Това е традиция от патриархалните времена, която феминизмът не успява да пребори
Направихме го – така Дженифър Лопес озаглави съобщението си в социалните мрежи, че се е омъжила за Бен Афлек. Но макар да звучи интригуващо и да отговаря напълно на факта, че са се венчали инкогнито, чакайки с други редови двойки в параклис в Лас Вегас, това не беше информацията, която най-много разтърси почитателите на световноизвестната певица. Много по̀ обсъждано стана решението ѝ да приеме фамилията на съпруга си и да се казва Дженифър Афлек. Някои го намериха за старомодно и лишено от смисъл, тъй като 52-годишната звезда е утвърдено име в музикалните среди и киното. Други обаче откриха в него много искрено послание за преданост към Бен Афлект, от което и двамата имат нужда след дългите години на преследване на своята любов, белязани от лутания, други връзки и деца.
Двамата се срещат през 2002 г. на снимачната площадка на филма “Трудна свалка”, но за разлика от сюжета на историята, която трябва да изиграят, в личните им отношения нещата се случват много бързо. След година връзка обявяват, че са сгодени и планират сватба, но до такава така и не се стига, защото се разделят. Всеки поема по своя път на нови любови, брак с други хора и създаване на деца до момента, в който миналата година не се събират отново. Пак следва бърз годеж през април и още по-светкавична сватба на 16 юли, за която се разбра постфактум.
От оскъдната информация и от снимките, които споделиха двамата, стана ясно, че тя всъщност е била едно скромно събитие, далеч от звездния статут на двамата и много по-близо до преживяванията на масовите американски семейства. Но това явно е търсен ход. Изглежда, певицата и актьорът реализират неща, които са мечтаели да направят преди 20 г., но са пропуснали. Видео от това време разкри, че Дженифър още тогава е искала да смени моминското си име Лопес с Афлек. И ако го беше сторила, вероятно нямаше да буди толкона голямо недоумение, колкото сега. Не само защото не бе такава голяма знаменитост, а защото традицията за приемане на фамилията на мъжа все още не бе сериозно подкопана от феминизма. Има и още една част, която може да помогне за сглобяване на пъзела за сегашното решение на певицата. При нито един от предишните си бракове тя не приема фамилията на своите съпрузи. Не го прави дори с певеца Марк Антъни, с когото има най-продължителни семейни отношения и две деца.
Затова автоматично Бен Афлек получава по някакъв начин запазено място. Което не е изненадващо, защото певицата е признавала, че за първи път сърцето ѝ е било разбито след раздялата им през 2004 г. По думите ѝ това е станало, тъй като прекомерното медийно внимание към тях е било непоносимо за актьора. Те са една от първите светски двойки, които таблоидите започват да наричат с общо име Бенифър. След това идва ред на Анджелина Джоли и Брад Пит, известни като Бранджелина.
Сватбата на Лопес и Афлек през 2003 г. е отменена няколко дни преди датата поради “прекомерно медийно внимание”. Явно двамата са си взели поука от тогава и сега се ожениха тайно. Служител на параклиса в Лас Вегас, в който са го направили, разказа, че и двамата плакали, докато казват обетите си, а единствените им гости били петте им деца.
От екипа на певицата съобщиха, че тя ще продължи да използва досегашното си име и съкратената му версия Джей Ло за сценичните си изяви и бизнес проекти, тъй като така е позната на публиката, но официално ще е госпожа Афлек. По този начин тя ще се нареди сред тези около 70% от американките, които приемат фамилията на съпруга си, макар отдавна да е отпаднало задължението да го правят.
Професорът по семейни отношения Саймън Дънкан от университета в Брадфорд не крие, че е доста изненадан от този висок процент, тъй като тази традиция е свързана с патриархалните времена и произлиза от идеята, че след брака жената става част от собствеността на мъжа. Той е правил няколко проучвания по въпроса заедно с колеги от Университета на Западна Англия и на Осло и все още няма еднозначен отговор за нейната устойчивост. Опитва се да установи дали това е просто безобидна традиция, или има някакво значение, което не губи смисъл векове наред.
По време на анкетите, които са провели, изследователите са открили, че има многобройни лични причини, поради които една жена може да иска да загуби моминското си име - от това да не харесва как звучи до желанието да се разграничи от отсъстващи или насилствени членове на семейството си. Все пак са успели да открият два основни мотива, които поддържат традицията жива толкова дълго време. Първият е запазването на патриархалната власт, независимо дали двойките осъзнават това като избор, или го възприемат като даденост. Вторият е идеалът за доброто семейство - усещането, че да имаш същото име като съпруга си, символизира ангажираност и това свързва вас и всички потенциални деца заедно като единица. Затова и нерядко се случва жени, които първоначално са отказвали да приемат фамилното име на партньора си, да го направят, щом родят. Друго често срещано чувство е, че децата им може да се окажат объркани или нещастни в резултат на това, че родителите им се казват по различен начин. Но професор Дънкан казва пред Би Би Си, че това вероятно създава дискомфорт само при възрастните, тъй като изследванията им не са открили някакво въздействие върху подрастващите или объркване относно това кой какво място има в семейството, когато са с различни фамилии.
Учените обаче са разделени относно това как нормата за смяна на имената играе ролята на фона на усилията за постигане на равенство между половете. Дънкан го описва като доста опасно, независимо дали двойките, които го правят, активно възприемат традицията, или просто я спазват по подразбиране. “Това увековечава идеята, че съпругът има власт, възпроизвеждайки традицията, че мъжът е глава на домакинството”, обяснява ученият.
Аргументите му силно се споделят от жени като Ники Хесфорд, която има собствен бизнес в Англия и е разведена. Тя отказва да вземе името на бившия си съпруг, когато се женят, и водейки разговор по въпроса, е шокирана да разбере колко малко дами постъпват като нея, някъде около 10-15% във Великобритания. “Жените се оплакват, че в крайна сметка се оказват основните болногледачи в семейството, че не трябва да ходят на работа, когато детете е болно, и кариерата им страда, но не си дават сметка, че те създават този прецедент в началото на брака, като казват: “Ти си по-важен от мен, ти си основният, а аз съм второстепенният”, разсъждава Хесфорд.
Двойните имена са компромис за успели жени
Тъй като жените са склонни да се женят по-късно, някъде след 30 г., това също може да окаже влияние върху традицията да приемат фамилията на съпруга си, предупреждават изследователите на въпроса. Направени в Норвегия и САЩ проучвания показват, че по-възрастните, по-образовани и икономически независими дами изпитват по-голяма потребност да запазят рождените си имена, докато практиката е по-малко популярна сред по-младите и по-ниско платени представителки на нежния пол.
За някои от тях добър вариант се оказва прибавянето на фамилията на съпруга към собствената с тире, но това е компромис, който не променя съществено положението. Обикновено те продължават да използват по-често рожденото си име, а новото остава само за документи. Но и това понякога създава редица трудности, като например да не може да се изпише напълно в някои форми за резервация или формуляри, защото е прекалено дълго. “Когато се омъжих, вече притежавах къщата си. Имах диплома, колата си и редица други неща. Така че, ако трябваше да променя името си, впоследствие щеше да се наложи да сменя всички тези документи за собственост, титли и лицензи”, обяснява Америка Назар, зъболекарка в Осло. Според нея традицията да се приема фамилията на съпруга вече е доста трудно приложима и въобще не е необходима.
