Родопчанинът превръща в храмове стари руини около смолянското село Чокманово
Преди години тежко болният му баща го изпраща да подготви ламперията за черква. “Бях неопитен и едва пуснах машините. После разбрах, че не е искал да чувам как стене от болка”, казва синът, който продължава мисията
“Искрено се надявам да помогна да събудим народния дух и вярата в сърцето и душите на хората. Това ме крепи и бързам колкото мога повече храмове да направя, защото животът си отива.”
Това казва 53-годишният родопчанин Анастас Иванов, който строи и възстановява параклиси и църкви в смолянското село Чокманово. От Великден тази година Тасо, както го наричат в района, вече се е захванал с изграждане на шести параклис - “Възкресение Христово”.
След като “24 часа” разказа историята на Анастас и го номинира в кампанията “Достойните българи” от 2015 г.,
някои го определиха като новия Дядо Добри
Белобрадият старец с години събираше лепта в столичните храмове и ги даряваше, за да стане най-големият дарител на църкви в България.
Параклисът е на метри от пътя Смолян - Смилян и е започнат от гола поляна. Някога на мястото му е имало храм, но се разрушил при прокарване на шосето преди години.
За около три месеца Анастас е успял да направи изкоп, кофраж, подстъпи към него, положил е арматурата, издигнал е зидовете и почти е приключил грубия строеж. Иванов е и проектант, и архитект, и носач, и строител, и мазач - всичко едновременно.
От 4 години работи в бетоновия възел на голяма строителна фирма в Смолян и със строежа се занимава след работа и в почивните дни.
“Винаги съм намирал начин, имало е моменти, спирам, нямам една стотинка, на другия ден се обажда приятел: “Тасо бе, така и така, давам дарение мраморни плочки, тухли.”
Ето сега всичките си пари дадох за бетон, чакам помощници и с Божията воля ще излеем колоните на “Възкресение Христово”. Но нали другата седмица ще ми дадат аванс, тогава ще продължа”, обяснява родопчанинът и показва портфейла, в който действително няма нито лев.
“Повече от 15 години строя параклиси, има много рухнали.
Никога не съм смятал колко пари са отишли за материали
Не го правя с комерсиална цел. Бързам, защото възрастта ми напредва, мерак има, но силите вече са по-малко.
Дано се намерят млади хора да ги поддържат, не да ги рушат. Навремето хората са си давали живота за вярата, а сега какво правим - подхранваме безверието навсякъде”, казва Анастас.
Той е завършил художественото училище в Смолян, а след това инженерство по промишлен дизайн. Работил какво ли не - нощен пазач, тенекеджия, дърводелец, бояджия, имал е заведение в Смолян. Преди години ходил и на гурбет.
“Тъкмо се бях върнал от Варна, когато намерих баща си Захари да ремонтира параклиса “Св. св. Козма и Дамян”. Беше тежко болен с неизлечима болест. Правеше вратата за параклиса в семейната дърводелска работилница.
Каза ми: “Иди да приготвиш ламперията”. Бях неопитен и едва пуснах машините. После ми стана ясно, че ме е пратил при машините, за да не го чувам как стене от болка”, разказва художникът.
Баща му починал и той се заел да довърши ремонта на параклиса
Приключил го за една година. Обзавел го с църковна утвар, а иконите изписал сам. Параклисът е бил строен през 1828 г. и от него е имало останали само основи.
Останали му материали, а и се запалил по идеята да реставрира всички храмове около Чокманово, общо 12. Те са пръснати и често са на труднодостъпни с автомобили местности.
Пренася по-дребните неща на ръце, а за тежките търси високопроходими автомобили, ръчни лебедки и какви ли не приспособления, за да ги изкачи на билото.
Вар например слага първо в бидони, защото в незатворени съдове най-ценните съставки ще се изсипят по неравностите, преди да стигнат до градежа.
Отделно от храмовете в Чокманово е построил изцяло на мястото на паянтова дървена постройка в стабилна сграда параклис в района на селата Гела и Стикъл . За една година параклисът “Св. Георги Победоносец” е изграден напълно.
Осигурил цялата църковна утвар и икони с лични средства, тъй като дъщеря му се казва Гергана.
За да възстанови от руините параклисите, разпродал и част от имуществото си - няколко автомобила, камион, наследствен апартамент и етаж от къща.
“Няма да ме радва да имам един апартамент или една къща в повече, отколкото направеното. Неведоми са пътищата Господни и така намирам утеха в себе си, с духа си, със смисъла в живота. Богат е не оня, който е вземал, а който е дал - така ги разбирам аз нещата”, обяснява реставраторът.
За камбаната на “Св. св. Петър и Павел” например продал “Сузуки Витара” за 4000 лв., колкото искали майсторите на църковната утвар. Когато поставил камбаната, се появили слухове и бил на път да се махне от селото.
В онези дни обаче в двора намерил каменен кръст. На следващия ден открил и друг до “Св. Никола”.
“Бях си казал: Направил съм каквото съм направил, нека да го довършат хората, но странните находки ги възприех като знак.
Тези храмове датират много по-рано от 1700 г., защото след това металът става кръстоносител. И така - много други моменти, когато съм губил изобщо всякаква надежда, нещо се е случвало!
Още един път призовавам всички християни да не губят вяра и надежда в себе си, оттам и в Бога”, казва Иванов. Каменните кръстове се пазят в църквата в Чокманово.
“Св. св. Петър и Павел” е на хълм над селото и е с размери на малка църква - 150 квадрата застроена площ.
Вложени са 60 кубика бетон и 8 тона арматура. Заедно с приятеля си Васил Добриков обшиват купола със специална титаниева ламарина, купена от Украйна. Негово дело са вратите и прозорците от махагон, останал още от баща му.
Монтиран е светещ кръст, който се вижда нощем от километри
Чака да минат четирите години от построяването му, както е по правило, и да започне да го изографисва. Смята да постави и соларен панел, за да не плаща ток.
“Нищо не разбирах от строителство, научих се сам и със съвети от приятели. При храмовете е още по-специфично. Конструкцията трябва да е по правилата и ще е срамота да рухне.
Затова започнах да чета книги, където ясно и точно е описано какви строителни правила и канони трябва да се спазват”, обяснява Иванов.
Често сънува как ще изглежда реставрираната църква. Буди се и скицира образа от съня си.
“Искам да благодаря на всички спомоществуватели и приятели, които в определен момент по Божиите пътеки са идвали и са ми помагали с материали, труд и пари.
На мюсюлманите, които също са дарявали, много благодаря. На община Смолян, която никога не ми е пречила, а съдействала - също. Моля се някой да продължи моето дело. Както аз съм се появил от нищото , така ще дойде и друг”, вярва Анастас Иванов.
