Китай и Русия решиха да засилят своето енергийно и финансово сътрудничество с подписването на споразумение за разплащане на газови доставки в рубли и юани, вместо в долари.
В сряда руският президент Владимир Путин е заявил, по информация на агенция „Спутник“, че Китай ще плаща на „Газпром“ за доставяния от него газ на основата на разделение 50-50 между рублата и юана. Същия ден Китайската национална петролна корпорация (CNPC) обяви за подписаното споразумение с „Газпром“ по въпроса, на чийто сайт е публикувано съобщение, което гласи: „Съгласно новия договор, наред с всичко останало, разплащанията за доставките на руски газ за Китай вече ще се извършват в националните валути на двете страни – рублата и юана“. Това предава Радио Китай.
Изпълнителният директор на Газпром Алексей Милер каза, че новият механизъм за разплащане е „взаимноизгодно, навременно, надеждно и практично решение“ и ще „улесни разплащанията, ще послужи като чудесен пример за други компании и ще даде нов тласък на нашите икономики“. От „Газпром“ обаче не дават повече подробности и не уточняват кога ще започне да действа новото споразумение.
Китайско-руският източен газопровод, известен още като „Силата на Сибир“, бе пуснат в експлоатация през 2019 г. Когато проектът достигне пълен капацитет, обемът на доставките на газ за Китай ще бъдат 48 милиарда кубически метра годишно, според „Газпром“.
Настоящото споразумение е от голямо значение за Китай и Русия, коментира пред Global Times Хун Тао, професор от Пекинския университет за бизнес и технологии. „Това ще позволи на Китай да си осигури голямо количество природен газ всяка година, което е от важно значение за задоволяване на пазарното търсене. Междувременно Китай предоставя на Русия стабилен пазар, което е от голямо стратегическо значение на фона на продължаващия конфликт в Украйна“, обяснява той.
Преминаването към юана и рублата в търговията с газ може да помогне на Русия да намали зависимостта си от долара на фона на икономическите санкции на САЩ срещу нейната банкова и финансова система, като същевременно спомогне за снижаване стойността на търговските операции между двете страни, казва Лин Буоцян, директор на Центъра за изследване на енергийната икономика към Сямънския университет. „Начинът, по който цената ще бъде определена и свързана с цените на енергията на международния пазар, ще изисква обаче допълнителни преговори“, добавя той.
