Няма категорични заключения, че прекомерната сеч е виновна за тежките наводнения в Карловско. Но едно е ясно: ако не се ограничи изсичането на гори в цяла България, проблемите ще стават все по-сериозни, казват експерти.
Тежките наводнения в селата Богдан, Каравелово и Слатина причиниха щети за милиони. Институциите все още не са категорични дали в района е провеждана сериозна незаконна сеч, която е подсилила мащаба на природното бедствие, пише "Дойче веле".
"Има данни за сеч, извършена в нарушение с плановете, по които трябва да се извърши такава сеч", заяви служебният вътрешен министър Иван Демерджиев на 12 септември. В същия ден обаче директорът на Агенцията по горите Стоян Тошев обясни пред БНТ следното: "Проверките, които започнах в самото начало, показаха, че няма незаконна сеч". Той все пак допълни, че не може да бъде категоричен, "защото има други сечища, които ще бъдат проверени". Доколко обезлесяването и сечите са виновни за случилото се в карловските села?
Горите са ключови за регулирането на водния отток
"Няма категорични доказателства, че незаконни и прекомерни сечи са причинили наводненията в Карловско", казва пред Дойче Веле Нели Дончева от WWF. Тя обаче посочва, че макар горите да не могат напълно да задържат валежите, състоянието, в което те се намират, "е от ключово значение за редица функции, които те изпълняват, в това число за регулиране на водния отток и ограничаване на ерозията, предпазване от свлачища и наводнения".
"По-голямата част от горите над с. Каравелово и с. Богдан са в Натура 2000", казва екологът Асен Ненов. "Това значи, че тази гора е с висока консервационна стойност, а именно, че подпомага биоразнообразието."
"Растенията с корените си и съпътстващите ги форми на живот развиват почвата, която, ако е здрава, може да поеме и задържи голямо количество вода", обяснява Ненов. "Когато се сече на голо, почвата бива експонирана на UV лъчението на Слънцето, но вече липсва и фотосинтетичната система на дърветата, която да подхранва почвения живот, т.е. почвата започва да губи живите си компоненти - и ерозира", допълва той.
Ненов изтъква, че не само незаконната сеч е проблемна. Съвместно разследване на Грийнпийс България и Environmental Investigation Agency (EIA), в което той участва, стига до заключението, че гори, включително в мрежата Натура 2000, се изсичат, а материалът от тях се използва за производство на пелети. "Разкрихме, че 110-годишни дървета в Натура 2000 се изсичат за пелети и се изнасят извън страната", казва Ненов. "Много от законните сечи сериозно надвишават обемите кубици - има разрешение за 100 кубика, а се изсичат 150 или 200", допълва Ненов.
Сечите за пелети са голям проблем
Проблемът е общоевропейски. В своето разследване по темата EIA пишат, че "повече от една трета от целите на ЕС за възобновяема енергия се постигат чрез изгаряне на дърва" и над десет фабрики за пелети в Румъния, България, Полша и Словакия "получават десетки хиляди цели трупи от защитени гори". В това число национални паркове и гори в мрежата Натура 2000. Правителствата в ЕС субсидират "с над 16 милиарда евро" индустрията, която произвежда и продава пелети за горене. Затова от EIA призовават европейския парламент да премахне изгарянето на дърва от Директивата за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници.
"Ако този фундаментален недостатък не бъде коригиран, горите ще продължат да се изсичат за производство на енергия и ЕС няма да успее да постигне своите цели за климата и опазването на природата", казва Асен Ненов. Гласуването в Европейския парламент е на 13 септември.
До една трета от дърводобива в България е незаконен
От години WWF следи и анализира незаконния дърводобив в България. Последният им доклад стига до заключението, че за периода 2013-2017 година "тенденцията по отношение обема на незаконния дърводобив не се променя и той остава в рамките на една четвърт до една трета от годишния добив", обяснява Нели Дончева, която ръководи програма "Гори" в организацията. "Освен всички негативни последици върху компонентите на околната среда, с които горите са пряко свързани - като биологично разнообразие, почви, води и въздух, незаконният дърводобив генерира и финансови загуби за държавата", казва тя. В посочения период финансовите загуби на държавата са в размер на около 150 милиона лева годишно, пресмятат от WWF.
Причините са повече от очевидни - "недостатъчно финансиране на Изпълнителна агенция по горите и регионалните ѝ структури, недостатъчен експертен капацитет на контролните органи, социално-икономически фактори, бедност на голяма част от населението и недостатъчно ангажиране с проблема от страна на правоохранителните органи", изрежда Дончева.
"Ако не се вземат мерки в цяла България..."
Макар природозащитните организации да не заключават със сигурност, че незаконната и прекомерна сеч е отговорна за мащаба на водните бедствия в Карловско, то те са категорични, че ако не се вземат мерки в цяла България, проблемите ще стават все по-сериозни.
"При незаконната и прекомерна сеч се осъществява допълнителен натиск върху горската екосистема. Този допълнителен натиск води до нарушаване на баланса в екосистемата и съответно да влошаване на качеството на услугите, които ни предоставят горите - в това число регулирането на водния отток и предотвратяването на ерозията", обяснява Нели Дончева от WWF. "Невъзможността на горите да осъществяват тези регулиращи функции създава предпоставки за засилване на негативните ефекти и щети от интензивните валежи и други неблагоприятни климатични въздействия."
"Грубата намеса в горските системи и съпътстващото намаляване на биоразнообразието може да доведе до непредвидими последствия и до повишаване на риска от бедствия", казва и Асен Ненов. "И това важи независимо дали е законна или незаконна сечта."
