Перестройката ми отне любовта на живота, никога няма да си простя, казва бащата на съветската реформа
На скромната си студентска сватба Михаил Горбачов и Раиса не се обричат с традиционното “заедно в добро и зло, в здраве и болест, в богатство и бедност, докато смъртта ни раздели”. Но до края на живота си следват този обет. Съпружеската им обич и преданост са пословични, устояват на възходи и падения, на слава и мъчителни лични драми. С Раиса Горбачов живя 46 години и още 22 - без нея, но с нейната сянка. “Често ми се присънва, че говорим по телефона, постоянно водя с нея вътрешен диалог”, признава един от най-могъщите политици в света, който наричаше жена си “моя генерал”. Той поставяше Раиса на първо място, дори пред каузата на живота му – перестройката.
Двамата се запознават в началото на 50-те г. на танцова забава в Московския държавен университет, където той следва право, а тя – философия. За Миша това е любов от пръв поглед, за нея – не съвсем. Обаятелната, стройна дъщеря на жп инженер от Алтайския край е момиче със самочувствие, отличничка, завършила гимназия със златен медал и приета без изпити в МГУ. При това тя е влюбена и почти сгодена за сина на началника на Прибалтийските железници – студента по физика Анатолий Зарецки. Затова в началото Раиса Титаренко
приема хладно ухажването на селянчето
от Приволное край Ставропол. Михаил обаче е упорит, боец, минал през изпитанията на войната и немската окупация, неблагонадежден заради деди кулаци и въпреки това успял да се добере до постове в комсомола и до членство в КПСС. Той не се отказва лесно, помага му и съдбата. Майката на Анатолий не харесва за снаха хубавата провинциалистка и разделя двойката.
“Трябва да сме ѝ благодарни за това”, казва по-късно в интервю Михаил Сергеевич.
Раиса е съсипана. Заболява от тежък ревматизъм, а влюбеният Михаил лично я настанява в болница. Навестява я всеки ден с цветя и бонбони и най-накрая сърцето ѝ трепва. Пламва взаимна любов, продължила до смъртта ѝ през 1999 г. И до неговата – първият и последен съветски президент почина на 30 август на 91 години.
Двамата сключват брак на 25 септември 1953 г. в Ставропол. Той е на 22 години, тя – на 21. За да се сдобие с пари за сватбата, студентът юрист работи като комбайнер, събира картофи. Но припечеленото стига само за сватбена рокля от шифон. На подписването Рая е с обувки, взети назаем от приятелка. Няма и брачни халки – венчален пръстен Горбачов подарява на съпругата си много по-късно.
Младоженците успяват да почерпят приятелите едва през ноември. Тържеството е в стола на МГУ. Менюто е скромно – салата винегрет, котлети, водка.
В началото младата булка изобщо не може да готви, въпреки че майка ѝ е майстор в кухнята. Тя набляга на учението и задевките, че не е домакиня, отбива с репликата “Да, ама аз завърших със златен медал, а ти – само със сребърен”, пише в. “Комсомолска правда.
Първата година от брака е белязана от трагедия. Раиса забременява, но сърцето ѝ е увредено от ревматизма и
лекарите отсичат: “Решавайте - или бебето, или тя”
Следва аборт. От болницата не скриват, че детето е било момче. Майката е съсипана, плаче. “Успокоявах я, както можех. Вече и име бяхме избрали – Сергей, като моя баща”, спомня си съветският лидер.
За да укрепнат здравето и психиката на Раиса, семейството се мести в южния Ставропол. През 1957 г . по Коледа там се ражда дъщеря им Ирина – единственото им дете. А Михаил Горбачов започва да гради успешна партийно-политическа кариера.
През 1966 г. той оглавява Ставрополския градски комитет на партията, а през 1970 г. – Ставрополския крайком. Едва тогава семейството напуска двустайната комуналка и заживява в нормален апартамент.
През 1971 г. се местят в Москва, защото Горбачов е избран и за член на ЦК на КПСС. През 1979-а става кандидат-член, а година по-късно - и член на Политбюро, ползващ се с подкрепата на Юрий Андропов. След смъртта на “последния кремълски старец” Константин Черненко през 1985 г., 54-годишен, той е издигнат за генерален секретар на ЦК на КПСС - първият партиен лидер, роден след Октомврийската революция.
По това време кандидатът на науките Раиса работи като университетски преподавател, грижи се за семейството, недолюбва политиката, но обича мъжа си, подкрепя го и се радва на успехите му. Нищо не смущава семейния мир до 1990 г., когато съпругът ѝ е избран за президент на СССР, а тя влиза в ролята на първа дама от нов тип. “Когато се изправи до мен пред страната, Боже, как вбеси това значителна част от съветското общество”, спомня си с горчивина Михаил.
Но гордостта и обожанието към любовта на живота му не секват. Казва:
“В нея имаше някакъв природен аристократизъм
Обличаше се добре, поддържаше се, никога не се появи пред мен в неподреден вид”.
На Запад боготворят човека, дръзнал да промени закостенелия курс на СССР, да съживи икономиката, да накара руснаците не да пият, а да работят, и да им даде глътка свобода. Двойката обикаля света и тази елегантна, културна, говореща английски рускиня, коренно различна от семплите си тантурести предшественички в басмени рокли, приковава вниманието на политици и журналисти. Рая, амбициозен Козирог, вдъхва на мъжа си сила и увереност, служи му за преводач, секретар, съветник. Запитан от американска телевизия
дали споделя с нея държавни тайни, той отвръща: “Споделям всичко”
Съпругата на съветския лидер печели сърцата на Тачър, Рейгън, Буш, английската кралица. Тя е тайното му оръжие в чужбина, но в родината е негова ахилесова пета. Там се леят реки от омраза и хули, плъзва мълва, че дърпа конците на Кремъл, в която се включва лично Борис Елцин.
Критикуват я за модните тоалети и съскат, че я облича лично Ив Сен Лоран, макар че тя ползва главно родни дизайнери. Охраната и прислугата раздуват, че ги мъчи с капризи. “Аз не обръщах внимание, но Раиса бе разстроена, отровена – разказва Горбачов. – Тя бе почтена, ранима, не издържа несправедливостите. Перестройката ми отне любимата жена, преживяванията съкратиха живота ѝ”.
И наистина, през 1991 г. здравето на Раиса Максимовна силно се влошава. По време на августовския пуч Горби е под домашен арест в дача в Сочи. Тя е неотклонно до него. Силно стресирана, гори писма, за да не се ровят пучистите в личната им кореспонденция. Тревогите ѝ докарват инсулт, който временно я парализира, поразява зрението и говора ѝ.
В края на 1991 г., тачен на Запад, мразен и унизен у дома, Горбачов подава оставка. Но политиката продължава да трови живота на семейството до 1996 г., когато на президентските избори той взема унизителни 0,5%. Но с Раиса най-сетне могат да се отдадат изцяло един на друг, да пишат спомени, да пътешестват. Кроят големи планове, съдбата обаче решава друго. През юли 1999 г. откриват на Рая скоротечна левкемия, според хипотези провокирана от посещение в АЕЦ “Чернобил” скоро след ядрената катастрофа.
“Умирам ли?”, пита тя. “Не, лечение има”, отвръща той
И се разтичва. Звъни за помощ на Бил Клинтън и на германския канцлер Шрьодер. И двамата предлагат лечение в елитни клиники, но да пътува до САЩ за пациентката е вече невъзможно. Постъпва в клиника в Мюнстер, Германия, където през септември почива на 67 г.
С нея сякаш умира и Горбачов. С дни не излиза от стаята си. “Платих тежка цена за реформите”, казва той, смазан от угризения, че я е принесъл в тяхна жертва. Нарича смъртта ѝ “най-голямата загуба в живота ми”.
Вдовецът живее, обгрижван от дъщеря, 2 внучки и 2-ма правнуци, но всъщност е самотен. Обитава вила край Москва с пожизнена охрана, кола и шофьор. Слуховете за пенсията му варират от 1500 чак до 10 хил. евро – доказателство за провала на усилията му да въведе гласност в Русия. Единственото сигурно е, че навремето Елцин му отпусна месечен доход за старини в размер на 40 минимални заплати.
Допреди няколко години бившият лидер още пътуваше по работа из света, отскачаше при децата в Германия. В Русия живееше скромно, разхождаше се дълго, прикрит под шапка и черни очила. Четеше до среднощ, следеше 12 издания, сред които “Комерсант”, “Российская газета”, “Ню Йорк таймс”. Изказваше се и пишете по магистрални проблеми. Редовно посещаваше гроба на жена си на Новодевическото гробище.
Но смъртта на Раиса разклаща здравето му. Претърпява 4 операции, сред които и една на гръбначния стълб. Хваща тежък диабет на нервна почва. През 2016 г. му поставят кардиостимулатор. Захарта уврежда бъбреците му и минава на редовна хемодиализа. Отслабва 40 кг. Последната година почти не излиза от Централната клинична болница в Москва, където и почина, заобиколен от дъщеря и близки. Три месеца преди смъртта телефонът му млъква…
“Раиса ми казваше: Искам да умра първа. Ти ще се ожениш пак и ще бъдеш щастлив, а аз без теб не мога”. Но Горбачов и не помисли да я замени. Мечтаеше, когато настъпи неговият час, да го погребат до любимата му. На 3 септември поне това му желание се сбъдна. Бащата на перестройката легна на Новодевическото гробище до Рая. И в компанията на славни сънародници – Гогол, Чехов, Прокофиев, Шостакович Булгаков, Маяковски и още ред светли синове на майка Русия.
Наследниците: красиви, богати и успешни
Потомците на великия Горби не страдат от излишен патриотизъм – всички се изнесоха на Запад. И може би имат право – родината не бе особено ласкава към него. От време на време те се връщаха в Москва да навестят своя баща и дядо.
Дъщерята Ирина живее в Германия от десетилетия и дели времето си между Берлин и Бавария, където фондация “Горбачов” има главен офис. 65-годишната рускиня е негов вицепрезидент. Там са и двете ѝ дъщери - Ксения и Анастасия, внуците ѝ Никита и Александра. Всички момичета са хубавици, елегантни и имат доходен бизнес. Казват, че любимка на Горбачов е внучка му Анастасия, която доста прилича на Раиса.
Повечето наследнички не могат да се похвалят със здрави семейства и вечна любов като на Рая и Михаил. Ирина, която завършва медицина, но отдавна не работи като лекар, бе омъжена 16 години за съдов хирург, но го смени с успешния предприемач Андрей Трухачов.
Дъщеря ѝ, 42-годишната Ксения, я надмина и вече има трети съпруг, чиято самоличност пази в тайна. Междувременно се впусна в няколко бурни връзки. Живее в Берлин и въпреки че е завършила международна журналистика и е опитен пиар, днес върти магазин за колекционерски вина в престижния район Шарлотенбург. В мрежата се подвизава като “фрау Гритоти”. През 2008 г. в Германия от втория брак на Ксения се роди дъщеря ѝ – правнучката на Горбачов Александра.
35-годишната днес Анастасия също завършва журналистика и прави в родината кариера в козметични и модни издания. Но преди години и тя се премести при сестра си в Германия със своя съпруг – ексцентричния и покрит с татуировки търговец на модни марки дрехи Дмитрий Зангиев. Семейството засега е здраво и се е посветило на отглеждането на сина си Никита.
Имотите: малък дворец в Германия, апартаменти в Алпите
“Той няма имоти в Испания и Англия, както твърдят някои екскурзоводи и водят туристите из “това и онова имение на Горби”. И на мен ми ги показаха при едно пътуване”, уверява прессекретарят на фондация “Горбачов” Владимир Поляков. Но извън спекулациите, които му приписват и скъпо жилище в Сан Франциско, лидерът от съветско време оставя на наследниците си солиден портфейл недвижимост и авоари.
През 2006 г. той купи красива вила в баварски стил на езерото Тегернзее под Мюнхен, известна като замъка Хубертус. Строена преди повече от век като пансион за сираци, сградата е 3-етажна, с площ 570 кв м, 17 стаи, парк от 2600 квадрата и вълшебен изглед към Баварските Алпи. Там прочутият пенсионер прекарваше месеци с внуците си, преди здравето му да се влоши. През 2008 г. дъщеря му Ирина направи основен ремонт, а през 2017 г. баща ѝ обяви вилата за продан с цена 7 млн. евро. Според запознати от баща си я е купила самата Ирина само за 3,5 млн. евро. Причината: данък наследство в Германия е огромен – до 40 % за сградата и още за земята.
Твърди се, че в същия район Горбачови имат още имоти – жилище от 192 кв. м за 3,3 млн. евро. и мансарда с изглед от 181 кв. м. за 3 млн. евро.
В Москва Горбачов притежаваше баровски апартамент на улица “Косигин”, който още в началото на XXI век продаде на композитора Игор Крут, според “Комсомолска правда” за $ 15 млн. Държавата му остави пожизнено и дача в село Калчуга в Подмосковието, в район, обитаван навремето от Сталин, Бухарин, Ворошилов, Дзержински, Микоян.
Михаил Сергеевич навярно е оставил и солидни банкови сметки. Книгите, статиите, лекциите му се заплащаха скъпо, макар че повечето пари отиваха за издръжка на фонда, изследващ историята на перестройката и на руски и световни процеси. $ 1 млн., които взе с Нобеловата награда за мир, по неговите думи е дарил за строителство на болница.
На фона на олигарси като Абрамович големият политик реформатор е направо бедняк, но изявите му зад граница струваха скъпо. За лекция вземаше от $ 100 000 нагоре, пише руската преса. Срещаше се срещу заплащане с предприемачи и знаменитости. Само обяд с участието на актьора Хю Грант през 2008 г. му донесе четвърт милион британски лири.
