Елизабет II беше кралица за 70 от 100-те години история на Северна Ирландия и за всичките три десетилетия на „смутните времена“, в които повече от 3000 загинаха в гражданските междуособици на лоялисти и ирландски националисти, съобщи Ройтерс.
Мненията за монарха винаги са били толкова разделени, колкото и територията. Размишленията за нейната смърт показват колко много се е променила Северна Ирландия от зенита на нейното царуване и колко би се намалил престижа на короната по време на управлението на новия крал.
Лоялистите, които искат да запазят региона под британско управление, остават сред най-преданите поданици на кралското семейство.
„Това е част от нашата култура тук... монархията е голямо, голямо нещо. И кралицата е живото олицетворение на тази древна институция, що се отнася до нас“, каза 75-годишният Бил Мартин, който е отдаден монархист.
"Тя беше истински силен защитник на целостта на Обединеното кралство. Не мисля, че Чарлз би могъл да я замени. Той просто няма интерес към Северна Ирландия“, допълни Мартин.
Смъртта на Елизабет II идва в труден момент за лоялистите и техните по-умерени съюзници от юнионистката партия.
Шин Фейн, бившето политическо крило на Ирландската републиканска армия, ужаси много монархисти през май, като си осигури най-голям брой места в регионалния парламент за първи път в историята на Северна Ирландия.
Партията заяви, че до десетилетие трябва да се проведе референдум за присъединяване на Северна Ирландия към обединената ирландска държава, тъй като демографията и антипатията към Брекзит повишават подкрепата за проекта, който социологическите проучвания показват, че е най-популярен сред младите.
За лоялистите кралицата беше последната пряка връзка както с Империята, така и с победата във Втората световна война - историческите събития, които лежат в основата на тяхната национална идентичност.
Елизабет II беше единствената личност в обединеното кралство, на която юнионистите в Северна Ирландия имаха безусловно доверие. Те определят редовните правителства в Лондон като предателски след англо-ирландското споразумение от 1985 г., което даде възможност на Република Ирландия да се меси в делата на северната провинция. Най-скорошното предателство бе извършено от бившия премиер Борис Джонсън, който обеща, че Ирландско море няма да се превърне в търговска граница след Брекзит, но то не бе изпълнено.
Дъг Бийти - лидер на втората по големина лоялистка партия, наречена "Ълстърските юнионисти" каза, че "сред хората в провинцията има безпокойство от неизвестното, но това е нормално".
„Но не съм сигурен, че непременно това е така. С нов крал може да има приемственост. Трябва просто да изчакаме и да видим", допълни той.
Мощен символ на съюза, кралицата в по-късните си години се превърна в основна сила за помирение с бившите ирландски националистически врагове. Това се случи с нейното държавно посещение в Ирландия през 2011 г. Това бе първата визита на британски монарх на ирландска земя от 100 години насам.
Два забележителни жеста по време на това пътуване промениха отношенията й с Ирландия: полагането на венец в чест на ирландците, убити в борбата за независимост от Великобритания, и използването на няколко думи на ирландски в речта й в замъка Дъблин.
Ирландският националист и комунист Брайън Фийни каза, че "с посещението си през 2011 г. кралицата успя да неутрализира образа си на страшилище, който ИРА пропагандираше на привържениците си."
Кралицата, чийто братовчед лорд Луис Маунтбатън беше убит от Ирландската републиканска армия през 1979 г., отиде още по-далеч като се ръкува с командира на ИРА Мартин Макгинес, лидер на Шин Фейн в Северна Ирландия по това време.
Питър Шеридан, ръководител на Организацията за изграждане на мира в Северна Ирландия каза, че жеста на покойния монарх „циментира мирния процес“ в провинцията.
Въпреки, че някои ирландски националисти приветстваха кончината на покойния монарх в отделни барове, а някъде отвъд Белфаст се чуха дори фойерверки, в по-голямата част от районите, където привържениците на Шин Фейн са мнозинство, останаха тихи или "уважително безразлични" към това събитие.
Шин Фейн призова поддръжниците си да проявяват уважение и казаха, че очакват да работят с Чарлз за политическото развитие на провинцията.
Според 19-годишният Матю Мълън все още има хора, които се радват, че Елизабет II си е отишла, но няма празнуване по начина, по който смъртта Маргарет Тачър е била отбелязана през 2013 г.
Той обясни, че за повечето националисти кралицата сега се възприема като нормален човек „нечия мама, леля, баба, разбирате какво имам предвид“.
