Трябва да се преструктурират разходите, за да не се вдигат данъците, убедена е финансовата министърка Росица Велкова
Смразяваща прогноза колко ще струва плащането на новите повишени пенсии, на компенсациите за полуделите енергийни цени, финансирането на плана за възстановяване и вдигнатите заплати направи финансовият министър Росица Велкова.
Според разчетите на нейното ведомство в следващите 3 години дефицитът в бюджета щял да бъде 11-12 млрд. лв., а на България ще се наложи да тегли по 15 млрд. лв. нов дълг всяка година, за да покрие плащанията. Ако се поддържа такъв темп, то през 2025 г.
дългът на страната ще стигне 40% от БВП,
предупреди министърката. Това означава задълженията да се увеличат двойно, защото в момента дългът ни е малко над 20% спрямо произвежданото от икономиката всяка година.
Велкова бе категорична, че не трябва поемането на нов дълг да се използва за финансиране на други разходи, освен ако те не са извънредни и спешни.
Министърката посочи, че дълговото финансиране се налага заради ръста в разходите в няколко направления – социалните и здравноосигурителните плащания в размер на 5 млрд. лв., още 3,8 млрд. идват от ръста на пенсиите. Значително нарастване има и при парите за персонал - 1,6 млрд. лв., както и на капиталовите разходи с 3,8 млрд. лв., защото стартират инвестиционните разходи по Плана за възстановяване и устойчивост.
Твърденията, че съществуват възможности заради излишъка от държавния бюджет за 2022 г. да се финансират непредвидени разходи, като например компенсации за битови и небитови потребители на газ, енергийни помощи, а дори и увеличаване на доходите, са неоснователни, посочи още Велкова.
Според нея излишъкът през лятото не е извънредно постижение, това се случва почти всяка година. И даде пример с 2020 г., когато юли приключва с 1,7 млрд. излишък, а годината е с над 3 млрд. лв. дефицит.
Подобно било положението и през 2021 г., когато има 4 млрд. лв. дефицит.
Приходите през тази година били “изключително напрегнати” и не се очаквало да има преизпълнение. Поради това нямало как да се направи и актуализация на бюджета, за да бъдат приети допълнителни разходи. Според служебния министър има много непредвидени такива, които тепърва
служебното правителство щяло да осигурява от преструктуриране и икономии на централния бюджет.
6 млрд. лева допълнителни постоянни разходи не можело да бъдат покрити от увеличаване на приходите.
Росица Велкова е убедена, че е наложително преструктуриране на разходи, за да не се наложи вдигане на данъците. Осъвременените пенсии, енергийните помощи и други социални разходи, които са приети със закон, ограничават възможностите за преструктуриране, а въпросът с увеличаване на данъците оставал отворен.
Велкова опита да пресече и спекулации с темата за излишъци в капиталовите разходи. Там нямало възможност за преструктуриране, тъй като от предвидените 8 млрд. лв. 4 млрд. са европейски средства, които няма как да бъдат преструктурирани, дори и да има икономия. Не е възможно да се отрежат и 1,1 млрд. лв. от общинските разходи, както и предвидените 1,2 млрд. за регионалното министерство и 1,1 млрд. за отбраната.
Велкова посочи, че ще се наложи дългово финансиране на големите разходи за тази година. От гласуваните от парламента 10,3 млрд. лева нов дълг досега били взети 1,8 млрд. Ще излезем на международните и на вътрешния пазар през следващите месеци, заяви Велкова.
Тя представи и разработената предварителна прогноза за следващите три години, която ще бъде актуализирана отново през септември на база новите данни.
Посочено е, че за 2023 г. се очаква БВП да стигне 166,667 млрд. лв., а растежът да се забави до 2,2%, след като през тази година щял да бъде 2,9 на сто. Средногодишната инфлация щяла да падне на 5,8% през 2023-а.
Според базовия сценарий за тригодишната бюджетна прогноза, в който били отразени действащите политики в приходната и разходната част, за 2023 г. се оформял значителен дефицит в размер на 11,4 млрд. лв., което е 6,8% от БВП, посочи Велкова. Тези разходи не давали гъвкавост за оптимизиране и преструктуриране.
“Инфлацията основно е движена от цените на енергоносителите и хранителните стоки,
очакваме забавяне заради свиване на потреблението
не само в България, а и в ЕС, но тя ще остане двуцифрена”, каза още министър Велкова.
От 1 януари 2023 г. минималната заплата, която в предишната прогноза бе предложено да остане 710 лв., вероятно ще се повиши поне 770 лв. Предвидено е пенсиите да се вдигнат с 12% от 1 юли 2023 г., обясни Велкова. Увеличението ще бъде спрямо швейцарското правило. Така
минималната пенсия ще стане 523 лв.,
сега тя е 467 лв. През октомври средната пенсия трябва да стане 722 лв. Ако се приложи 12% ръст от 1 юли 2023 г., ще е 808,64 лв.
Документът залага на запазване на ниските ставки за корпоративните данъци и тези върху доходите на физическите лица като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост. Не е предвидена промяна в размерите и съотношенията на осигурителните вноски, както и на размера на здравноосигурителната. Запазва се минималният осигурителен доход от 710 лв. Максималният също няма да се променя и остава 3400 лв.
Велкова е притеснена, че ако не се направи промяна в данъчната политика и преструктуриране на разходите, много лесно бихме стигнали до процедура по свръхдефицит и ще се отдалечим от целта да въведем еврото на 1 януари 2024 г.
Свръхдефицит може да отложи въвеждането на еврото у нас
Ако прогнозата на финансовото министерство се оправдае и България влезе в процедура по свръхдефицит, страната ни ще се отдалечи от еврозоната и приемането на еврото от 1 януари 2024 г. Причината е, на първо място, че няма да покрием един от петте задължителни формални критерия за членство - дефицитът да е под 3% от БВП.
Според правилата на ЕС, записани и в договора за присъединяване, ако държава членка превиши референтната стойност за бюджетен дефицит в размер на 3% от БВП, ЕК започва прилагането на т.нар. процедура по прекомерен дефицит. Изключенията тя да не бъде започната са две - ако размерът на дефицита намалява съществено и има стойности, много близки до 3%, или превишението е изключение - примерно 3,5%, и бързо може да бъде овладяно. България бе близо до тази процедура през кризисната 2009 г., когато бюджетният дефицит не се вместваше в тази по-широка граница.
Процедурата е тромава и започва с изготвяне на доклад,
който описва в детайли факторите, довели до превишението на дефицита над референтната стойност. Представя се информация и за това дали превишава дела на публичните инвестиции в БВП, както и друга важна информация относно средносрочните икономически и фискални перспективи на страната ни. На основата на този доклад икономическият и финансов комитет на ЕК приема становище. Ако Брюксел прецени, че е налице свръхдефицит, информира съответната страна, както и Европейския съюз. Съветът на ЕС взема окончателно решение, което се основава на гласуване на съвета на финансовите министри.
Изготвят се препоръки, които не са публични, според които трябва да започне изпълнението на програма за коригиране на прекоморния дефицит в рамките на даден срок. Ако тази мярка не доведе до желания резултат, мониторингът се засилва. Ако и след това няма ефект, се налагат финансови санкции. По приетата практика на ЕС глобата е по 10 000 евро на ден за периода, в който продължава нарушението.
Асен Василев: За руски газ ли ще похарчат 12 млрд. лева?
Министър Велкова много добре знае, че това, което по-рано е изнесено, е вярно. Тя даже и това казва в брифинга. Знаете, че бюджетът към 31 юли беше с милиард и половина излишък. Предполагам, че към август месец също ще е с излишък. Погледнах точно какво е казала. Казала е, че въпреки излишъка, не може да се гарантира, че няма да излезем на дефицит. Моят единствен въпрос е за какво ще се похарчат тези допълнителни 12 млрд., за които разбрах, че се е говорило. Може би да си купим евтин руски газ.
Владислав Горанов: Свиване на разходи, за да не се вдигат данъци
Експериментите, на които бяха подложени бюджетът и пенсионната система, не са с изненадващ резултат. Трудно някаква нова политика ще намери място в бюджета, ще трябва да се режат разходи, където може, ако не искаме да се вдигат данъци. Според данните на Велкова неизбежно ще се наложи да вземаме непознати по мащаб дългове - по 15 млрд. на година. Не ми се мисли какво ще стане, ако пазарът не е готов да ги даде - и малкото доверие от страна на Европа по отношение на политическата система в България ще бъде ерозирано.
Симеон Дянков: Лошо, но очаквано от това ляво правителство
Прогнозиран дефицит от близо 7 процента за идната година означава вдигане на данъци и ново забавяне на влизането в еврозоната.
Този резултат е очакван предвид политиката, която водеше предишното ляво коалиционно правителство. Лошо за България.
Лъчезар Богданов: Трябва бърза корекция, иначе сме в пропастта
Увеличение на разходите с 9,7 млрд. лева през 2023 г. и дефицит от 11,4 млрд. трябва да са червена лампа. Вече 25 г. България успява да съхрани фискална стабилност - през войни, глобална финансова криза, световна пандемия и невиждани ограничения на икономическия живот. Бърза корекция на плашещата траектория към пропастта трябва да е водеща цел на всички политици с амбиция да управляват. Междувременно в Хърватия вече обявяват цените и в куни, и в евро. Само напомням!
Милен Велчев: Ясно е, че ни очакват нови дългове
Не съм изненадан, това е констатация на очевидното - увеличиха се драстично разходите за пенсии и за компенсиране на бизнеса и потребителите за енергийните цени. Събираемостта на приходите не може да се вдигне толкова много за толкова кратко време. Няма как да се харчат пари, надвишаващи силно размера на приходите, и да не бъде дефицит и увеличено дългово бреме. Министър Росица Велкова може да бъде поздравена за това, че заяви позиция, че по-добрият начин за решаване на проблема е преструктуриране на разходите, а не вдигане на данъчни ставки.
