До 30 години човечеството ще остане без 50% от сладката си вода (Графика)

Бургас и други крайбрежни градове ще бъдат залети от морето заради топенето на ледниците

Наводнения, глад, лавини и свлачища заплашват света заради силното топене на ледниците. Учени предупреждават, че огромните блокове лед изчезват със скорост, по-бърза от очакваната, което ще доведе до скорошни последици за човечеството като покачване на морското равнище, липса на източници на питейна вода и енергия.

В момента най-застрашени са алпийските ледници, защото техните шапки са едни от най-късите и най-тънките в света. Според изследване на Ройтерс те ще

загубят повече от 80% от масата си до 2100 година

След зима без почти никакъв сняг Алпите бяха ударени от две големи горещи вълни това лято. Измервания показаха, че след тях точката, на която водата замръзва, се е покачила на 5184 м надморска височина. Преди това е била на 5117 м според измерване, направено през 1995 г. За период от 27 години има повишаване от 70 м. Тази рязка промяна е пряка заплаха за човека.

На 3 юли част от ледената шапка на най-високия връх на Доломитовите Алпи в Италия – Мармолада, се срина, като уби 11 души. Причина за инцидента беше разтапянето на т.нар. пермафрост (вечно замръзнала земя) под ледника.

Опасността от бързо изчезващите глетчери води и до  дипломатически скандали. Границата между Италия и Швейцария минава по дренажната линия на алпийския ледник Теодул. Неговото отдръпване измества вододела, по който ледниковите води се оттичат. Именно това явление постоянно променя границата между двете държави. Сега водите на Теодул минават под хижата Rifugio Guide del Cervino. Когато била построена през 1984 г., тя била изцяло в границите на Италия, но след разместванията част от леглата и ресторанта вече се намират в Швейцария. Двете страни прекараха 3 г. в предоговаряне на границата, като през 2021 г. беше подписано споразумение между тях, пише в. “Гардиън”.

Учени отбелязват, че ледниците имат основна роля за равновесието в природата. Те са най-големите резервоари на сладка вода на земята. Над 50% от нейното количество се съхранява в тях. Тя е жизненоважна за съществуването на по-голямата част от живите организми, включително и на хората. Ледените шапки играят ролята на регулатор на климата. Тяхната повърхност отразява слънчевите лъчи, което помага за контролирането на средната температура на Земята. С отдръпването на ледниците планетата абсорбира все повече слънчева топлина, което забързва глобалното затопляне. Тяхното разтапяне е

опасно за океанската екосистема, защото променя нивото на солта

в морските води, което е пагубно за флората и фауната там.  

Ледниците са от съществено значение и за науката. Учените ги определят като “климатични архиви”, защото в обвивката си съхраняват частици на растения от минали времена, които могат да бъдат въглеродно датирани. След като приблизителната възраст на растителните отломки бъде определена и въз основа на дълбочината, на която са намерени, учените могат да направят извод през какви периоди шапките са нараствали или са спадали. С неконтролируемото изчезване на глетчерите тази важна информация може да бъде загубена завинаги.

Тазгодишните горещини заплашват и региона в Централна Азия, където се свързват планинските вериги на Хималаите, Каракорум и Хиндукуш. Мястото е разположено в тибетското плато и е познато като Покрива на света. Върху огромната му територия се разпростират над 55  хил. ледника.  Близо 2 млрд. души разчитат на тях като източник на вода и ток. Пролетта в региона беше неочаквано гореща.  През май ледниково езеро в Северен Пакистан преля заради прииждащите води на разтапящите се глетчери. Бедствието предизвика приливна вълна, която заля близкото селище, унищожавайки ВЕЦ и важен мост. Инцидентът взе 75 жертви, а стотици бяха отцепени от цивилизацията и оставени без ток.

Бързото разтапяне на ледниците създава и опустошителна поредица от наводнения, последвани от дълга суша. ООН разкри, че ако световните лидери не изпълнят обещанието си да ограничат глобалното затопляне до 1,5°, ледените шапки на Хималаите ще изчезнат до края на века. Според геолога от университета в Калкута Атану Бхатачария е сигурно, че глетчерите ще бъдат загубени. Той смята, че правителствата трябва да вземат незабавни мерки за по-доброто усвояване на тяхната сладка вода, защото основен отрасъл на хората в региона е

земеделието, което е на 100% зависимо от ледниците

Глобалното затопляне застрашава и добива на енергия. Близо 250 водноелектрически централи са разположени по пътя на оттичащите се води на изчезващите ледени шапки. Те са изложени на риск от претоварване заради непостоянния поток на води. Има вероятност всяка трета централа да надвиши количеството енергия, което може да понесе. Властите не могат да ги преустроят, защото това би могло да пресуши по-малките реки в областта, които се захранват от глетчерите. В близко бъдеще глобалното затопляне ще принуди близо 7 млн. души в планинските райони на Пакистан да се преселят на друго място заради наводнения, свлачища и суша, причинени от отдръпващите се ледени шапки.

Какво причинява изчезването на глетчерите?

Те се нуждаят от снеговалежи за своето съществуване, тъй като те играят ролята на изолатор, който ги предпазва от слънчевите лъчи. Покачващите се температури предотвратяват неговата проява.  Така ледниците остават изложени на влиянието на слънцето. Те абсорбират неговата енергия и радиация, което ускорява разтапянето им.

Една от най-големите ледени шапки на планетата е на път да бъде унищожена. Тя е позната като “ледника на Страшния съд”, защото след неминуемото му разтапяне морското равнище ще се повиши средно с три метра, а множество крайбрежни градове, сред които е и Бургас, ще бъдат залети от прииждащите води. Името на този глетчер е Туейтс и се намира в Антарктида. По големина е равен на Румъния. Топи се със 100 метра на година, като скоростта се увеличава. Ако не се вземат незабавни мерки и глобалното затопляне не бъде овладяно сега, климатът на Земята ще бъде преобразен завинаги, а човечеството ще претърпи пагубни последствия, отбелязват учени.