Пасивно-агресивното поведение е коварно, защото трудно се доказва
Ако във вашата работа нямате поне един колега, който не се справя достатъчно добре и всички го смятат за доста глупав, трябва да знаете, че сте голям щастливец. Защото все повече мениджъри се оплакват от подобни “тъпаци”, които тровят трудовата атмосфера.
Всъщност става въпрос за напълно квалифицирани и добре представящи се на интервютата за работа личности, които след като бъдат наети, демонстрират напълно различно поведение. Умишлено забавят поставена задача и когато им се потърси сметка, обикновено така представят събитията, че друг да излезе виновен. Не си сътрудничат с колегите, не искат да се учат от техния опит и даже го подкопават със забележки или уж случайни открития за тяхната кариера. Въобще държат се като хора, които дишат във врата на другите и нямат намерение никога да са в един екип с тях. Ако пък са
облечени с
някаква власт,
дори съвсем
малка, нещата
стават още
по-тежки
“Чувствах се така, сякаш бях фино манипулирана и контролирана. Беше много разочароващо и ме накара да смятам, че съм безсилна да се противопоставя”, казва пред Би Би Си Катрин, която е станала жертва на така нареченото пасивно-агресивно поведение. Първоначално тя смята, че враждебното отношение на колега към нея се дължи на някакво несходство в характерите, но по-късно си дава сметка, че той е създал атмосфера на негодувание в целия екип. Тогава започва да записва постъпките му, да ги анализира и открива колко токсични са. “Това ми помогна да осъзная, че поведението му всъщност не е нормално. Да разсъждавам върху случващото се и да започна да си връщам контрола над ситуацията”, споделя Катрин. По това време тя работи като офис администратор в голямо американско издателство и въпросният колега е по-високопоставен от нея. Така че ѝ трябват доста смелост и психологически познания, за да му се противопостави.
Според Би Би Си някои проучвания показват, че пасивно-агресивното поведение е станало ендемично на работното място. Например проведено през миналия май изследване в Бостън сред 1200 души е установило, че всеки пети се е сблъсквал с такова в службата, а 73% са получавали пасивно-агресивни коментари под една или друга форма в живота си. По думите на доцента по организационно поведение Владислав Ривкин проявленията му може да са доста разнообразни – от колега, който умишлено се прави на глупак и затруднява работата, до уж невинни забележки като “не се обиждай, но...” или “ти си твърде чувствителен”. Общото между тях е, че се демонстрира враждебност, без да се стига до открита агресия, която много по-лесно се усеща и доказва при трудови трибунали. По тази причина такива прояви стават все по-често срещани в офиса, където от хората се очаква да се държат професионално и учтиво, защото в противен случай рискуват да загубят работата си. “Такива поведения са начин за показване на опозиция, недоволство и агресия, без да се противопоставяш на социалните норми. Те осигуряват на извършителя им относителна безопасност в сравнение с актовете на активна агресия, тъй като могат по-лесно да отрекат, че са се случили”, обяснява Ривкин.
Експертите предупреждават, че няма определен тип хора или роли, за които е по-вероятно да действат пасивно-агресивно, но има личностни черти, които правят човек по-склонен да прибегне до този вид поведение. Например непрекъснато са недоволни, мрънкат за нещо и
изпозват всеки
момент да
уязвят човека
срещу себе си
В резултат дори най-положителните хора стават мрачни, без да разбират защо. Често проявяват инат, хитрост и манипулация, за да се утвърждават. Бюрата са им затрупани с работни документи, но те си ровят в телефона, чакайки да изтече работното време, независимо колко натоварени са колегите им. Липсва им емпатия и никога не предлагат помощ.
Начинът, по който се управлява работната среда, също може да повлияе на вероятността работниците да прибягнат до пасивно-агресивно поведение. Ако служителите смятат, че нуждите им редовно се пренебрегват от шефовете, е възможно това да породи чувство на неудовлетвореност и желание да действат незабележимо, за да им се противопоставят. Същото обикновено се случва и в екипи, които са подложени на голям натиск или в които съществува объркване около цялостната динамика на властта. При тях тихата съпротива е много по-често срещана и управлението им далеч по-трудно.
Проучвания показват, че служителите, на които се налага да се справят с пасивно-агресивно поведение, редовно
страдат от
прегаряне,
стрес и по-лоши
нива на
благосъстояние,
мотивация и удовлетворение от работата си. Това се отразява негативно и върху културата на работното място и производителността на компанията.
“Най-добрият курс на противодействие е да контролирате емоциите си и да запазите спокойствие, независимо какво вашият колега казва или прави. Въпреки че това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, липсата на реакцията, за която той жадува, ще ви помогне да сложите край на неговата пасивна агресия”, съветва американският експерт по кариерно развитие Аманда Огъстин. Ако това не работи, може да се наложи да предупредите някого в компанията за случващото се. Разбира се, винаги може да говорите първо и с демонстриращия пасивно-агресивно поведение колега, въпреки че е малко вероятно да постигнете успех, като се има предвид характерната за такива хора склоност към манипулация на ситуацията. Някои потърпевши прибягват до специална среща по въпроса в присъствието на мениджър, но за такава обикновено се изискват конкретни доказателства. Затова е добре предварително да очертаете писмено конкретни примери за пасивно-агресивно поведение и да опишете подробно тяхното въздействие върху себе си и други членове на екипа. Да разговаряте с тях дали са склонни също да участват в разговора за проблемния колега.
Специалистите предупреждават, че този тип взаимоотношения са доста сложни и е добре компаниите да обучат своите мениджъри да разпознават пасивната агресия, тровеща работната среда. Защото да се разчита само на смелост от страна на потърпевши служители, не е достатъчно, а и токсична атмосфера може да демотивира и най-съвестните работници, тъй като вреди на тяхното емоционално състояние.
