- За първи път службата описва публично опитите за влияние в България - от шпионаж през енергетика до фалшиви новини за пандемията
- Многото избори засилили разузнавателния интерес
- Разузнаването не можело да си намери хора - кандидатите хем малко, хем болни
Българските специални служби най-сетне са прогледнали за опитите на Русия за намеса при вземането на решения в България. И за първи път ролята на Москва е описана в годишния доклад за дейността на ДАНС, който е бил одобрен от правителството. Незасекретената част от документа вече е публикувана и на уебстраницата на Министерския съвет.
“През 2021 г. регионът на Черно море се превръща в основен театър за изострена конкуренция и противопоставяне. През втората половина на годината
Руската федерация започва мащабна хибридна кампания
за прекратяване разширяването на НАТО на изток и запазване на руското влияние в съседни държави. За целта ангажира комплексен инструментариум, в т.ч. дипломация, военна сила, специални служби, икономически лостове и зависимости (основно в енергийната сфера), информационни пропагандни и дезинформационни кампании и кибератаки”, пише в доклада на ДАНС относно средата на сигурност, в която е преминала миналата година. В документа има и специална добавка, че на 24 февруари Русия е започнала военна инвазия срещу Украйна. Тя е описана като “безпрецедентна след Втората световна война агресия на територията на Европа”.
България е обект на системен разузнавателен интерес, насочен към ангажиментите ни в ЕС и НАТО, модернизацията на Българската армия, икономиката и вътрешната политика, особено заради поредицата парламентарни избори през миналата година.
Опити за влияние и въздействие има в държавни, военни, образователни и религиозни институции, медиите, отбелязват контраразузнавачите в доклада си. Като
особено внимание агентите обръщали на енергетиката
Имало и опити за придобиване на тайни на България и съюзниците от НАТО.
В доклада на ДАНС единствената спомената специално страна е Русия. Въпреки това контраразузнаването говори за дейност на няколко чужди разузнавателни служби на територията на страната. Като основна опасност са определени опитите да пренасят на наша територия специфични за държавата им вътрешни проблеми.
Имало е и опити за намеса в изборите и директното вземане на политически решения, става ясно още от публичната част от доклада на ДАНС. Контраразузнавачите отново не назовават от коя държава или чужда служба са дошли тези опити. Но в главата, посветена на това как агенцията противодейства на опитите на чуждите разузнавателни служби да оказват влияние в България, са описани
единствено разкрити шпиони на Русия
Особено внимание контраразузнавачите обръщат на разкритата в началото на 2021 г. група от петима бивши военни, които шпионираха в полза на Москва. В групата присъстваха имената на бившия военен разузнавач Иван Илиев, зам.-шефа на бюджетната дирекция на Министерството на отбраната полк. Петър Петров, бившия шеф на секретното деловоство на парламента Любомир Медаров.
ДАНС отбелязва и пресичането на дейността на руски разузнавачи на територията на България.
В доклада не са включени случаите от 2022 г., включително и изгонването на 70 руски дипломати и служители на посолството. Причината е, че документът е само за 2021 г. При изгонването на дипломатите от екипа на бившия премиер Кирил Петков твърдяха, че в ДАНС е имало данни за тяхната дейност срещу България.
В доклада на контраразузнаването не са описани и твърденията на бившето правителство, че български публични фигури, сред които и политици, получават по 4000 лв. месечно, за да служат на Москва.
Специално внимание в доклада си ДАНС обръща на опитите да бъде използвана пандемията от COVID-19 както чрез разпространение на фалшиви новини, така и пряко за дискредитиране на български и европейски институции.
“Отправяни са призиви за извършването на “граждански арести” и
физически посегателства над журналисти, членове на неправителствени организации и политически представители,
поддръжници на ваксинационните кампании и ограничителните мерки. През втората половина на 2021 г. е наблюдавана и значителна протестна активизация срещу противоепидемичните мерки”, пише в доклада на контраразузнаването.
За поредна година от ДАНС обръщат внимание на лошото състояние на здравната система като риск за националната сигурност на България. Отчита се и увеличаване на решенията за ТЕЛК, които създават опасности и за финансовата сигурност на страната.
За разлика от ДАНС доста по-обрани в докладите си са Държавна агенция “Разузнаване” и служба “Военно разузнаване”.
В заплахите, описани от ДАР например, отсъства споменаване на Русия. Вместо това се говори за нестабилност в Източна Украйна, без да се посочат поименно двете сепаратистки републики със столици Донецк и Луганск.
Всъщност основната работата в разузнавателната агенция е била
да се възстанови нормалната ѝ дейност
и дори вътрешният ред, след като в средата на миналата година бяха сменени шефовете на всички специални служби.
В разузнаването нямат достатъчно хора, става ясно още от доклада на ДАР. Причините били както цялостната лоша демографска ситуация, така и “недоброто като цяло здравословно състояние и
ниската психологическа устойчивост на населението,
бързата загуба на мотивация сред кандидатите след запознаването им с високите изисквания и множеството проверки, които трябва да преминат, ограниченията, които трябва да спазват при евентуално назначаване”. Това се посочва в доклада на агенцията, подписан от председателя ѝ Антоан Гечев. Проблеми с осигуряването на кадри не изтъква нито една от другите две служби, които са се отчели пред Министерския съвет.
За разлика от цивилните разузнавачи, военните са обърнали внимание на Русия като дестабилизиращ фактор на средата за сигурност. Те говорят и за “стремежите на Москва чрез силови механизми да промени според разбиранията си световния ред и да обособи своя сфера на доминация и влияние”. Повечето от информациите в доклада на военните разузнавачи обаче звучат като пост-фактум анализ.
Специално внимание те обръщат на започналите в Русия репресии след изборите през септември 2021 г. Според доклада те били свързани с подготовката на атаката срещу Украйна.
Описани са и опитите на Русия да контролира Беларус и Молдова. Международните санкции срещу режима на Александър Лукашенко в Минск са поставили Беларус в остра икономическа зависимост от Москва. За Молдова военното ни разузнаване допуска възникване на политическо напрежение заради руското влияние. Подчертана е
голямата зависимост на съседна Сърбия от Русия и Китай
От доклада е видно, че за разлика от ДАР, при които изобщо липсват подобни анализи, военните разузнавачи работят активно на Балканите. В анализа им се изтъкват опитите на Сърбия за дестабилизация на Босна и Херцеговина и на Черна гора. Като цяло Западните Балкани и действията на Русия са основен фокус в дейността на службата, става ясно от одобрения от МС документ.
Военното разузнаване също е участвало в разкриването на руските шпиони миналата година, включени и в доклада на ДАНС. Започнала е проверка дали са допуснати и други случаи на опити за придобиване на секретна информация.
