Областният управител Мария Нейкова подкрепи идеята на група учени, ще се търси финансиране и по плана за възстановяване и развитие
Технологията атакува само тумора, много по-щадяща и ефикасна е, казва бургаският хирург д-р Веселин Джендов
Бургас да стане пилотен град не само в България, но и на Балканите, в който да бъде позициониран първият и вероятно единствен протонен ускорител за лечение на онкоболни деца.
За това ще настоява областният управител проф. Мария Нейкова след среща с представители на група български учени, които лансират идеята за лечение на онкозаболявания с протонен ускорител.
Според експертите той е
далеч по-съвършен от линейните ускорители,
а лечението е много по-щадящо за пациента.
“Като областен управител и представител на държавата ще работя тази концепция да бъде включена в националния план за борба с рака, в плана за възстановяване и развитие, както и в намирането на инвестиции и финансиране”, коментира проф. Нейкова, която вече е изпратила писмо до здравния министър.
Според нея, ако Бургас стане пилотният град, в който онкоболни деца от цялата страна бъдат лекувани чрез модерното медицинско съоръжение, това ще го превърне в модерен център в областта на детската онкология. Според Нейкова най-добре би било осигуряване на протонен ускорител в рамките на специализиран протонен център към предвидената в строеж специализирана детска болница в Бургас.
“Опазването на здравето на децата е на първо място и ние трябва да дадем шанс те да растат здрави и спокойни”, отбелязва областният в писмото до МЗ.
Проф. Нейкова твърди, че е недопустимо държава-член на ЕС, да притежава голям набор от лекари професионалисти, а да няма необходимата апаратура за лечение, което от своя страна да принуждава онкоболните да се лекуват в чужбина.
Бургас е огромен комуникационен център с капацитет тук да се лекуват не само онкоболни пациенти от България, но и от Балканите. Тъй като технологията с ускорени протони е сравнително нова,
но ефикасна, протонните ускорители в цяла Европа са не повече от 20, а в света - около 130
Но тенденцията е да нарастват”, коментира бургаският хирург д-р Веселин Джендов, един от радетелите Бургас да се сдобие с новата апаратура и да предложи щадящо лечение на онкоболни деца и възрастни пациенти.
“Разликата между линейния и протонния ускорител е както между един стар радиоапарат и един мощен компютър”, обяснява нагледно д-р Джендов. И допълва, че при лечението с ускорени протони огромна част от енергията им атакува директно тумора, докато всички останали апарати облъчват и тъканите преди тумора и тези след него.
Освен това децата понасят много по-малка доза странични увреждания”, казва д-р Джендов, който е почетен член на Научното дружество по клетъчна биология и експерт по Европейската програма HURBE на римския университет Sapienza.
Според медика съществува реална възможност в Бургас да заработи единственият протонен ускорител на Балканите, който да поеме лечението на хиляди пациенти.
“Финансирането не е сериозен проблем -
подобен апарат струва около $ 20 млн.
Само в плана за възстановяване и развитие има три раздела, в които може да се търси финансиране”, убеден е известният бургаски хирург. Той също смята, че мястото на протонния ускорител е в бъдещата детска болница, но проектът за нея трябва да бъде преработен.
“Болницата в Бургас би била състоятелна, ако е нещо, което запълва недостигащото звено в системата на здравеопазването - най-безопасното и с най-малко странични увреди лечение на тумори.
Без ясна физиономия и без протонен център тя ще се превърне в един типов проект без поглед в бъдещето и крещящите нужди от адекватно лечение за най-тежките детски заболявания, от една страна, и от друга - за най-масовите за Бургас, какъвто е ракът на белия дроб”, убеден е д-р Джендов.
Сред учените, които работят за каузата, са още пулмологът проф. Коста Костов, клетъчният биолог проф. Георги Чалдъков, професорите д-р Венцислав Русанов и Добромир Пресиянов от Факултета по атомна физика към СУ “Св. Климент Охридски”, д-р Павел Ставрев - доктор по медицинска физика в Harvard Medical School, САЩ, Cross Cancer Institute и University of Alberta, Канада, и други.
