Кралицата за първи път няма да може да му връчи мандат в Бъкингамския дворец
Името на новия британски премиер трябва да бъде огласено в понеделник, след като настоящият Борис Джонсън бе принуден да се оттегли от лидерския пост в управляващата Консервативна партия. Гласуването кой да го наследи приключи в петък след продължила 8-седмична оспорвана кампания. Първоначално в нея се включиха 11 претенденти, като до финалната права достигнаха външният министър Лиз Тръс и бившият финансов министър Риши Сунак. Прогнозите сочат, че
Тръс ще е следващият премиер,
макар първоначално тя трудно да събираше подкрепа сред консервативните депутати. Но се оказа, че е доста популярна сред редовите консерватори, които имат последната дума. Отговорната задача кой да наследи Борис Джонсън на премиерския пост се падна на около 160 000 членове на Консервативната партия, които представляват 0,3% от имащите право на глас в страната. На пръв поглед това изглежда шокиращо малко за толкова ключов управленски пост, но трябва да се има предвид, че са избрани така, че да гарантират представителство на всички региони и максимален брой професионални общности. Регистрираните да гласуват консерватори получават бюлетина по пощата, върху която отбелязват своя вот и я
изпращат отново с писмо в партийната централа
Новият премиер ще продължи мандата на Джонсън до края на 2024 г., спечелен благодарение на убедителната изборна подкрепа, която осигури на партията си на парламентарните избори през 2019 г. Вече обаче се чуват гласове, че следващият лидер може да се изкуши да предизвика предсрочен вот, за да се опита да запази водещата позиция на консерваторите, която сериозно ерозира от безпрецедентната криза, с която се бори страната. Инфлацията е рекордна за последните 40 г. Битовите сметки за ток и газ скочиха с 54% през април и се готви ново увеличение от 80 процента през октомври, с което ще станат непосилни за плащане от милиони жители на Обединеното кралство. Последните социологически проучвания показват, че опозиционната Лейбъристка партия вече има преднина от 8-10% пред консерваторите. Лидерът ѝ Киър Стармър се радва на по-голямо одобрение с 4 процента от Лиз Тръс и с 8% от Риши Сунак. Така че новия лидер на торите го очакват и сериозни политически предизвикателства, за да им осигури оставане на власт.
Тръс вече обяви, че ако бъде избрана на ръководния пост в Консервативната партия и стане премиер, няма да предизвиква предсрочни избори, както сториха предшествениците ѝ Тереза Мей и Борис Джонсън, за да си гарантират по-сериозна парламентарна подкрепа. Тя смята да се съсредоточи върху икономическата криза, като още в първите си дни на поста предложи спасителен план чрез намаляване на някои данъци. Според конкурента ѝ Сунак това е грешна стратегия и е по-добре да се раздават помощи на най-уязвимите както по време на пандемията, когато той беше финансов министър. Който и от двамата да бъде избран, ще трябва да работи на бързи обороти, тъй като Великобритания доста изостана в предприемането на мерки за справяне с кризата в сравнение с останалите европейски страни заради лидерските си проблеми. До тях се стигна, след като
Борис Джонсън бе принуден да обещае, че ще подаде оставка
в началото на юли заради серия от скандали с незаконни купони в правителството му по време на коронавирусната криза.
Формално той ще стори това във вторник. Очаква се Джонсън да пътува до шотландската резиденция на кралицата в Балморал, където Елизабет II прекарва ваканцията си, за да го направи. 96-годишният монарх трудно се движи и затова за първи път церемонията по освобождаването на премиер и назначаването на нов няма да е в Бъкингамския дворец в сърцето на Лондон. Наследникът на Джонсън също ще трябва да лети до Шотландия, за да получи мандат от кралицата за съставяне на правителство. Очаква се още на следващия ден той да свика първо заседание на кабинета си, както и да се яви в парламента, за да отговаря на депутатски въпроси.
Макар и двамата претенденти за нов премиер да заемаха ключови позиции в правителството на Джонсън, не се очаква да разчитат основно на свои колеги, а смятат да съставят свой екип, за да се опитат да се разграничат от скандалите около предшественика си. По отношение на външната политика се очертава обаче приемственост. Макар Лиз Тръс да е агитирала за оставането на Великобритания в ЕС по време на референдума за Брекзит през 2016 г., сега твърди, че след като излизането от съюза вече се е случило, това е затворена страница, а и смята, че Обединеното кралство може да постигне по-голям просперитет извън Европейската общност.
Това не е единствената промяна във възгледите ѝ заради което някои от нейните критици я наричат политически хамелеон. 47-годишната дама е отгледана в семейство на левичари. Баща ѝ, който е университетски преподавател по математика, не може да се примири и до днес, че тя е преминала в редиците на консерваторите. Даже се твърди, че заминал извън Великобритания и забранил на колегите си да говорят за неговите политически убеждения, докато дъщеря му води кампания да стане третата жена министър-председател на Обединеното кралство.
Още като ученичка Лиз Тръс казва, че иска да стане като първата Маргарет Тачър, но не харесва, че е от консерваторите. Даже участва в протести с родителите си по време на управлението ѝ с искания за ядрено разоръжаване. Когато отива да следва в Оксфорд, се включва в редиците на либералдемократите, но признава пред приятели, че трудно ще сбъдне мечтата си да стане министър-председател, ако остане с тях, тъй като властта от години се предава между консерваторите и лейбъристите. През 1996 г. става член на Консервативната партия, но чак през 2010 г. е избрана за депутат от нея, въпреки че на няколко пъти се кандидатира за различни позиции. Успява да пробие само веднъж като общински съветник в лондонския район “Гринуич“. През 2009 г. тогавашният лидер на торите Дейвид Камерън я открива за голямата политика и подкрепя кандидатурата ѝ за депутат. Някои от консерваторите обаче се противопоставят заради информация, че е имала извънбрачна връзка с женения депутат Марк Фийлд. Тя обаче успява да се пребори за депутатското място, както и да запази брака си със счетоводителя Хю О'Лиъри. Двамата са заедно от 2000 година и имат две дъщери. По време на кампанията за лидерския пост тя трябваше да отговаря и за свое изказване от 1994 г. против монархията, от което се разграничи.
Конкурентът ѝ Риши Сунак пък избра да запази образа си на праволинеен играч и да не променя възгледите си, за да се хареса повече на консерваторите. Обясни, че би предпочел да загуби лидерската надпревара, вместо да я спечели с фалшиво обещание. 42-годишният политик, който е дете на имигранти от Индия, се смята за една от изгряващите звезди на торите, особено след като успешно преведе страната по време на пандемията като финансов министър. Затова и много от тях настояват той да намери място в бъдещото управление. Други пък
го намират за прекалено богат, за да разбира
истинските проблеми на хората
и да прави политическа кариера. Съпругата му Акшата Мурти е наследник на един от най-богатите индийци. Баща ѝ е основател на водеща IT компания в Индия. Нетната стойност на семейството на Сунак се изчислява на минимум 730 млн. паунда, но преди месеци се разбра, че Мурти не е плащала данъци в Англия, въпреки че от години живее в страната. Тя прие да внесе в английската хазна милиони, макар че формално можеше да не го прави, защото не се е регистрирала като местно лице, но го стори, за да съхрани политическата кариера на съпруга си. Но изглежда, че това не беше достатъчно и от фаворит за лидерския пост на консерваторите Риши Сунак се превърна в изоставащ.
Той твърди, че няма да се откаже от политиката, дори да не стане премиер и да не намери място в следващото правителство. Същото е намерението и на Борис Джонсън, който призова консерваторите да подкрепят неговия наследник, който и да е той, с цялото си сърце, за да имат шанс да спечелят следващите парламентарни избори и да останат на власт.
