономиката.
Само при информационните и комуникационните технологии делът им в БВП е нараснал от 1,8% през 2011 г. до 7% десет години по-късно. В сектора са заети близо 115 хил. души, от които около 75 хиляди работят в столицата. Тяхната средна заплата е 3,4 пъти по-висока от тази за страната, а нивата на производителност на труда са конкурентни на световните.
В проучването се посочва, че въпреки трудностите и предизвикателствата София има шанс да бъде лидер в предприемаческата екосистема в Югоизточна Европа. Основания за такова твърдение давал фактът, че столицата се характеризира с добре функциониращи структури и силни взаимовръзки между предприемачите. България по принцип заема челно място сред държавите в Югоизточна Европа откъм институционална предприемаческа подкрепа по отношение на достъп до капитал, ноу-хау, информация.
Например в страната ни има над 17 фонда за дялов и рисков капитал и инкубационни или акселераторски програми, покриващи целия цикъл на развитие на предприемаческите начинания и всички те са със седалище в София.
Но всичко това нямаше да е възможно, ако столицата не предлагаше достатъчно квалифицирани кадри.
София-град е областта с най-добър образователен статус на работната сила, показват демографските данни. Например делът на населението на възраст 25-64 години с висше образование достигна тази година 56,8% при 29,2% средно за страната. А хората в тази трудоспособна възраст с основно и по-ниско образование в София са 3,9% при 16,9% средно за страната.
Макар че средното образование не подготвя квалифицирани кадри, то е основата, върху която се развива обучението във всички сфери, а столицата е с добри образователни показатели. Има висок коефициент на записване в училище, нисък дял на напусналите училище.
Успехът на столичните ученици на националното външно оценяване по математика след VII клас през 2021 г. достигна 50,1 точки и е далеч над средния за страната - 37,9 точки. Същевременно средната оценка на матурата по български език и литература е “;ного добър” при “oобър” за страната, а слабите оценки са едва 1,8%.
София привлича значителна вътрешна миграция и през последната година изпревари Варна, като вече е втората област след Сливен с най-висок коефициент на демографско заместване. Съотношението на населението на възраст 15-19 години към това на 60-64 години в столицата е 78,7% при 67,1% в страната. Това означава, че на всеки 100 души, на които им предстои да излязат от пазара на труда поради пенсиониране, съответстват 79 младежи, които ще се влеят в работната сила.
Но и в столицата определено има глад за специалисти в различни сфери. Според данни на Агенцията по заетостта най-търсените квалифицирани кадри са медицинските специалисти и инженерите.
За седемте месеца на тази година в София работа са започнали 117 785 безработни при 163 700 за същия период на 2021 г., или с близо 46 хил. души по-малко.
Най-често работа започват хора в сектора на преработвателната промишленост и услугите - оператори на машини, продавач-консултанти, административни секретари, охрана и други.
При специалистите търсенето е предимно за учители и стопанските и административните специалисти.
В столицата има глад за медицински специалисти и инженери. Работодателите се оплакват от липса на достатъчно кадри във високите технологии - програмисти, софтуерни инженери и медици. Бизнесът търси и професионалисти в техническите професии - оператори на машини, техници, шофьори, заварчици.
Има недостиг и на кадри във високите технологии - програмисти, софтуерни инженери, разработчици, тестери и др.
Същото показва и проучването на Endeavour. Основните предизвикателства, които компаниите, участвали в изследването, посочват, са достъп до профилирани кадри. 68% от фирмите заявяват, че им липсват хора с технически талант, а 56% се затрудняват в намирането на квалифицирани мениджъри. Достъпът до капитал и липсата на регулаторна рамка затрудняваj по-малък брой анкетирани. (Виж инфографиката.)
Това е свързано със сравнително високия дял на строителство в София, особено на инженерни и инфраструктурни обекти.
Само “ЕРМ Запад” АД, част от групата на “Електрохолд” например инвестира през миналата година над 20 млн. лв. в развитието и модернизирането на ключови за София и Западна България обекти на електроенергийната мрежа. Сред тях са реконструкция на 20- и 110-киловолтови съоръжения в подстанция “Младост”, реконструкция и модернизация на подстанция “София-център”, стартиране на изграждането на втората връзка между подстанциите “Яна”, “Кремиковци” и “Калиман”, както и кабелната линия “Дондуков”.
За изкупуване на енергийни обекти през 2021 г. дружеството е инвестирало 21 млн. лв., а за нови присъединявания - 17,7 млн. лв. “ЕРМ Запад” работи за дигитализиране на управлението на електроразпределителната мрежа на територията на Западна България. Ще продължи и монтирането на умни електромери.
