Още не е ясно ще се иска ли самоучастие от 20%, или ще е напълно безплатно
Един от първите законопроекти, които трябва да разгледа новият парламент след изборите на 2 октомври, е промяна на Закона за етажната собственост. Изготвянето на текстовете е един от приоритетите на служебния министър на регионалното развитие Иван Шишков, заяви самият той.
Бързането се налага, защото по същото време трябва да стартира един от най-големите проекти по плана за възстановяване - саниране на жилищни сгради за 1,2 млрд. лв. и на нежилищни за 680 млн. лв.
Промяната в закона ще позволи за средствата да кандидатства всяка етажна собственост, която вече ще е юридическо лице, т.е. няма да се налага да се създават специални сдружения на собствениците, които да се регистрират в общината. Така има много по-малка вероятност някой да стопира процеса с нежеланието си. Ще се опростят и процедурите по свикване на общо събрание и за постигане на съгласие.
Процедурата ще бъде отворена паралелно с гласуването на поправките в закона, защото парите трябва да се усвоят до 2026 г., най-вероятно кандидатстването ще стане централизирано в МРРБ. Това не означава, че всички кандидати ще идват до столицата – във всеки от шестте района за планиране ще има специални комисии. Също по райони ще се избират фирмите.
Допустими жилищни сгради по новата програма ще са всички, в които има повече от 3 апартамента. Дейностите трябва да са такива, че сградата да придобие по-високия клас на енергийна ефективност - B, а не C, както беше при предишната национална програма за саниране.
Допустими ще са изолация по фасади, покрив, нова дограма, както и нови системи за отопление, подмяна на тръбните разводи, осветлението, електрическите инсталации, ВЕИ за ток или топла вода, но само в общите части на сградата.
Все още не е ясно дали собствениците на апартаменти ще платят някаква част от ремонтните дейности, примерно 20%, или санирането ще е безплатно. По принцип Европейската комисия не разрешава пълно безвъзмездно финансиране, но според чиновници има възможност да се привлекат и средства от други източници, дори ако се налага да се отпускат целеви кредити, за да се допълнят средствата.
Проектът за саниране по плана предвижда и 680 млн. лв. за саниране на бизнес сгради, където отсега е ясно, че кандидатите ще трябва да поемат 50% от разходите.