Още не е ясно дали минималната заплата ще замръзне
Отмяна на гласуваните от предишния парламент данъчни облекчения, замразяване на минималната заплата и спиране на плащането на компенсации за всички. Това най-вероятно ще предложи служебното правителство на следващия парламент като мерки за допълнителни приходи в бюджета.
Наскоро финансовата министърка Росица Велкова пусна доклад, според който в следващите три години ще се наложи тегленето на нов дълг от 15 млрд. лв., за да се покрият плащанията, свързани с вдигането на пенсии, заплати в администрацията, финансирането на общински дейности и съфинансирането на плана за възстановяване и европейските фондове.
Според доклада може да се очаква, че приходните администрации ще успеят
да съберат с 5 млрд. лв. повече на година,
но тези пари не са достатъчни за покриването на очакваните дефицити.
Поради това министърката пусна и писмо до колегите от правителството, от което стана ясно, че държавата започва да пести - до края на годината няма да се правят допълнителни разходи извън предвидените. Освен това поемане на задължения за харчове за 2023 г. няма да става без съгласуване както с премиера, така и с министъра на финансите.
Преди дни в интервю за “24 часа” икономистът Красен Станчев пък заяви, че увеличаването на бюджетни заплати и пенсии, даването на данъчни преференции чрез намаляване на ДДС и компенсациите за скъпия ток и горива не само са извънредни разходи, но и
вдигат инфлацията допълнително
Според Станчев приходи за бюджета може да се осигурят чрез приватизация на компании като “Булгаргаз”, чрез концесии на ВиК, “Топлофикация София”, на минерални води или за поддръжката на магистрали.
Станчев предлага още да се вдигне забраната за добив на шистов газ у нас и други концесии за енергийни ресурси, спрени с административни процедури. Икономистът иска и отмяна на всички данъчни преференции, а помощи да се дават само на нуждаещите се, а не “на калпак”.
Експерти посочват, че плюсовете от евентуална приватизация на държавното газово дружество и на други компании са, че ще работят в конкурентна среда и няма да получават преференции от държавата.
Минусът е, че по закон приходите от приватизация трябва да постъпят в Сребърния фонд за пенсиите и парите от него не може да се харчат за друго. Във фонда сега има близо 4 млрд. лева, които са на депозит в БНБ.
Аналогичен е казусът с концесиите, приходите от които също трябва да влязат в този фонд. По данни на финансовото министерство
за 2021 г. са събрани 8 млрд. лв. от приходи от собственост, концесии,
продажба на квоти за парникови газове и други. Най-голямата еднократна сума досега от концесия е 660 млн. лв. - първоначалното плащане по сдеката за летище София.
Експертите на Института за пазарна икономика обаче твърдят, че по-големи резерви могат да дойдат от съкращаването на разходи, а не толкова в осигуряването на още приходи.
Едно от възможните спестявания с огромен ефект е спирането на компенсациите за бизнеса заради скъпия ток.
Само за втората половина на тази година например
помощта е близо 6 млрд. лв.
Дали компенсациите ще бъдат намалени обаче, зависи от новия парламент, който трябва да гласува съответните промени.
Новият парламент и редовен кабинет могат да отговорят на въпроса трябва ли да се се плащат компенсации на всички за цена на тока над 250 лева на мвтч, посочват от Института за пазарна икономика (ИПИ). Или вместо това с част от печалбите на производителите на електроенергия
да се финансират други държавни разходи
Служебният финансов министър също препоръчва преразглеждане на компенсациите.
Икономисти и финансисти настояват и за преструктуриране на социалните разходи, защото в момента много от тях са “на калпак”. ИПИ дори предложи пълно описание на различни социални програми с конкретни идеи за тяхната промяна.
Ефект от близо 600 млн. лв., а и повече ще има, ако още от догодина се премахнат повечето от въведените диференцирани ставки по ДДС. Още
150 млн. лв. остават в хазната например, ако спре помощта от 25 ст. за литър евтин бензин
Ако пък цените на горивата и догодина не се нормализират, подпомагането трябва да се насочи към най-нуждаещите се, а не за всеки собственик на автомобил.
Съкращаване на разходи може да има и дълго отлаганата административна реформа, защото само за тази година с 3,5% се е увеличила издръжката на администрацията заради индексации на заплати.
А набавянето на допълнителни пари ще е повече от необходимо за държавата, защото само за пенсии разходите на година вече гонят 15 млрд. лв. Догодина ще има и корекция нагоре на тази сума, защото ще влезе и октомврийската индексация за част от възрастните хора.
Владислав Горанов, бивш финансов министър:
Публично-частното партньорство е добър инструмент, но замразяването на минималната заплата - не
Понеже сме в предизборна кампания, искам да кажа, че в момента изразявам лично мнение, а не мнение на партията, в която членувам. С тази уговорка бих коментирал предложенията така. Приватизацията и управлението на държавната собственост, под формата на публично-частно партньорство, в случая концесия, са добър инструмент. Специално за “Топлофикация София”, доколкото знам, има и решение на Столичния общински съвет да се търси частен партньор.
Не съм съгласен обаче, че състоянието на пазара на труда предполага замразяването на минималната работна заплата, друг е въпросът как да се определя най-справедливо нейният размер. Съгласен съм обаче, че диференцираните ставки по ДДС, като изключим тази за туризма, не изиграха ролята, която се очакваше от тях, и само ерозираха приходната част на бюджета.
Що се касае до свиването на дефицита - няма да е лесно. Имал съм възможност и преди да коментирам, че недалновидно се взеха много решения за неотменими ангажименти, които не са обезпечени с текущите постъпления в бюджета. Това ще наложи енергични мерки по отношение на подобряването на събираемостта на приходите, а така също и подобряване на ефективността на разходите. Намаляването на министерствата и политическите кабинети е едно добро начало. По-добро насочване на помощта на държавата към бизнеса и хората (не на калпак) също трябва да бъде приоритет. Имайки предвид анонсите на Министерството на финансите за прогнозата за следващите години, бърза консолидация на бюджета трудно ще се постигне.
Милен Велчев, бивш финансов министър:
Трябва спешно лечение - отмяна на диференцирания ДДС и помощите на калпак са първите лекарства
Българската икономика продължава да расте, но бюджетната сфера е на прага на сериозна криза. Министърът на финансите бе напълно прав да бие сигнал за тревога. Той е насочен към всички бивши, настоящи и бъдещи управляващи, които не са наясно колко важно е България да продължи с благоразумната финансова политика - основен стълб на доброто ни икономическо развитие през последния четвърт век.
Но пожеланията не са достатъчни: необходими са конкретни мерки за обуздаване на ненаситния апетит за харчене на чужди пари. Няма по-точно название на политиката на прекомерни дефицити, финансирани чрез стоварване на нов дълг върху плещите на младите. И колкото и да е прав Красен Станчев почти във всичко, което препоръчва, сега е много важно да настояваме партиите, борещи се за нашия вот, да дадат своите рецепти за неизбежните и непопулярни мерки за затягане на разходите.
Говорейки по-конкретно, създаването на очаквания за ръст на заплати и пенсии, изпреварващи инфлацията и бюджетните приходи, не е нищо друго освен див популизъм. Бюджетът изисква спешно лечение - и премахването на диференцираните ДДС ставки и компенсациите за всички “на калпак” е първото животоспасяващо лекарство. След това дългосрочната рехабилитацията на “пациента” включва структурни реформи, приватизация, подобряване на инвестиционния климат и разбира се, превърналото се в мираж върховенство на правото.
Лъчезар Богданов, икономист:
Повишенията на заплати и пенсии може да растат, но с по-малко от ръста на икономиката
На първо място и най-важно – трябва да поддържаме икономическия растеж. Всъщност мрачната прогноза на МФ е именно в сценарий, при който икономиката рязко минава в рецесия, има срив на потребление и производство, оттам приходите спадат, а остава тежестта на високи разходи. Оттам какво може да се направи – ускорено изпълнение на проекти, финансирани както от оперативните програми, така и по плана за възстановяване и устойчивост. Абсурдно е да имаме близо 50 милиарда помощ от ЕС и да не можем да ги насочим навреме в икономиката. Иначе растежът в частния сектор е движен от инвестициите и технологиите – затова отново на дневен ред е идеята за нулев данък за реинвестираните печалби на бизнеса. Това струва малко сега, но дава плодове в повече инвестиции, повече печалби, повече работни места и повече продажби в следващите години – ето средносрочна полза за фиска. На следващо място – орязване на някои разходи и стремеж цялостното увеличение на останалите разходи да е с по-нисък темп от икономиката. Второто е по-мекият начин разходите постепенно да имат по-малка относителна тежест като дял от БВП и така да водят до по-нисък дефицит. С други думи, от следващата година повишенията на заплати, пенсии и социални плащания може да растат, но с малко по-малко от номиналния икономически растеж. Идеален е моментът и да се премахнат различните схеми за субсидии и преференции, с които бе натоварен бюджетът – като почнем от стотинките отстъпка за горива и стигнем до намалените ставки по ДДС за кръчми, брашно и хляб. Те нито са социални, нито са насочени към решаване на проблем. Повишение на приходите може да се постигне без повишаване на данъчните ставки по основните данъци, плащани от предприемачи и работещи. Нужно е обаче затягане на “вратичките” и повишаване на събираемостта, независимо от очаквания отпор от засегнатите. Стъпка би трябвало да е например разширяване на обхвата на толсистемата, но без да пропускаме и някои теми – табу за последните десетилетия – например петролната рафинерия да плаща данък върху действителните печалби, които вероятно са значителни при тези цени на горивата. А по актуалната тема от последните дни е добре да припомним, че енергийните компенсации за бизнеса са вече близо милиард на месец – второто най-голямо перо в държавните финанси след пенсиите! Може би трябва да се смени моделът така, че помощта да отива само в действително засегнатите потребители, а останалите средства да се използват за други политики. Свиването на дефицита ще е неизбежна задача пред бъдещото управление, защото всеки нов държавен заем за покриване на дефицити ще трябва да се взима при значително по-високи лихви.
