Как да се преподава качествено в електронна среда
"Образование 4.0” е съвместна инициатива на Vivacom и в. “24 часа” за дигитална трансформация на образованието. Проектът си поставя за цел да популяризира ползите от дигитализация на българските училища и университети чрез въвеждане на технологии, нови методи на преподаване в сигурна виртуална среда и подходящо съдържание.
Ютюб видеата на индийци са изключително популярни сред студентите, които учат икономически или математически специалности както в български, така и в европейски университети. Там формулите и теоремите са ясно и кратко обяснени, а ресурсът е огромен в сравнение с този на български. Доц. Александър Найденов от Университета за национално и световно стопанство усеща тази тенденция още преди няколко години, затова опитва да обърне тренда и да предоставя информация и на родния език.
Той създава ютюб видеа с формули по статистика, иконометрия и анализ на данни за своите студенти.
Прави и собствен сайт
- статистика.бг, където качва електронни ресурси, презентации и лекции.
Между 8 и 15 минути са дълги клиповете на доц. Найденов. Той ги прави специално за своите студенти, за да може да са винаги достъпни, а информацията да е кратко, точно и ясно обяснена.
“На лекциите показвам теорията и казвам на студентите въз основа на тази теория и ютюб видео да приложат наученото върху данни в ексел. Това се оказа полезно, защото вместо аз да повтарям на лекции едно и също, всеки със своето темпо сяда вкъщи и ги гледа. Самите студенти са ми казвали: “Хубаво, че сте ги направили, защото понякога отсъствам от лекции, а искам да си свърша работата”, разказа пред “24 часа” доц. Найденов.
“Впоследствие направих и сайт - статистика.бг. Има линкове към видеоуроците и по този начин комбинирам лекциите, които са в пауър пойнт или на пидиеф, с видеата”, допълва доцентът.
Още през 2006 г., когато става преподавател в университета, започва да прави презентации. Тогава те са с богати на текст и формули. “След това, говорейки си с поколенията пред мен, установих, че ги отегчавам. Започнах да променям нещата - с повече графики и снимки, с по-малко формули, а само с най-важното”, спомня си той.
С платформите, използвани сега за онлайн обучението, се запознава още през 2018 г. Тогава започва с Google Classroom, която е безплатна и може да се използва за комуникация между преподаватели и студенти, както и за тестове. Там той разработва теми за всяка лекция, като тях
прикачва презентация и тестовете,
които дава в края на всеки урок.
Така доцентът е бил напълно подготвен за онлайн обучението още преди то да се наложи на всички през март 2020 г., когато България обяви извънредно положение заради пандемията, а университети и училища затвориха врати.
“Студентите са израснали с технологиите и бързо се ориентираха. Аз пък имах голямо преимущество, защото 1-2 години преди пандемията с лично вдъхновение си бях разработил материалите, тестовете, презентациите”, обяснява доцентът.
Нуждата от дигитализация на висшето образование се отчита и от самите университети и постепенно бумащините се изместват в електронната среда.
През 2014 г. в УНСС се въвежда електронна главна книга, където се записват оценките на студентите от всички изпити, включително и от държавните. Студентската книжка пък отпада през 2016 г. и сега е заместена от
пластика, която има възможност да се комбинира и с банка
по избор и да се използва като дебитна.
Профили в единната система на вуза имат всички студенти. Оценките от изпитите си те могат да проверят там, а възможностите се разширяват постоянно, като вече могат и да си плащат сметките за общежития и семестриалните такси там.
“Тенденцията е да премахнем и пластиката и да преминем на апликация за телефон, защото студентите имат достъп до профилите си навсякъде, където има интернет”, обяснява доцентът.
Промяна в оценките на студентите доцентът не забелязва след дигитализирането на преподаването му. Случва се обаче нещо по-важно - повишава се интересът към дисциплината.
“Преди това студентите бяха свикнали на типичен начин на преподаване - дълго и продължително. То е интересно, но поколенията все повече губят търпение да изслушват. Ние си говорим и мислим, че е интересно, а те започват да си цъкат на телефоните и да говорят помежду си. Казах си, че това не може да продължава така”, казва доцентът. И прави промяна - теоретичната част на лекциите му става около 45 минути. За сравнение, те обикновено са по 2-3 часа по разписание. В това време има забавни примери и картинки, а след това - обсъждане, тестове и домашни. За решаването на домашните работи доц. Найденов позволява да се извадят лаптопите и да се работи на тях.
Телефоните също са позволени
в неговите лекции. Но за работа, а не за чатове.
“Малко преди пандемията бях строг - не можеше да се използват телефони. Сега е обратното - казвам им да използват телефоните, ако искат да пишат на тях, да снимат лекциите, въпреки че после ще им ги дам, да решават на тях тестовете, защото са онлайн. Нека ги използват за работа, защото ученето си е работа”, обяснява преподавателят от УНСС.
Онлайн обучението е бъдещето според него. Но най-добрата форма е хибридната, защото съчетава гъвкавостта на онлайн формата с ползите от живия контакт при редовната. Въпреки напредничавия си начин на преподаване доц. Найденов отчита и ползите на класическото учене и четене на дебели учебници.
“По-бавният процес оставя по-дълготрайна следа в съзнанието, защото бързата информация се смила бързо, но и бързо се изхвърля от мозъка. В 21-и век имаме много източници на информация и мозъкът, за да преживее това, започва да архивира и да изхвърля. Световната тенденция е да продължава писането на учебници - в дигитален формат, но да ги има”, обяснява доц. Найденов.
С връщането напълно към присъственото обучение се рискува университетите да станат неактуални и да бъдат изместени от частни фирми, които предлагат кратко и относително качествено обучение.
“Усещаме напрежение от тези частни фирми, които започват да ни изместват от конкретни сфери, които са по-тесни. Ние учим студентите за “по-широки” анализатори на данни, а там например - за анализатор на данни с конкретен софтуерен продукт. И изведнъж те дори могат да предложат повече за много тясна ниша за много кратко време, а ние в някои случаи страдаме от това”, обяснява доцентът.
Ако все пак университетите вземат решение да се върнат към присъствената форма на обучение, а онлайна да оставят в миналото, доц. Найденов препоръчва поне да се създадат архиви, облачни услуги, където да се съхраняват материали, достъпни за всеки студент навсякъде.
