Спад в цените на хляба след падането на ДДС отчитат производителите. В различните райони на страната обаче антикризисната мярка се отразява по различен начин.
Данните са на база проучване на Комисията за защита на потребителите. От 24 юни до края на септември комисията наблюдава стоките от първа необходимост в търговската мрежа. И данните дотук показват, че средното намаление на цената на най-масовия бял хляб и хляб Добруджа е 14 процента.
Тези 14 процента обаче не са еднакви навсякъде, като в София хлябът е с едни от най-ниските цени в страната. За сметка на това Варна, Пловдив и Бургас са с най-високи цени. В Русе цената на хляба също е над средната за страната, съобщава БНТ.
Вече два месеца у нас хлябът не се облага с ДДС. Ефектът от тази мярка всеки усеща различно. Сметките на производителите също са други.
От близо 30 години Николай Кайджиев се занимава с производство и продажба на хляб и хлебни изделия в София. Макар разходите му в последните месеци да растат, падането на ДДС за хляба му дава възможност да намали и цените за крайните клиенти с 15 процента.
Това намаление на ДДС то изигра роля като възпиране на покачването и лек спад на цените, всички цени имат леко движение нагоре и по тази причина не може да се достигне 20-процентовия спад, колкото е самото ДДС, но все пак при нас се отрази и има спад", каза Кайджиев.
За Милен Ангелов, собственик на единствената останала селска фурна в Русенско, падането на ДДС е дало възможност да намали цените с 10 стотинки, но сметките му започват да излизат все по-трудно:
"Брашното е 45-48% от себестойността на един хляб. Енергията е между 25 и 27%. И оттам идва това да не се отразят тези 20% на себестойността на един хляб. Парите отиват за висок ток, нафтата е висока, и най-вече заплати. Заплатите се вдигнаха, нямаше начин просто да не ги вдигнем – хора специалисти, особено в тази област, няма", обясни Ангелов.
Фактът, че падането на ДДС за хляба се отразява различно на цените за крайните клиенти в различните части на страната, установяват и от Комисията за защита на потребителите. Но има и една положителна тенденция:
"Цената остана устойчива. Сравнявайки с други продукти от първа необходимост, където имаме повишение между 5 и 18 % при различните артикули, при хляба това нещо не се наблюдава", коментира Иван Френкев, председател на КЗП.
Производители обаче казват, че ако цената на енергията продължи да расте, това ще изяде възможностите им да поддържат намалението в цената на насъщния.
