Милицията се крие, идва чак след половин час.
От БОДК плащат 17 250 лв. кеш за нанесените щети
На 16 юли 1964 г. африкански студенти в София нападат посолството на Великобритания в българската столица.
Потрошени са стъклата на прозорците и няколко автомобила на легацията. Милицията се намесва чак след половин час.
Това събитие е без аналог в българската история, след като през 1944-1945 г. комунистите вземат властта.
Каква е причината?
На 16 юли в Лондон е нападнат президентът на Кения Джомо Кенията, пристигнал в английската столица за конференция на Британската общност. Той е първият човек от местното население, застанал начело на страната като министър-председател от 1963 до 1964 г. и като президент от 1964 до смъртта си.
Джомо Кенията изиграва важна роля в превръщането на Кения от колония на Британската империя в независима република. И въпреки че много бели жители на Кения приемат управлението му, той остава противник на десните активисти.
Неслучайно нападателят е англичанинът неонацист Мартин Гай Алън Уебстър, който е само на 21 години. Той преминава в няколко десни партии и организации на Албиона. Заради слухове, че е хомосексуалист, е низвергнат от крайнодесните кръгове и тихо изчезва от политическата сцена.
По това време посланик на Великобритания в София е Уилям Харпъм. В доклад за Форин офис той пише: “По време на атаката секретарят Карик молил хора от силите за сигурност в цивилни дрехи, които били пред милиционерската сграда непосредствено срещу посолството, за помощ. Такава била обещана, но на практика пристигнала едва след 25 минути”.
Горкият уплашен милиционер на пост пред посолоството също телефонирал за помощ. Той не показвал с нищо, че знае за атаката, и очевидно изпитвал дълбоко колебание дали да отблъсне студентите, или да не прави нищо. Той бил чут да казва по-късно на колегите си:
“Защо ме
оставихте сам
с тези черни
копелета?”
Ехо от събитията в София стига чак до САЩ. Вестник “Ню Йорк таймс” публикува следната дописка:
“София, България, 17 юли, 1964 г. Африкански студенти разбиха прозорци и преобърнаха официални автомобили на британското посолство днес в знак на протест срещу нападението срещу министър-председателя на Кения Джомо Кениата в Лондон вчера.
Група от 50 студенти замеряха посолството с камъни, бутилки, тухли и парчета желязо и дефилираха пред сградата с плакати с надпис “Протестираме срещу покушението срещу Джомо Кениата.”
Г-н Кениата, който е на 74 години, беше нападнат от член на британско фашистко движение. Той не е пострадал.
Националностите на студентите не са известни веднага и не се съобщава за арести.”
По ирония на съдбата ден преди нападението посланик Харпъм и съпругата му са на вечеря в тесен кръг, дадена от външния министър Иван Башев в неговата официална резиденция.
Британският дипломат изпада в деликатна ситуация. Той отива при министър Башев, за да му благодари за гостоприемството и приятната вечеря и в същото време да изкаже своя протест срещу вандалския акт, извършен от африканските студенти. След време ще признае, че
това била
най-неприятната
му задача
като амбасадор в София
Срещата трае 50 минути. Иван Башев изказва своето и на правителството огромно съжаление за станалото. И добавя облекчение от факта, че няма ранени и пострадали хора.
Разговорът продължава в рамките на дипломатичния стил. Посланик Харпъм казва, че има много признаци, че политиката на Башев за развиване на добри отношения между двете държави не се споделя от всички. Българският министър замълчава, но без съмнение е разбрал внушението. Англичанинът има предвид колегите му в правителството, начело с Живков.
Харпъм казва още, че се опитва да помогне по всякакъв начин, но се създавало впечатление за невидима Берлинска стена между него и българите.
“Някои българи, изглежда, не искат да имат никакво взимане-даване с британците. Други искат да имат контакти с нас, но ги е страх да дойдат в посолството”, споделя дипломатът.
Няма как Иван Башев да не е бил впечатлен от това неортодоксално говорене на посланика. Вместо да протестира по-остро и да каже, че британското правителство си запазва правото да изрази становище, и да си тръгне, Харпъм изразява неговото и на колегите му желание да подобрят българо-английските отношения.
Министър Башев признава, че за разлика от британеца, който е в дипломацията повече от 20 години, той е само от две. За това време обаче научил, че международните отношения са крайно сложни и че двете най-необходими качества са търпение и реализъм.
Трябвало да напредваме бавно и да не забравяме, че в миналото никога не е имало близки отношения между Обединеното кралство и България.
В онзи момент Иван Башев е наистина като бяла врана в правителството, оглавявано от Тодор Живков, после и от Станко Тодоров, в което преобладават неуки и слабообразовани мъже. Башев е завършил немско училище и право в СУ през 1943 г.
Защо, ако българското правителство желае добри отношения, не направи жест, като заплати и ремонтира щетите върху сградата и автобуса на посолството, пита Уилям Харпъм. Башев обещава.
След като докладът на посланика е прочетен във Форин офис, един от служителите там - някой си Дж. Кларк, прави следния коментар: “Аксиоматично е, че
в комунистическа
страна не може
да стане
демонстрация
без мълчаливото одобрение на властите, ако не и без активното насърчение от тяхна страна.
Видът на демонстрациятаи бързото извинение на външния министър внушават, че това е един случай, в който дясната ръка не знае какво прави лявата”.
Г-н Кларк безспорно е прав. Дори бих отишъл и по-нататък - разрешението или може би заповедта за провеждане на демонстрацията пред британското посолство да е дошла от Москва.
След един месец - на 17 август 1964 г., българското външно министерство заплаща на посолството щетите на сградата и колите.
Сумата е 17 250 лева.
Шефът на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус (БОДК) в София, когото посланикът нарича “намусена и неприятна личност”, ги плаща кеш без никакви пазарлъци.
