Българинът оставя в магазина най-внушителната сума според доходите си от цяла Европа
Очакваните драстични зимни сметки за ток и отопление ще свият още повече възможностите за стоките от първа необходимост
Българите се хранят по-малко заради галопиращите цени на всички храни, но въпреки това вече 1/3 от доходите им отиват за хляб, мляко, месо, олио, зеленчуци.
Националният статистически институт регистрира и кога се е случило това - след месец април и цялото второ тримесечие на 2022 г., когато в магазина оставяме вече 31,2% от своите разходи.
Цифрите бяха очаквани – точно преди 1 месец “24 часа” засече свиване с 20% на продажбите от стоковите борси и тържищата на основни хранителни продукти, настъпило през април.
С толкова паднаха тогава спрямо година назад продажбите на захар, олио, брашно, плодове, зеленчуци според данните на Владимир Иванов, председател на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата.
Аналогична бе ситуацията и в големите вериги, но заради поскъпването оборотите на самите търговци бяха или равни на миналогодишните, или по-големи.
Сега от данните на НСИ се вижда, че българинът наистина е свил консумацията на храна макар и не точно с 20%.
Вместо 19,6 килограма хляб и тестени изделия на тримесечие както миналата година, вече консумира по 18,9 кг. Вместо 20,3 кг зеленчуци потреблението им е вече 19,4 кг. Прясното мляко от 4,8 литра на човек за второто тримесечие на предходната година е паднало на 4,4 литра.
Българинът вече консумира и по-малко олио – вместо по 3 литра готви с 2,8 литра за три месеца (виж инфографиката).
Цените на храните започнаха да нарастват още в началото на годината, но според експерти въздържането от пазаруване е настъпило чак през април.
В началото хората не вярваха, че инфлацията е всеобща, и никой не предполагаше, че ще продължи толкова дълго. Мислеха, че някой прави спекула с един или друг продукт и че нещата ще се успокоят. Когато осъзнаха какво става, естествената реакция беше да свият потреблението, е обяснението на Владимир Иванов за ситуацията.
За една година разходите на средния българин за храна и безалкохолни напитки се увеличават от 513 на 612 лв., или с 19,3%.
От статистиката уточниха, че това са разходите само за това, което пазаруваме за в вкъщи и то за 1 член на домакинството.
При 200 лв. за месец това прави средно по 6,60 лв. на ден. Разходите за хранене навън са отделно - за обяд и кафе в офиса или ресторант.
За алкохол и цигари сме давали 70 лева на тримесечие, но от пролетта сумата е нараснала до 78 лв., или се увеличават с 11,6% за една година.
Въпреки намаляването на консумацията на основни храни относителният дял на разходите за храна се увеличават от 30,8% за същото тримесечие на миналата година на 31,2% сега.
Това че българинът отделя почти 1/3 от парите си за храна, което е най-големият процент в целия Европейски съюз, не е учудващо, тъй като в предишни години делът е бил дори по-голям.
При голямата криза през 2009-2010 г. делът на храната е стигал и дори е надминавал 38%, а при Виденовата зима е надхвърлял дори 50%.
Проблемът е, че с излизането от световната финансова криза около 2014-2016 г. процентът на разходите за храна бе започнал да пада, а в навечерието на пандемията от коронавирус се снижи до 28%.
Днес обаче е трайно над 30%. За отбелязване е, че средният за ЕС процент на разходите за храна и безалкохолни напитки е 16,2%.
Поддържането на жилището е другият сериозен проблем за съвременния българин. Той отделя 17,3% от всичките си разходи за сметките за вода, ток и отопление.
Април, май и юни 2021 г. това му е струвало средно
283 лв. но същите месеци на тази година вече плаща 339 лв., т.е. с 20% повече.
През предстоящата зима най-вероятно този разход ще е още по-драстичен и това може да намали относителния дял на разходите на храна, но сумите ще са далеч по-високи.
Средното увеличение на всички разходи на човек от домакинство в България през второто тримесечие на тази година е със 17,8% по-голямо спрямо година по-рано.
Сумата е 1962 лв. за цялото тримесечие. Средният доход е 2207 лв. и той се увеличава с 16,5% на годишна база. Все още делът на работната заплата в доходите на българина е най-висок – малко над половината. Но заради добавките към пенсиите, които влязоха в основния им размер, делът на пенсиите в средния доход от 28,9% м.г. сега е 34,4%, а този от работна заплата е намалял от 58,5% на 54,1%.
Другите социални плащания като добавките за деца и помощите за безработни също се увеличават като размер, но не променят съществено структурата на доходите.
Данните на НСИ показват още, че с около 10 лева – от 32,39 на 42,02 лв., се е вдигнала за една година средната сума, с която домакинствата биват подпомагани от роднини, родители или деца.
Средният размер на изтеглените спестявания не се увеличава съществено – бил е 103,63 лв. на домакинство през второто тримесечие на 2021 г. и е станал 108,84 лв. през второто тримесечие на тази година.
Но има сериозно увеличение на средствата, които влизат в домакинството от изтеглени кредити - от 8,72 лв. миналата година на 22,54 лв. сега. Това нарастване донякъде съответства на данните на БНБ за изтеглените заеми.
Към края на юни броят на тези кредити бе намалял на годишна база като брой, но размерът им на годишна база бе с 14,8% по-висок в сравнение с година по-рано.
Отпушеният износ от Украйна вече стопира ръста при зърното
Отпушеният износ от Украйна на пшеница, слънчоглед, царевица и други основни селскостопански суровини вече започна да се усеща в региона.
До края на миналата седмица 16 кораба бяха напуснали украинските пристанища след споразумението с Русия, постигнато с посредничеството на Турция.
Макар че част от товарите са предназначени за Египет и Африка, в Полша, Румъния, Турция и Гърция също са внесени значителни количества храни.
У нас зърнопроизводители вече се оплакват, че изкупните цени на зърното падат и никой не купува продукцията им от новата реколта, което ги товари с нови разходи за съхранението ѝ. Досегашната себестойност на тон хлебна пшеница била близо 500 лв. на тон, а с тези нови разходи те трябвало да я продават за 800-850 лв., което сегашната конюнктура не им позволява да правят.
В Гърция за една седмица има рязък спад на цените на плодовете и зеленчуците. По данни на борсата в Атина през последната седмица се отчита спад на цените с между 15 и 43%, съобщи БНР. Причината е добрата реколта в Гърция, както и вносът от чужбина на по-ниски цени. С 43% по-евтини са марулите, лимоните с 31%, а доматите с 15%. В по-малки граници са паднали цените и на другите плодове и зеленчуци.
Освен зърнопроизводителите и други фермери в региона са притиснати от евтин внос на мед, олио, орехи и птиче месо от Украйна. Това е съвсем законно, защото Европейският съюз има споразумение за свободна търговия с Украйна и ѝ предоставя квоти за безмитен внос.
Така нейната продукция влиза на европейския пазар на дъмпингови цени, които поставят местното производство в неконкурентна позиция. Споразумението за свободна търговия между България и Украйна е от 1 януари 2016 г. Български пчелари например вече се оплакаха, че някои хипермаркети продават техен мед, смесен с по-евтин украински.
