- Превързвахме човек, който искаше да легне, но медикът каза да не му позволяваме - ако има вътрешни разкъсвания, ще се задави, спомня си Живко Стамболиев
- За първи път в живота си изпитах такъв ужас, но не аз, а жена ми е герой - час и половина забавлява малкия ни син в колата, докато ние помагахме на ранените, казва спасителят
- Обича семейството си, футболния “Ботев” и пътешествията
Неделя, 14 август, малко след 20 ч. Пловдивчанинът Живко Стамболиев, съпругата му Мария и детето им пътуват към Пловдив - връщат се от семейната почивка на море. В друга кола е приятелят му Теодор Бочев. Двамата са големи фенове на “Ботев” (Пловдив), ходят заедно на мачове, радват се на успехите на отбора, страдат при загубите и се надяват клубният стадион да бъде построен колкото се може по-бързо. В един момент обаче колите спират заради катастрофата на сръбския автобус, пълен с деца.
“Видяхме на магистралата аварийни светлини и разбрахме, че движението е спряно. Намерих къде да паркирам и пред мен се разкри страшна гледка. Съзрях
стенещи и плачещи деца с окървавени лица, неподвижни хора,
които нямаха сили дори да повикат помощ. Веднага се върнах в колата и взех аптечката”, разказва пред “24 часа” Живко. Той е служител в офис на УниКредит Булбанк в града.
Не крие, че ситуацията е била страшна, и за първи път в живота си е изпитал такъв ужас. Лекар започнал да дава наставления на хората как да реагират.
“Единият човек, когото превързахме, искаше просто да легне. Медикът каза да не му позволяваме, защото, ако има вътрешни разкъсвания, ще се задави”, спомня си Стамболиев.
Шофьорът на автобуса бил с тежка рана на глезена. Помогнали му бързо и се насочили към децата. Гледката била покъртителна. Три от тях били проснати на земята с окървавени лица.
“Времето тече много бързо в такава напрегната ситуация. Всичко минава за секунди.
Нямаш време да мислиш, просто действаш
и слушаш съветите на лекарите”, добавя Живко.
Промивали рани и им слагали лейкопласт. Около автобуса се били събрали вече много хора, помагали най-напред на децата. Стамболиев се насочил към 150-килограмов мъж с прорезна рана на гърба. С една жена го превързали, след това се оказало, че и ръката му е счупена, имал и рана на главата. Трите му деца били сред пострадалите в катастрофата. Единият от двамата лекари, които били на мястото, успял да го прегледа.
“Чу се вой на сирени, но първо пристигна полицейска кола, след това пожарен автомобил. Членовете на техните екипи също започнаха да помагат. Докато чакаме другите линейки, насочихме изцяло вниманието си към децата. От преживяното те бяха в шок. Направихме нещо като параван пред всяко ранено хлапе, за да не вижда другите пострадали. Едно-две от тях видяха окървавените си другарчета, разпищяха се от ужас и се наложи да ги успокояваме”, добави Живко.
Потърсили сърби сред хората, които помагали, но като се оказало, че няма такива. Млада жена говорела на английски език с едно дете, което плачело и търсело майка си. Хората помагали много, жени разпънали одеяла за ранените.
“Най-големият ужас дойде, когато започнахме да претърсваме автобуса.
Бях със свито сърце и се молех
да не намерим някой тежко пострадал или загинал. След това отидохме да говорим с шофьора. Попитахме го дали някой автомобил не го е засякъл и заради това да е станала катастрофата - да съобщим на полицията да издира евентуалния нарушител. Човекът обаче
беше честен и каза, че никой не го е засичал
или притискал на пътя. Сам е виновен за катастрофата, след като е отклонил вниманието си по време на шофирането.
Организаторката на пътуването разказа, че водачът се е опитал да свали предна седалка за един от пътниците, на когото му прилошало, загубил контрола на управлението и белята станала”, каза още Стамболиев.
Отдъхнал си, след като разбрал, че няма загинали при инцидента и всички пострадали са под грижите на лекарите. Моли се за двете деца, които са в най-тежко състояние - да се възстановят бързо и дано повече да няма такива тежки катастрофи по пътищата.
“Искам специално да изтъкна ролята на двамата лекари. Д-р Антон Елкин помогна много на пострадалите и заслужава признание. Аз
бях близо до другия медик, който, за съжаление, остана неизвестен
за хората. Видях само, че даде немски номер на телефона си на полицаите. Този човек действаше много хладнокръвно и точно, съветваше ни как да помагаме на пострадалите, създаде много добра организация. Показа, че е истински лекар”, заяви пловдивчанинът.
“С моя приятел Теодор не сме направили нещо велико. Героиня е жена ми, която успя за час и половина, докато ме нямаше в колата, да убеди нашето дете, че нищо страшно не се е случило. Така се прибрахме спокойни у дома”, добави Живко.
Не за първи път помага на хора, изпаднали в беда. “Вече се изчервявам, но ще ви кажа. Преди години пътувах с колата си в Пловдив и близо до сградата на Регионалната здравна инспекция жена, която водеше детето си на градина, се спъна, падна и си удари главата. От челото ѝ рукна кръв. Детенцето започна да плаче и да пищи от гледката. Набих спирачки, отидох при пострадалата, дадох ѝ мокри кърпички да се избърше. Предложих ѝ да я закарам до спешното, но тя ми каза, че е добре. Успокоихме детенцето, заведохме го на градината, след това откарах жената в дома ѝ”, разказва той.
С брат си Николай от малки са големи фенове на “Ботев”. Тогава живеели близо до стадиона, ходили да гледат мачовете и да подкрепят своите любимци. И сега като големи мъже продължават да го правят.
“Патронът на любимия ни тим Христо Ботев е загинал за свобода ни. Какво ни струва да спрем и да се притечем на помощ ”, развълнуван е Живко.
Той продължава да помага и на любимия си тим. “След като Георги Самуилов напусна клуба и имаше големи притеснения сред феновете и членовете на сдружението за бъдещето, с моя приятел Тоско Бозаджийски, светла му памет , правихме всичко възможно да ги успокоим и да въведем ред при управлението на финансите. Стараех се да помогна с моя опит”, разказва пловдивчанинът. Неговата най-голяма мечта е изграждането на клубния стадион “Христо Ботев”. Затова участва активно и в кампанията “Кауза Колежа”.
Той призова местната власт в Пловдив да направи всичко възможно за построяването му. “Ако стадионът стане, на него може да се играят и мачове на националния отбор. Явно това дразни някои хора”, разсъжава Стамболиев.
Освен фен на футбола, е почитател и на къмпингуването. Обича да е със семейството си, да пътува, да опознава други страни.
Като финансист даде съвет как да се справяме при тази висока инфлация. “Положението е тежко и много хора свиват разходите. Това е напълно нормално, но не може да продължи безкрайно. По-важното е да се стремите да увеличите приходите си. Разбирам, че това не е лесно, но човек просто няма друг избор в тази ситуация”, казва Живко Стамболиев.
"24 часа" номинира Живко Стамболиев и Теодор Бочев в кампанията си "Достойните българи".
