Само жп проектите са за 3,3 млрд. лв. и по всичките седем има забавяне
След почти една година преговори между правителството и строителния бранш индексацията на строителните договори най-после ще стане факт. В понеделник регионалното министерство пусна за обществено обсъждане методиката, по която те ще бъдат индексирани. Обсъждането е по съкратената процедура и ще трае само 14 дни вместо обичайния един месец, след което кабинетът ще приеме със свое постановление наредба. Това ще позволи от октомври спрени договори за милиарди левове да стартират отново, след като бяха на трупчета от близо една година.
През последните месеци много строителни фирми, изпълняващи проекти с публични пари, спряха работа, защото цените на основни материали като бетон, битум, желязо, дървен материал и др. поскъпнаха, някои с по 70-90%. Трендът започна още през есента на м.г., но възложителите на проектите не можеха да направят нищо, защото Законът за обществените поръчки не позволяваше промяна на стойността на договор заради поскъпване на строителните материали. Правителството на четворната коалиция прие поправка в закона, която позволява подобна индексация едва в последния работен ден на последния парламент. Тя обаче не може да действа автоматично, без да има методика.
На финалните разговори между Камарата на строителите в България и финансовото министерство миналия четвъртък е договорено, че методиката няма да предвижда горна граница на процента на поскъпване на материалите. При редовното правителство финансовото министерство реши да сложи таван от 15%, което не удовлетворяваше строителите, защото желязото например поскъпна с над 90% само между октомври м.г. и март на 2022 г.
Повечето строителни проекти с публични средства се правят дълго време и от момента, в който се подаде офертата, до края на строителството често минават години, а за такъв дълъг срок не може да се предвиди накъде ще тръгнат цените.
Методиката, която публикува МРРБ, разделя строителните проекти на 6 категории В тях влизат административни сгради, енергийни съоръжения, производствени сгради, ВиК инфраструктура, пътища и железопътни мрежи и съоръжения. За всяка от тези категории е определена максималната тежест на строителните материали в себестойността на строителството. Тя се движи от 52% за ВиК до 67% за енергийните съоръжения.
Макар че методиката не засяга частните строителни предприемачи, които строят жилищни сгради, тя може да се ползва и от тях. В нея са дадени формули, с които да се изчислява оскъпяването на един строеж за определен период от време в зависимост от поскъпването на материалите. Техните цени се вземат от индексите на НСИ, а тези, за които липсват данни - от Евростат.
Методиката предвижда да се индексират всички строителни договори, по които се е работило след 30 юни 2021 година, т.е. времето, когато цените на строителните материали тръгнаха рязко нагоре. За начална дата, от която се изчислява оскъпяването, се взема 1 януари 2021 г.
Т.е., ако офертата за даден проект е подадена през 2019 или 2020 г. и строителят все още не е довършил работата и не му е платено до 30 юни 2021 г., той ще се възползва от индексацията.
Методиката предвижда да действа и занапред във времето, т.е. когато се подава оферта с определени цени и отново започне силно оскъпяване на материалите, стойността на договорите ще може да се променя.
И обратното - ако настъпи силно поевтиняване на строителните материали, възложителят също може да поиска намаляване на цената на договора.
Законът за обществените поръчки по принцип не позволява договор, сключен по процедурите на закона, да се оскъпява или намалява с повече от 50%. Това се отнася обаче за стойността на целия договор, в случая с индексацията ще се изчислява само стойността на материалите, вложени в строителството, и то в сравнение с тези, които са били посочени в офертата, която е спечелила.
“Методиката не е идеална, но макар и много закъсняла, тя ще помогне на общини и ведомства да размразят проектите, по които работят, и да не се стига до неусвояване на европейски средства. Няма точни изчисления колко строежи са на трупчета, но самият факт, че през първото полугодие има 31% спад на строителната дейност, говори много”, каза пред “24 часа” Валентин Николов, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България.
Най-зле според него е положението в енергетиката и в жп строителството, където се използват много скъпи вносни материали.
По данни на Национална компания железопътна инфраструктура (НКЖИ) сега в България се изпълняват 7 жп проекта на обща стойност 3,399 млрд. лв., от които 2,172 млрд. са европейско финансиране, а 1,226 млрд. – от държавната компания. Реално платени към началото на август обаче бяха само 465,39 млн. лв. И по седемте проекта има значително забавяне на работите, тъй като средното поскъпване на материалите, които се използват в този вид строителство, е 68% в рамките на последните 12 месеца. Офертите обаче в по-голямата си част са подадени още през 2018-2020 г. и са съобразени с тогавашните цени.
Оскъпяването на строителните договори не беше предвидено в последната актуализация на бюджета за 2022 г., но според Николов има достатъчно резерви, особено за проектите, изпълнявани с европейски средства.
“Възложителите на договори в областта на енергетиката и ВиК имат пари да доплатят разликата, но досега им липсваше законова възможност да променят параметрите”, каза той.
Много общини също разполагат със средства, стана ясно по време на среща между Националното сдружение на общините в Република България със служебния министър на регионалното развитие Иван Шишков в края на август. Те обаче също са с вързани ръце, защото средствата са им в тазгодишния бюджет и ако не ги оползотворят до края на годината, трябва да ги връщат, а проектите им да продължават да стоят недовършени, оплакаха се по време на срещата кметовете.
