Нестабилността при най-силните създава предпоставки за трета световна война
Престрелка по цялата граница между Киргизстан и Таджикистан избухна в сряда. Само ден по-рано напрежението между Армения и Азербайджан отново достигна връхната си точка, като предизвика конфликт, който взе над 200 жертви въпреки бързото му потушаване.
Зачестилите сблъсъци между бивши съветски републики никак не са случайни, сигнализират експерти, като посочват, че враговете на Русия се възползват от нейната уязвимост в момента и внимателно опипват почвата, за да разберат докъде могат да стигнат в своите провокации.
По информация на Киргизстан граничен патрул на съперника е бил “в нарушение на по-ранни споразумения между страните, като е заел бойни позиции на неописан участък от държавната граница”. Престрелките между военните се водят по цялата граница между двете страни, каза киргизки представител. Той уточни пред “Лента.ру”, че
таджикската страна използва миномети и артилерия,
а Киргизстан отвръща на огъня.
В продължение на десетилетия тлее и напрежението около оспорвания регион Карабах, който се контролира от етнически арменци и претендира за независимост, но е международно признат за територия на Азербайджан. Има сериозни опасения, че това напрежение, съчетано с разсеяната в момента Русия, може да прерасне в по-голям пожар дори от арменско-азербайджанската война през 2020 г., която взе над 1000 жертви.
Тогава руският президент Владимир Путин договори прекратяване на огъня между враждуващите държави. Днес, когато Русия е затънала в собствените си битки в Украйна, не е ясно дали руският лидер ще успее да постигне подобен резултат, тъй като регионалната стабилност виси на косъм и това се отнася за всички неразбирателства между бившите съветски републики, които с годините бързо бяха потулвани заради
предполагаемата руска мощ, която играеше ролята на балансьор
Конфликтът Баку - Ереван обаче е нещо повече от реликва от времето на студената война. И двете страни се радват на подкрепата на силни съюзници и тъй като Южен Кавказ заема стратегическа позиция на световния енергиен пазар, битката между Армения и Азербайджан може да отекне извън региона и да предизвика много по-сериозна ескалация дори от тази през 2020 г.
Има обаче някои съществени разлики, които може да помогнат за смекчаване на рисковете и евентуалното прерастване в трета световна война на фона на нажежената обстановка по целия свят. Ако разглеждаме събитията от 2020 г., трябва да вземем предвид първо, че Турция силно подкрепи Азербайджан в неговата офанзива. Второ, липсваха руски миротворци, разположени в региона.
Този път Путин и Ердоган взеха бързи мерки да обсъдят сблъсъците, вероятно с цел да намерят начин за успокояване на ситуацията. Те вечеряха заедно още в четвъртък - среща, на която трябваше да присъства и Си Дзинпин, но
китайският президент я пропусна заради страх от COVID
Лидерите имаха общ участие на двудневната среща на Шанхайската организация за сътрудничество в Узбекистан на фона на обтегнатите отношения на Русия и Китай със Запада след началото на инвазията в Украйна на 24 февруари. Оттогава Русия търси подкрепа на изток, за да си отвори път за пазар след наложените ѝ безпрецедентни икономически санкции и изключването ѝ от редица международни организации.
На срещата Путин призна, че китайските му съюзници са притеснени от войната в Украйна, въпреки че самите те не коментираха темата. На същото събитие ръководителите на Таджикистан и Киргизстан Емомали Рахмон и Садир Джапаров призоваха за политическо и дипломатическо разрешаване на конфликта по границата им. Те обсъдиха ситуацията и “се договориха да създадат комисия за разследване на причините за въоръжения инцидент”, за да възстановят мира.
Русия е доказателство, че дори най-малката проява на слабост от една от най-големите сили в света предизвиква поредица от военни ескалации. Световният ред се разпада като домино, а проблемите поставят мощните лидери между чука и наковалнята. Силите на Владимир Путин са съсредоточени в Украйна, а според експерти става все по-очевидно, че сега не му е времето да се разсейва с други райони. Именно заради това по-малки страни, които досега са си мълчали заради страх от последици, си позволяват явни провокации.
