През цялата си кариера е отличник - от военната академия “Уест Пойнт”, през “Харвард”, до неочакваната сделка с талибаните
Почти тригодишният мандат на Майк Помпео като висш дипломат на САЩ бе белязан от подхода “Америка на първо място”. Администрацията видя фундаментални и често противоречиви промени във външната политика, от Иран през Китай и Израел. Някои от най-значимите му решения бяха обявени през последните седмици от мандата му, оставяйки след себе си минно поле, в което новият президент Джо Байдън трябва да се ориентира, както може.
Консервативен републиканец, който омаловажаваше руската намеса в изборите през 2016 г. - това бе новият и пореден държавен секретар на САЩ по време на управлението на бившия президент Доналд Тръмп. Назначаването на Майк Помпео бе обявено през март 2018 г. след месеци на медийни публикации за задълбочаващи се разногласия между държавния глава и тогавашния външен министър Рекс Тилърсън. Според бивш високопоставен служител на Държавния департамент “в много отношения
изключителното постижение на Майк Помпео е, че не беше уволнен
и че някак си оцеля с този президент, а не много хора могат да твърдят това”.
Номинацията на Помпео срещна твърда съпротива от редиците на демократите, обезпокоени от неговата репутация на прекалена политическа твърдост и агресивност и заради суровите му изказвания в миналото за хомосексуалността и исляма, отбелязва ДПА. Помпео уверява, че изпитва най-голямо уважение към всички, но така и не се отметна от предишните си ислямофобски и хомофобски изявления.
Роден през 1963 г., 58-годишният Помпео е служил три мандата като конгресмен от Канзас и оглави ЦРУ през 2017 г.
Необикновената му биография може да бъде определена с една дума - отличник. През 1982 г. завършва трети по успех във випуска си от 285 деца в местната гимназия, където се доказва и като отличен баскетболист. Получава награда за познанията си по математика от Банк ъф Америка, както и стипендия от националната фондация “Елкс”. Същата година прекрачва прага на военната академия “Уест Пойнт” заедно с още 1418 новобранци. При завършването си през 1986 г. “оцелелите” кадети са едва 973, а овациите са за първенеца на випуска - Майк Помпео. Отличен е с две награди за успех, включително за
най-добро постижение в инженерното управление
- неговата специалност в учебното заведение. Веднага след това младият Помпео заминава на обучение в танкова бригада във Форт Нокс, Кентъки, след което е зачислен в Западна Германия. След падането на Берлинската стена участва във войната в Залива през 1991 г. Завършва право в “Харвард”, където е и редактор на влиятелното студентско издание “Харвард лоу ривю”. Търгува с авиочасти и петрол. Междувременно се жени за съпругата си Сюзан, с която имат син Ник.
Като конгресмен в Камарата на представителите е изключително активен с подготвени 48 проектозакона за 6 години. Член е на Комисията по разузнаване, която изслушва държавния секретар Хилъри Клинтън за инцидента, довел до смъртта на US посланика в Либия Крис Стивънс през 2012 г. И прави всичко възможно да я прекърши и да я накара да признае грешки и подценяване на терористичната заплаха. Именно този епизод до голяма степен го издигнал в очите на Тръмп и той прави подходящ избор, който му остава верен до последния ден от мандата. “Както във всички неща, свързани с тази администрация, няма такова нещо като наследство на Помпео или наследство на Тилърсън, или наследство на Матис, или наследство на Еспър. Това е само наследството на Тръмп, поради това как президентът разбира себе си и разбира всички около себе си”, коментира служител на Държавния департамент пред Си Ен Ен.
Управлението на Тръмп остави САЩ изолирани на световната сцена, а доверието в тях беше разклатено. С помощта на държавния си секретар президентът преобърна традиционната външна политика, изтегли се от уважавани международни организации като СЗО и от договори като Парижкото споразумение за климата и сделката за ядрената програма на Иран. Помпео и членовете на екипа му в Държавния департамент бяха лицата на някои от най-противоречивите ходове на администрацията на Тръмп – нейната ястребова стратегия за Китай, безпрецедентните ѝ отношения и постигането на споразумение с талибаните, кампанията ѝ за максимален натиск върху Иран и обръщането на дългогодишната ѝ позиция относно Израел.
След края на мандата си Помпео каза, че “оставяме света по-безопасен, отколкото, когато дойдохме” - твърдение, опровергано от продължаващата глобална пандемия и агресията на противниците по целия свят, някои от които бяха окуражени от самата политика на предишната американска администрация.
