Или защо се увеличават хората, които търсят отворени връзки
“Пиехме и правехме секс по няколко пъти на ден в продължение на четири месеца. Започнах да се чудя дали това не е състезание. Така или иначе, що се отнася до мен, имаше две възможности – или щях да задоволя сексуално тази жена, или щях да умра, опитвайки се да я задоволя”, пише в мемоарите си актьорът Уил Смит. Признанието му се отнася за сегашната му съпруга Джейда Пинкет Смит, с която имат отворена връзка. Двамата се женят през 1997 г., въпреки че бъдещата госпожа Смит никога не е вярвала в стандартния брак. Чаровният Уил обаче успява да я накара да направи някои компромиси, което трупа напрежение в отношенията им, тъй като тя приема болезнено пренебрегването на своите принципи. Стига се до момент, в който скандалите между двамата са ежедневие.
“Бракът ни не работеше и не можеше повече да се преструваме. И двамата бяхме нещастни и трябваше нещо да се промени”, признава холивудската звезда. Започват да анализират какво означава перфектна връзка за всеки от тях и как да я постигнат. Така стигат до извода, че трябва да си дадат свобода да бъдат интимни и с други хора, тъй като моногамията не ги прави щастливи. Осъзнахме, че бракът не трябва да бъде затвор, казва Уил Смит, но допълва, че не предлага на никого техния начин на живот. По думите му уникалната динамика на отношенията, която той и Джейда са открили за себе си, няма да сработи за повечето двойки. Причината е, че изисква доста сериозна промяна в очакванията от една връзка.
Обичайно любовта е егоистична. Когато човек обича някого, иска да прекарва цялото си време с него. Така че е малко вероятно просто ей така да насърчи партньора си да търси допълващо щастие с друг. Ако го направи, със сигурност подобно нещо ще накърни егото му и ще си задава въпрос дали третият, четвъртият или петият в техните отношения няма да стане основен, а самият той излишен в даден момент.
Хора, които практикуват отворени връзки, твърдят, че подобни колебания при тях не съществуват, тъй като честно са се разбрали, че това произтича от нагона, а не от емоционалното привличане помежду им. Често те се придържат към правилото “не питай и не казвай”, освен ако не се срещат като двойка с други хора. По този начин си гарантират спокойствие, че сексуалните им забежки няма да се превърнат в заплаха за тяхната любов. А, и се оказва, че расте броят на хората, търсещи неангажиращ секс и вече не е проблем да намериш бързо с кого да го практикуваш.
Дедекер Уинстън, която прави подкаст в САЩ за немоногамни връзки от 8 години, твърди, че никога не е виждала толкова голям интерес към тях. Освен това хората все по-свободно говорят по въпроса. Според нея има няколко фактора за тази промяна. Младите хора просто подлагат на съмнение начина, по който са били отгледани, казва Уинстън пред Би Би Си. В повечето случаи те вярват, че дългосрочната брачна моногамия е крайната цел на интимните връзки, но искат да експериментират нещо различно, тъй като обществени и културни нагласи са довели до по-широко възприемане на нетрадиционни стилове на взаимоотношения. Пандемията допълнително е засилила това любопитство, тъй като е показала колко вредно е да се окажеш затворен с човек, който не те задоволява.
Има много начини да сте немоногамен, казва съветникът по сексуални отношения от Ню Йорк Сара Левинсън. Например може да живеете с множество партньори и да споделяте финансови разходи или да подкрепяте само един веднъж годишно, като му осигурявате безплатна среща под формата на работна конференция или друго служебно пътуване. Полиаморията е друг вид отворено партньорство. При него хората са интимни с повече от един човек в един и същ момент, като не става въпрос само за секс, а и за любов и житейска подкрепа. Те не смятат това за изневяра, а за осъзнат избор, че обвързването не е добре да се ограничава само до един партньор. Тази житейска концепция може да се реализира чрез поддържане на паралелни връзки от типа “приятели с предимство”, да правят секс с други двойки или да допуснат трети човек в своята. В практиката си Левинсън се е сблъсквала с доста голямо разнообразие на немоногамия, като се започне от споделяне на икономически ресурси и се стигне до етническа принадлежност, в която е прието няколко души да участват в една връзка.
Според експерти голям фактор за увеличаване на тези отношения са онлайн платформите за запознанства. Те не само предлагат функция да търсиш хора, интересуващи се от отворени връзки, но и съдържат богат набор от информация за немоногамията. Проучване на приложението Hinge например е показало, че един на всеки петима негови потребители би обмислил да изпробва отворена връзка, докато всеки десети вече е станал част от такава.
Когато продължавате да избирате моногамията и тя не работи, естествено е да започнете да се интересувате и дали няма друг начин, обяснява Сара Левинсън пред Би Би Си. Според нея това може да произтича от общата тенденция към отворено съзнание и нарастваща склонност да оспорваме обществените конструкции, когато сме затрупани с прекалено много проблеми и предизвикателства.
Въпреки че все повече хора се интересуват и насочват към немоногамни договорености, масовото възприятие към тях продължава да е негативно, показват социологически проучвания. Изследвания в САЩ и Канада са установили, че само около 4% признават, че ги практикуват. Левинсън вярва, че това отчасти може да произтича от утвърденото схващане, че отворените връзки се възприемат като нездравословни. По думите ѝ това се дължи както на религиозни вярвания, така и на практиката на нейни колеги терапевти да разглеждат жизнеспособността на двойката като балон. Затова тя не вярва, че е възможно моногамията да изгуби скоро мястото си на основен модел, независимо че младите хора продължават да се отдалечават от идеята, че един партньор може да задоволи всичките им нужди. Прогнозите са, че те ще стават все по-открити в това как се идентифицират и по-малко осъдителни към различните. Това ще доведе до по-голямо разнообразие на моделите на взаимоотношения. Ще продължат да намаляват браковете и да се увеличават такива необичайни модели като платонични приятели, които решават да живеят заедно и да станат родители. Хората се разклоняват все повече в създаването на взаимоотношения, които имат най-голям смисъл за живота им, казва съветникът по сексуални отношения Сара Левинсън.
Какво е етична немоногамия
Етичната немоногамия е сравнително нова концепция между хората, които търсят отворени връзки. Тя е вид неписан договор между партньорите, че не могат да продължат да живеят само в рамките на своите отношения.
Причините за подобно решение могат да са различни. Например искат да изследват своята сексуалност, което не успяват да направят с човека, когото обичат. Изпитват нужда да са влюбени в повече от един човек наведнъж. Експерти предупреждават, че това не е някаква прищявка, а вътрешна потребност да си в различен тип романтични отношения. Такива хора възприемат моногамията като убиец на истинското им “аз”. Други пък я свързват с ревниви или притежаващи чувства, които ги лишават от възможност да получат повече любов.
Етичната немоногамия също е начин да постигнеш разнообразие в сексуалния живот без негативни последици за любовните отношения. Ако партньорите са стигнали до извод, че някой от тях не е в състояние физически, психически или емоционално да задоволи подобна потребност на другия, честната позиция е да му даде свобода да опита да го направи с някой по-подходящ.
Независимо от причината всички отворени отношения работят, ако има установени правила и те се спазват. В момента, в който се намесят лъжата и прикриването, вече е направена крачка към традиционната изневяра. За да бъдат успешни немоногамните отношения, върху тях също трябва да се работи точно както и при моногамните. Важно е партньорите да са наясно с чувствата и сексуалните си желания. Да могат да водят откровен разговор по въпроса и да смятат, че си струва да продължат заедно.
