Неразумно планиране при пазаруване, разпиляване при готвене, непознаване на елементарни правила за съхранение на плодове и зеленчуци. И прекалено много изхвърлена храна.
Дойде време не само да се замислим за всичко това, а и да направим нещо, за да го предотвратим. Защото за разлика от средния европеец, чиито разходи за храна не надвишават 20% от всичките му разходи, за българина този процент е 30.
Само преди десетина години и ние бяхме успели да го снижим до 22%, но инфлацията у нас удари със страшна сила именно при хранителните стоки (виж инфографиката).
Както каза наскоро социологът Димитър Ганев от Изследователски център “Тренд”, тази партия, която може да даде убедителен отговор как би се справила с нарастващите цени, със сигурност ще спечели изборите.
Като се имат предвид разточителните хранителни навици на българина, голяма част от тези разходи може да се намалят, като просто преустановим навика да изхвърляме толкова много храна. Последното за България изследване показа, че става дума за 670 хиляди тона храна годишно. Вярно, че половината е от ресторанти и магазини, но другата половина се дължи просто на мързела на домакинята. Повечето наши съвременници например държат да консумират само пресен хляб, независимо че нямат особено високи доходи. И затова най-изхвърляната храна у нас е хлябът. Особено показателно е, че въпреки кризите - здравна, икономическа, политическа, енергийна, новооткритите пекарни се увеличават, а не намаляват. Ако се вземат няколко мерки за безотпадното му ползване, семейните бюджети биха нараснали с около 1000 лв. годишно без особено лишаване от калории и без диети.
Сухият хляб не е за изхвърляне. Нашите баби и дядовци, преживели няколко войни, колективизация и други беди, са имали доста всекидневни трикове за ефективна консумация на хляб. Основният е бил рециклирането му, за да бъде привлекателен за ядене и след като е остарял. Освен разнообразните попари старият хляб е бил използван за всякакви тестени изделия освен прословутата циганска баница.
От стар хляб например са се правели “баници” вместо от точени кори. Начупеният и изсушен на сухар хляб се подрежда в тава и му се слага заливка като за баница от мляко, яйца, сирене и мазнина и след това се запича. Това ястие си няма име, но е било част от културата на по-бедните. Ако му се добави захар и есенция, става сладкиш, подобен на британския bread pudding. Хранителната стойност е същата като на баница с купешки кори, вкусът е не по-лош.
Най-простото нещо, което може да се приготви от изсъхнали филийки хляб, е кротони, които иначе се продават по 5-6 лв. за 200-300 грама. Няма нищо по-лесно от това. Филийките се нарязат на малки кубчета, слагат се в тавичка и се запичат, докато придобият златист цвят. Може да се поръсят с каквито искате подправки. Само внимавайте да са сухи, защото пресните ще изгорят при печенето.
Ако приготвените кротони ви идват прекалено много, можете да ги счукате в едно хаванче и така се получава галета за паниране. Сега е много модерно да се панира с корнфлейкс, но галетата вършеше същата работа поколения наред и в никакъв случай не е по-лоша, а цените са несравними.
Пържените филийки, потопени в разбито яйце, също се правят най-добре от стар хляб.
Все още има хора, които не знаят, че стари бисквити също не се хвърлят – като се счукат и се залеят с вода, в която е разтворена захар, от това се правят сладкиши от рода на скаличките. Вътре може да се слага настърган шоколад, портокалови или лимонови корички и каквото друго намерите подходящо за десертно ядене.
Всъщност на рециклиране подлежат всички ястия, които се готвят всекидневно и които много членове на семейството на втория ден вече не искат да консумират. Освежаването на храната с помощта на сосове е съществена част от българската и бедняшка, и буржоазна кухня.
Например прословутите “кюфтета по чирпански”, споменавани още в рецептурните книжки на “Здрава храна” и “Балкантурист”, не са нищо друго, а рециклиране на вчерашните кюфтета. Когато се правят кюфтета, винаги остават няколко неизядени, които се подхвърлят в хладилника студени и посивели. Бабите ни са били приучавани да приготвят сос и на другия ден те да бъдат стопляни и овкусявани с него.
Това всъщност е техника, преподавана в домакинските училища и може да се прилага за всякакви останки от вчерашния обяд - печено месо, риба, сарми, пълнени чушки и изобщо каквото се сетите.
Супите, сварени от останки от вчерашния обяд, също могат да са много вкусни. Примерно, поднесли сте на масата печено пиле или пържоли. Отделете костите, преди да ги сервирате, а след това ги сварете на бульон, към който добавете малко подправки и остатъци от зеленчуци от типа на обелки от картофи, лук, листа от моркови и ще имате чудесна супа. Сами ще се изненадате колко вкусно може да бъде. Подобни примери могат да бъдат безкрайни и ги има във всяка национална кухня, не само в българската.
А и по принцип най-вкусните супи се правят от сварени кокали, а не от бяло пилешко месо или от продаваните по магазините “меса за готвене”. Сравнението в цените между кокали и месо не подлежи на коментар.
Другият най-съществен резерв за икономии на храната е правилното планиране. С всяко следващо десетилетие пазарските кошници в магазините на самообслужване стават все по-големи и по-големи и ако караме така, скоро ще бутаме пред себе си нещо с размерите на контейнер за отпадъци. Това е заради стремежа на търговците да ни накарат да пазаруваме като в несвяст огромни количества.
Пазаруването веднъж седмично е най-големият маркетингов трик, измислен нарочно, за да изкара колкото се може повече пари от портфейлите ни. В едно съвременно домакинство поне една пета от съдържанието на тази огромна количка накрая отива на боклука. Най-малкото защото има и хранителни продукти, които просто не издържат цяла седмица съхранение при домашни условия.
Пазарувайте само по списък, като предварително сте изчислили точно колко продукти са ви необходими спрямо точния размер на вашето домакинство.
Повечето рецепти в готварските книги и предаваните от уста на уста са оразмерени за 6-8 порции. Това е остатък от едновремешна България, когато на масата са сядали горе-долу толкова човека – бащата, майката, трите деца, възрастните родители и слугинята.
Ако вашето домакинство е от трима души или по-малко, със сигурност ще изхвърляте част от приготвените по тези рецепти ястия. Вижте продуктите в рецептата и разделете на три. И така пазарувайте. Примерно, ако в рецептата пише едно пиле, най-вероятно едно пилешко бутче или 2 крилца ще са ви достатъчни.
Не е необходимо да купувате един килограм зелен боб, защото със сигурност няма да го употребите и ще се развали. Няма нищо срамно да си вземете една шепа за стотинки, а не за левове.
Същото е и с хляба - купувайте по-малки разфасовки, за да не изхвърляте после. Примерно, ако семейството ви се състои от трима, значи на едно пазаруване можете да купите и само 250 грама хляб. Това са 6 стандартни филии, т.е. по две на човек на ден. Защо ви е цял килограм, който сега е мек и топъл, но утре ще мухляса?
По принцип в ресторантите използват специални калкулатори и дори софтуерни програми, за да преизчисляват грамажа на продуктите, когато трябва да се приготвят по-малко на брой порции. Има например специални програми, които преизчисляват продуктите в зависимост от това дали ще се пече в кръгла, или в четвъртита тава.
За домашни цели е много подходящо да се използва секцията на сайта www.kulinar.bg, която намира рецепти по зададени налични продукти. Например имате вкъщи малко риба тон, малко домати, една глава лук, олио и блат за пица. Нанасяте ги в съответните полета и търсачката ви намира поне 5-6 рецепти, в които тези продукти може да се комбинират.
Плодовете и зеленчуците са цяла отделна тема. Не съществува такова нещо като отпадък при тях. Всичко в зеленчуците е ядивно. И обелките на картофите, лука, чесъна, морковите и краставиците.
Лошото при плодовете и зеленчуците е, че бързо се развалят, а няма универсален начин за съхраняването им.
Омекналите домати, които не искате за салата, както и тези части, с които доматът се прикрепя към стъблото на растението, не бива да се изхвърлят. Сварете ги добре, пасирайте ги и запазете получената течност във форми за лед. От това става чудесен сос за паста, както и за супа. На пръв поглед може да изглежда някак обидно, но е чудесна форма да икономисвате средства.
Изобщо, добре е човек да обяви война на всяка преработена храна. Всякакви колбаси и готови сосове като кетчупа например са ненужно скъпи. И макар да се ограничавате и да не ходите по кръчми, като купувате преработени храни, всъщност плащате, все едно че посещавате ресторант.
В България хората ядат ненужно много колбаси. Спокойно може да спрете изобщо да ги купувате. Вземете парче свинско, осолете го и го сварете. Наръсете го с червен пипер и го приберете в хладилника. Ето ви кайзерована шунка, от която всеки ден можете да режете тънки резени за сандвичи, без да сте платили за нея по 70 лв. за килограм. И без да поглъщате канцерогенните нитрити, употребявани безконтролно в колбасите, за да издържат дългия път от цеха до витрината в магазина, от който някой ще ги купи. А може би дори ще е по-вкусно.
Яжте по-малко. Съвременната диета е свръхкалорична и твърде обилна. Представата, че трябва да се яде по три пъти на ден е непостижима за няколко милиарда хора на планетата, а те някак си оцеляват и не са с наднормено тегло. Спокойно може да скипнете едно ядене на ден - закуската, обяда или вечерята, както ви е удобно. Освен че ще е по-добре за тялото, ще спестите пари.
Не е нужно например да се яде месо по три пъти на ден. Един път е достатъчно и това няма да ви направи вегани.
Никога не купувайте безалкохолни напитки и бутилирана вода. Пийте от чешмата по 8 чаши на ден. Често пъти гладът е фалшив сигнал за жажда. Тъй че не се оставяйте жадни и ще икономисвате от парите за храна. Ако толкова ви се пият подсладени напитки, си направете сами студен чай. Така няма да плащате за красивите опаковки и телевизионните реклами.
Приготвяйте си сами кафето. Да ходите и да плащате 2 и дори 3 лева за кафе в картонена чаша е доста неразумно, колкото и да ви се пие кафе в момента. За тези пари можете да си варите кафе и то от най-хубавите сортове поне половин седмица.
Изобщо, подходящи времена дойдоха за всички, които имат желание да поотслабнат. Мисълта, че в ресторанта ви поднасят някое вкусно ястие, чиято себестойност е три пъти по-ниска от крайната цена, на която ви го продават, вече е достатъчен повод да откажете да го консумирате.
Същото е и с готовата храна, която се продава в супермаркетите. Нейната цена нарочно се обявява за 100 грама, за да не изглежда стряскаща, каквато е всъщност.
