Поевтиняването е много под очакваното, през зимата може да поскъпне, сочат разчетите на синдиката
Намалението на цените на хляба е много далеч от обещаното и очакваното от потребителите. Нещо повече, несигурността на икономическата обстановка през зимата би способствала за нов ръст в цените на хляба и брашното и връщане на потребителите в изходна позиция спрямо началото на лятото.
Това са изводите от направено експресно проучване на ИССИ на КНСБ в периода 29-31 август 2022 г, съобщават от синдиката. То изследва настъпилите промени в цената на хляба и брашното след въвеждането на нулева ставка върху ДДС за двете стоки в актуализацията на Бюджет 2022 от началото на юли. Проучването е обхванало 22 областни града.
Между 50 и 60 стотинки по-скъп хляб сме купували през юли, сочат разчетите на синдиката. Според тях с въвеждането на нулевото ДДС намалението на цените спрямо юни следва да бъде около 83 - 87 ст. при най-масово потребяваните разновидности на хляба. На този етап изследването показва, че намалението е едва 30 ст., коментират от КНСБ.
Намаляването на цените на хляба спрямо края на юни е с до 11%, като се запазва наблюдаваната и по-рано тенденция на по-слаб спад в цената на един от масово потребяваните видове хляб - типовия. Той е поевтинял с около 3%, докато цената на белия е паднала с 10%, сочи изследването.
При брашното също е регистриран спад в продажната цена, като тя е в рамките на 8% - 11% спрямо края на юни.
Изследването отново потвърждава неравномерно намаляване на цените в страната. Различията в темпа на понижение на потребителските цени са продиктувани от вида на търговския обект, вида на предлагания тип хляб и населеното място.
По-силно изразено намаление се наблюдава при масовите потребявани разновидности на хляб тип „Бял“ и „Добруджа“ с около 10.6 -10.9%. При останалите разновидности на хляб намалението все още е пренебрежително ниско, въпреки намалената данъчна ставка, както на брашното, така и на хляба.
Запазва се тенденцията в големите търговски вериги да се отчита по- силно намаление в цените на различните видове хляб. Същевременно в малките магазинчета потребителското търсене, договореностите с пекарните и по-слабия марж на печалба предопределят по-слабия спад и то конкретно при най-консумираните видове хляб, сочи проучването.
Разликите в спада на продажните цени се запазват и по населени места, като в определени градове (Ямбол, Добрич, Хасково, Русе, Бургас) се отчита по-сериозен темп на намаление (вкл. и в малките магазини). Това отново може да бъде оправдано с изоставането на тези места в началото на въвеждане на мярката поради изчакването на търговците тя да бъде публикувана в „Държавен вестник“ и реално въведена в счетоводните практики.
Какво показват разчетите?
С въвеждане от месец юли на 0% ставка ДДС на хляба и брашното се очакваше по-значимо намаление при цената на хляба. Според разчетите на КНСБ намалението на цените спрямо юни следва да бъде около 83 - 87 ст. при най-масово потребяваните разновидности на хляба. На този етап изследването показва, че намалението е едва 30 ст., коментират от синдиката. Практиката показва, че делът на брашното в крайната себестойност на хляба обикновено е около 50%. Следователно общото намаление на цената на хляба, отчитайки и двете нулеви ставки, би следвало да бъде вече около 30%, смятат експертите, извършили проучването.
Според КНСБ, който бе против въвеждането на диференцирани ставки на ДДС, върху цените на крайните продукти може да се повлияе единствено с едновременно намаление на целия размер на ДДС, каквато е била практиката и преди.
От КНСБ смятат, че с тази мярка реално се подпомага бизнесът, а не потребителите, а той би трябвало да бъде подкрепян през разходите, а не чрез приходни мерки. И припомнят, че мярката е струвала на бюджета около 100 млн. лв.
Под въпрос, според синдиката, остава и задържането на цените на хляба и брашното на тези нива, като се вземат предвид опасенията на производителите за задаващия се есенно-зимен период. Доколкото цените на горивата могат да се окажат нов стимул за ръст в цената на хляба и брашното, то притеснителен остава и фактът, че продукцията от пшеница намалява с 11.4% през септември, а средните изкупни цени на хлебната пшеница отбелязват ръст с близо 52% за едногодишен период, алармират от КНСБ.
