- При земетресение, валежи, периоди на замразяване и размразяване могат да се откъснат големи блокове, предупреждава геологът проф. Николай Добрев
- Общината обяви обществена поръчка за проект за укрепване
“Непрекъснато се срутват. И никак не са малки. Често чуваме как се свличат и падат в двора. Страхуваме се, защото над нашата кооперация висят тонове скали”.
Това казва Соня Дионисиева, която живее на ул. “Съединена България” 11. Четириетажната кооперация е разположена в подножието на Джамбаз тепе и Понеделник пазар. До нея има още една жилищна сграда.
Точно тази част от хълма е
застрашена от срутвания на огромни скални маси, някои от които до 60 тона,
сочи обследването на проф. Николай Добрев, ръководител на секция “Геоложки опасности и рискове” към Геологичния институт на БАН. Той и колегата му доц. Мирослав Кръстанов от същия институт направиха детайлен оглед на тепето. И излязоха с тревожно заключение, а пловдивската община обяви поръчка за изготвяне на проект по укрепване.
“Трябва да се изработи по най-бързия начин и да бъде избран изпълнител, който да извърши укрепването след одобряване на проекта”, обясни пред “24 часа” главният инженер на община Пловдив Юлиан Попов.
По думите му в управата е имало сигнали, че на пет места по хълма има опасност от срутване. Срокът за приемане на оферти по изготвяне на проекта за 150 000 лева е 8 септември.
Специалисти препоръчват надвисналите каменни късове да бъдат обрушени и след това местата, които крият риск,
да бъдат обезопасени със стоманени мрежи
За цялата дейност ще бъдат наети алпинисти.
Юлиан Попов не може да каже на този етап колко биха стрували укрепителните действия. Това ще се разбере след представяне на количествено стойностна сметка. Едно е ясно - няма да е евтино.
Сигурността на хората обаче е по-важна от парите, тъй като в района има жилищни сгради, а при евентуално срутване може да се получи отклонение и тонове скална маса да се стоварят върху оживения булевард “Цар Борис Трети Обединител” в района на тунела. Точно там движението е най-интензивно по всяко време на денонощието.
Кметът Здравко Димитров е категоричен, че животът и здравето на хората са от първостепенно значение. И гарантира, че по най-бързия начин ще бъде извършено укрепването.
Толкова ли е тревожно положението, питаме проф. Добрев.
“Има вероятност при въздействие от рискови фактори като земетресение, валежи, периоди на замразяване и размразяване да се откъснат и да паднат големи каменни блокове. Нужно е
да се извършат по-детайлни изследвания
Експертизата, която направихме с доц. Мирослав Кръстанов, бе съставена на базата на два огледа на терена”, отговаря той.
Двамата учени успели да видят опасни скални блокове с деформации. Те се дължат на изветрителните процеси. “Установихме, че се появява и вода на известни места в скалите. Имаме предположение, че при някои участъци са възможни и тектонски движения, но това трябва да се докаже. Препоръчахме да се направи мониторинг на определени места и периодично да се вземат отчети. Така ще се видят тенденциите на микродвижения при някои скални блокове, които иначе видимо стоят стабилно - дали евентуално и при тях няма някакво движение”, каза проф. Добрев.
Той уточни, че категорично става въпрос за скалите над Понеделник пазар, а там е Джамбаз тепе. В доклада, изготвен от тях, обаче е изписано името на Таксим тепе, което се извисява откъм ул. “Отец Паисий”.
Именно между двата хълма - Таксим и Джамбаз, е разположен емблематичният Античен театър от II в.
Според учените нужни са допълнителни изчисления, за да се установи къде биха могли да паднат скалите. “Лошото е, че отдолу има къщи. Задължително трябва да се направи и симулация на евентуалните движения при падането на скалните късове. Това изисква допълнителен ресурс от време, измервания, алпинистка помощ”, казва проф. Добрев.
Другото опасно място по думите му се намира над акведукта на хълма Бунарджика. Там са правени преди време укрепвания, но продължават да съществуват рискови участъци. И за двете места проф. Добрев е категоричен, че не е хубаво да се отлага укрепването.
“Да, стояли са години така, могат да продължат още месеци и години, но не се знае още колко време. Така че трябва да започнат изследвания колкото може по-рано”, препоръчва той. Според него проблемът може да бъде решен със здрави уловителни мрежи, които да издържат тежестта на падащите блокове. Но последната дума за това ще е на инженерите.
“Пловдивските хълмове са сиенитни. Сиенитът е интрузивна скала, близка до гранита. Въпреки че изглежда здрава, в нея има пукнатинни системи, които отделят скални блокове. В тези скали протичат изветрителни процеси, които
водят до отслабване на масива и откъсване на блокове
През зимата в тези пукнатини навлиза вода, която замръзва и разширява пукнатините. Това е тревожно”, казва ученият.
Пловдивчани неведнъж са казвали, че всичко друго в града е преходно, само тепетата са вечни. И затова е нужно да бъдат периодично обгрижвани, защото са визитната картичка на Пловдив. Преди години при управлението на кмета Иван Чомаков точно над Античния театър бяха укрепени огромни надвиснали скали. Те и днес могат да се видят как са захванати със стоманени въжета.
“Трябва непрекъснато да се наблюдават, защото все пак са в самия град. Оттук минават хора, транспортният трафик, така че рискът съществува. Такива събития обикновено се случват през няколко години, може и десетилетия.
Възможно е и по-често. Така че опасност има. И не става дума само за Пловдив, а и за други градове, където има скални откоси със срутищен риск”, обобщава проф. Николай Добрев.
