315 лв. за мгв.ч. би била цената на "Газпром" за септември в сравнение с 50% отгоре на договорените от предишното правителство танкери, заяви служебният министър на енергетиката Росен Христов в студиото на "Здравей, България" по Нова тв.
Двете суми са много над поисканата от синдикатите и от бизнеса рамка, която изискваше таван от 200-250 лв. Опити за повтиняване обаче се правят, категоричен е енергийният министър, и те не включват само "Газпром", а всеки евтин газ, който може да се намери.
Все още няма активни разговори с руския доставчик, но първата стъпка е направена. Отговор правителството очаква днес или най-късно в понеденилник. Възобновяването обаче не е на всяка цена. България има предложения по редица изменения на условията в договора, които биха го оптимизирали и на този етап не смятат да се отказват от тях.
Нужно е да се удължи периода за вземането на оставащите количества газ, защото до края на годината няма как да изразходим всичко, което ни е обещано. Идеята на преговорите е да се завърши цикъла на сегашния договор, а България да влезе в 2023 г., изразходвайки все още количествата за 2022 година.
За ново споразумение с "Газпром" не се говори в момента. Газът от Русия би трябвало да стигне до края на отоплителния сезон или до лятото на 2023 г. при стремеж да разнообразим доставчиците. Изменението би могло да се случи - то е опция в съществуващия договор, просто трябва да се активира.
Друго, за което България ще настоява, е получените количества газ да се заплащат, когато пристигнат на наша територия, а не авансово. Така ще се избегне евентуално изнудване чрез доставки, които са преварително платени.
Според министърът на енергетиката вероятността "Газпром" да си потърси правата на арбитраж от "Булгаргаз" е много по-голяма, отколкото обратния сценарий. Това е така, защото въпреки, че руската компания е направила промени в начина на плащане, редица европейски страни, чрез частни предприятия, купуват по предварително изготвена схема, за да си получават доставките. На практика България е единствената, която не може да се съобрази с новите условия и отказва да плаща по схемата.
Ако обаче руският доставчик реши да си търси правата, рискът за България е огромен, защото сумите ще бъдат колосални. При тези обстоятелства, дори и малък шанс за спечелване, би коствал много на държавата.
В момента ние пак купуваме руски газ, уточнява енергийният министър, просто го правим през посредници и плащаме 30% повече. Тоест първоначалните ни желания - да не финансираме войната на Путин - не се изпълнява по никакъв начин. "Газпром" не отчита намаляване на закупените количествата чрез нашия отказ, просто на нас ни излиза по-скъпо накрая. Ако някой трябва да се откаже като консуматор, за да спре финансирането на войната, заключи Христов, то това трябва да бъде Германия, която закупува най-големи количества.
