Как слънцето огрява денят ни ? Кой пресича пътят ти? И дали това е знак за съдбовни промени и щастие? Срещите с хората мечтани и бленувани, детайлите от една красива и спокойна държава като Хърватска е запечатала с обектива си Виолета Апостолова. Какво иска да отрази авторката? Всеки открива своите отговори.
Фотографската изложба е открита в галерия "Кутловица" в Монтана от председеателят на дружеството на художниците „Тенец“ Дончо Планински и кметът Златко Живков.
Ценителите на изкуството останаха впечатлени от уловените мигове – котва, човешки образи, риби, извадени от морето, отпечатъци от деня, които го правят различен.
“Часът увлича след себе си деня... късен следобед или ранното утро. Рядко се вглеждаме в деня и себе си. Рядко, ако не никога, не се възхищаваме на движението на собствената си ръка или на отишлата си минута. Гоним времето, а деня търси да бъде опитомен. Сутрин ни буди със зората, вечер ни приспива с луната. Дните ни са ние - от раждането до смъртта, и така прилича на стар град, през който минаваме ние и дните.”
Така изкуствоведката Десислава Каменова вижда изложбата в черно и бяло на Лети.
