Изпреварена от Тайланд и Албания, вече не попада в групата на най-високоразвитите страни
Десетилетия напредък по отношение на продължителността на живота, образованието и икономическия просперитет започнаха да се разпадат под натиска на световните кризи, сочи нов доклад. През последните две години 9 от 10 държави са дръпнали назад в Индекса на човешкото развитие на ООН. Слизайки с цели 12 места надолу, България отпадна от групата на най-високоразвитите страни и вече изостава по качество на живот от всички свои съседки с изключение на Северна Македония.
COVID-19, войната в Украйна и последиците от изменението на климата обръщат тенденцията на глобален напредък, подчертават от Би Би Си.
Индексът на човешкото развитие стартира през 1990 г. в опит да извлече сведения за благосъстоянието на повече от 191 народа по света, като погледне отвъд брутния им вътрешен продукт (БВП).
Тази година класацията оглави Швейцария със среден брутен национален доход (БНД) от 66 хил. долара. Изготвеният от ООН доклад сочи, че очакваната продължителност на живота в страната е 84 години, от които средно 16,5 се отделят на образованието.
В другия край на класацията е Южен Судан, където средната продължителност на живота е 55 години, а хората прекарват само
5,5 г. в училище и печелят едва 768 долара годишно по същия показател.
Според тазгодишната класация, изработена на базата на данни за 2021 г., България се нарежда на 68-о място в света и е втора в групата на “високоразвитите държави”, която е водена от Албания. За сравнение при изготвянето на индекса за 2020 г. страната ни е заемала 56-о място, като отново е гонела Румъния и Турция (49-о и 54-о), но Албания, Грузия и Сърбия са били плътно зад нея - също попадайки в списъка на най-развитите. Сега обаче България е единствената членка на ЕС, която не фигурира в този списък.
Румъния, един от най-големите конкуренти на България в миналото, вече е 15 места по-напред със 74,2 г. средна продължителност на живота, 14,2 г. в училище и годишен БНД 30 027 долара. Пред нея се нареждат Словакия и Унгария, също членки на ЕС.
Неуспехите в повече от 191 страни, включени в измерването на индекса, особено по отношение на продължителността на живота, върнаха нивата на развитие до тези, наблюдавани през 2016 г., обръщайки 30-годишна тенденция.
В САЩ например очакваната продължителност на живота при раждане е намаляла с повече от две години от 2019 г. насам. В други страни спадът е много по-голям.
През годините, откакто беше въведен индексът, много страни се сблъскаха с кризи и направиха крачка назад, но глобалната тенденция не спираше да се движи нагоре. Откакто започнали изчисленията, миналата година за първи път бе отчетен спад, а резултатите от тази година затвърдиха низходящата тенденция.
Негативното въздействие обаче не е равномерно. Две трети от
богатите страни се възстановиха през миналата година,
докато при останалите спадът в качеството на живот не е овладян и продължава да хвърля сянка върху цялостното развитие.
Тазгодишният индекс се основава на данни от 2021 г. “Но перспективите за 2022 г. са мрачни”, казва Ахим Щайнер, един от авторите на доклада, който посочва, че повече от 80 държави имат проблеми с изплащането на националния си дълг. “Осемдесет държави са на една крачка от изправянето пред такъв вид криза, което е много сериозна перспектива”, допълва той. Според него смущенията, които наблюдаваме, са дълбоки и създават неяснота за бъдещето.
