Не спират тактическите терзания на руския президент, след като рано във вторник се разгоря отново конфликтът между Армения и Азербайджан, пише "Политико".
На фона на неочаквано успешната контраофанзива на украинските сили, сега държавният глава на Русия трябва да се занимава с усмиряването на вечно враждуващите Ереван и Баку.
Армения гледа на Москва като на основен съюзник, който може да гарантира нейната сигурност, докато Турция е основният поддръжник на Азербайджан.
Според местни медии арменските градове Джермук и Горис са подложени на азерски обстрел. Властите в Ереван твърдят, че около 50 души са били убити от нейна страна, докато не е ясно колко са загиналите от азерската страна.
Двете малки кавказки държави си размениха взаимно обвинения за ескалацията на напрежението.
Според местни източници нападението е било извън региона Нагорни Карабах - контролиран от Армения анклав, международно признат като част от Азербайджан, който е източник на напрежение от десетилетия.
Баку обвини Армения в „прицелване към цивилни обекти и невинни хора“, като същевременно каза, че силите на Азербайджан просто предприемат „локални“ контрамерки, насочени срещу „законни военни обекти“.
Арменското министерство на отбраната на свой ред обвини Азербайджан в извършването на „мащабна провокация“. Официалните лица добавиха, че азерите стрелят с „артилерия, минохвъргачки, дронове и оръдия с голям калибър както по военна, така и по гражданска инфраструктура“.
По време на спешна среща по сигурността арменските власти призоваха Русия, Съвета за сигурност на ООН и Организацията на договора за колективна сигурност да се намесят.
След разговори между арменския министър на отбраната Сурен Папикян и руския му колега Сергей Шойгу, Ереван и Москва се договориха за съвместни стъпки за „стабилизиране на ситуацията“, се казва в изявление на арменското ведомство, направено във вторник сутринта.
Малко след избухването на новите сблъсъци арменският премиер Никол Пашинян проведе телефонен разговор с Путин. Той също се обади на френския президент Еманюел Макрон, председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен.
В изявление Блинкен каза, че САЩ са „дълбоко загрижени" заради напрежението по границата и призова за „незабавно прекратяване на военните действия между Армения и Азербайджан“.
Тлеещият спор за планинската територия на Нагорни Карабах избухна през 2020 г., когато шестседмична война отне живота на повече от 6500 души и в която азербайджанските войски си възвърнаха контрола над големи участъци от територия. Това доведе до споразумение за прекратяване на огъня в региона, наложено от руските войски на място.
Въпреки че Русия продължава да работи за справянето с конфликта, мироопазващите усилия на Кремъл са поставени под въпрос и от двете страни, а ЕС все по-сериозно се опитва да измести федерацията като фактор в региона. През май водени от Мишел, лидерите на двете страни проведоха разговори за това как да предотвратят бъдещи сблъсъци.
В изявление върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел призова за „незабавно прекратяване“ на военните действия.
„Снощните въоръжени конфронтации между Армения и Азербайджан са опасна ескалация, която трябва да спре. Настояваме за незабавно прекратяване на военните действия и връщане на масата за преговори. ЕС поддържа връзка и с двете страни, за да допринесе за деескалацията“, написа Борел в Туитър.
