2282 лв. са нужни на семейство с дете до 14 г., за да може да живее нормално. Чистата заплатата за издръжка на самотно живеещ пък трябва да е 1267,53 лв. Това показва проучването на КНСБ на потребителските цени и заплатата за издръжка за юни.
От началото на годината доходът необходим за издръжка се е вдигнал с 4,2%, а на годишна база с 15,6%, съобщи президентът на КНСБ Пламен Димитров. Така за един човек нарастване е с 199 лв. за година.
Близо 2/3 от всички работещите не могат да достигат заплата за издръжка. Те са се увеличили с 222 хил. души и достигат до около 1,752 млн. души.
Причината за по-високата заплата за издръжка е ръстът на цените.
Природния газ се е вдигнал с около 82% от началото на годината, така през месец юли цената достига до 186,87 лв. за Mwh, а през декември 2021 г. е 102,33 лв. за Mwh. Тревожността нараства, както за бизнеса, така и за домакинствата след новото заявление на "Булгаргаз" за увеличение на цената през август с 54% и достигане до 287 лв. за Mwh, отчетоха от КНСБ.
Продължава да нараства цената на електроенергията за небитовите потребители. Забавят се компенсациите за бизнеса заради високите цени на тока и за природния газ, което тласка предприятията и търговците да вдигнат цените си, предупреждават синдикатите.
През юни цената на петрола достигна своя пик от 123,19 $/барел, ръст с повече от 54%. У нас се пренася в цените на горивата (бензини/дизел) достигат ръст от 59,2% на годишна база, което се отразява в почти всяко производство.
Въведените държавни антикризисни мерки не допринесоха съществено за овладяване на инфлацията, отчитат от КНСБ. Според тях не достатъчно ефективни се оказват антикризисните мерките от въвеждането 0% ставка на ДДС за хляба и брашното, така и отстъпка с 25 ст. на литър гориво.
Нашето експресно изследване в периода 6-9 юли, показа че реалното намаление е между 2 и 6% на цените на хляба. Поевтиняването с 20% е само в големите вериги, които не са достъпни са всички домакинства, припомни Виолета Иванова, заместник-директор на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) към КНСБ.
Всичко това води до последователно нарастване на цените, което пряко кореспондира с нарастването на необходимия доход за издръжка и поскъпването на живота.
Само за храна и обществено хранене са нужни 483,60 лв. за работещ, а това е 38,2% от общия разход.
През последното тримесечие се отчита при ръст при:
- „Хляб и зърнени храни“ - 11,6% на тримесечна база, на годишна - 30,3%
- Хлебните изделия - 18,6% на тримесечна база, на годишна - 40%
- Брашно - с 11,4%. Цената за килограм нараства с около 40-50 ст. в сравнение със същия период на предходната година, като годишният ръст е 42%
- „Месо и месни продукти“ - тримесечният ръст е - 9,4%, на на годишна база - 20,4%
- За година пилешко месо се е вдигнало с около 42,7%. Производителите от бранша прогнозират задържане на високите нива и през следващите месеци под влияние на инфлационните фактори и силния натиск на растящите разходи за фуражи и другите допълнителни ресурси,отчитат още от КНСБ
- Яйцата нарастват с 37,5% на годишна база, а на тримесечна с 6,5%
- Мляко и млечни продукти бележат тримесечен ръст с 9,3%. А за година сирената се вдигат с около 2 - 3,20 лв., а при кашкавали с около 5 лв. Годишният ръст достига съответно с 22,9 до 36,2%
- „Животински и растителни масла“ - за три месеца се вдигат със 7,9%, а за година с 43,9%
- Слънчогледовото олио се вдига с 5,3% за три месеца. В рамките на година увеличението е в диапазон 1,30 – 1,90 лв., и достига ръст от 48,6%
- Захар и захарни изделия - за три месеца са се вдигнали със 7,6%, а за година с 20,9%. На тримесечна база цената на захарта се е вдигнала с 17,3%. Увеличението е с повече от 45-60 ст. на годишна база (с около 40%)
- Цените на услугите в заведения за обществено хранене бележат ръст със 7,2% на тримесечна база. На годишна база темпът на нарастване общо за групата е с 28,1%. При „Сладкарници/кафенета“ е с 13,3%, а при ресторанти с 6% за три месеца, а на годишна база е с около 30% и при двете групи
Групата на нехранителните стоки и услуги през последното тримесечие бележат също ускорение с 3,1%, а на годишна база ръст от 15.6%. По-забележимо нарастване се наблюдава при групите:
Групата „Електроенергия, газообразни и др. горива“ е с най-висок дял и представлява 19,3% от общо разходите в групата. Нарастването на разходите е с 23% на годишна база, като този ръст се държи основно на нарастването на цената на природен газ с 2,5 пъти на годишна база, на дърва за горене с около 70% .
„Жилищно обзавеждане и домакински уреди“бележат тримесечен ръст с 4,8, а годишен с 12,5%. Само групата на мебели нараства с 19,8% на годишна база и с 9,7% на тримесечна.
Групата на „Транспорт“ бележи ръст от 6,4% на тримесечна база, нарастването на годишна е с 32,6%. Само при групата „Горивата и смазочните материали за ЛТС“ нарастването е с 12,3% на трим. база, и с 60,5% на годишна.
Групата на „Здравеопазване“ отчита годишен ръст от 5,6%. Само лекарства нарастват с 4,2% на годишна база. Нарастване се отчита при лекарства, които са масово употребявани, като: аспирини (ацетизал), аналгини, Бромхексин сироп в диапазон от 3 до 6%.
Наред с високите инфлационни равнища, България заема първо място по ръст на индустриалното производство, то е и 5 пъти по-голямо от това в ЕС, отчитат от КНСБ.
С 20.2% на годишна база се ускорява растежа на производството. Преработващата промишленост расте с 21.1% на годишна база, добивната промишленост с 18.5%, а енергетиката с 14.1%.
Износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 36.9% на годишна база, а растежът на строителството е от 5.8%.
Всички тези показатели, са индикации, че икономиката се възстановява след Ковид пандемията и това дава възможност на бизнеса да вдигне заплатите, така че да се повиши потреблението на българските домакинства.
Освен това, инфлация осигурява допълнителни приходи за държавния бюджет, извън гласуваните с актуализацията на бюджета от м. Юли, при условие, че растежът на БВП продължи до края на годината. Новите приходи ще могат да се пренасочат към повишение на заплатите в бюджетния сектор и за социални разходи.
КНСБ настоява за увеличение на МРЗ с очакваната втора актуализация на бюджета, която вероятно може да е заедно и с бюджетната процедура за 2023 г. Това е изключително важно, предвид ръста на цените и тежките зимни месеци, които предстоят.
Закъснялото увеличение на МРЗ от 1 април с 9.2% се обезцени от растяща инфлация от 16.9%. Към м. юни, покупателната способност на МРЗ реално намалява с 6.6% спрямо същия период на миналата година. Това постави пред сериозни затруднения около 500 хил. от наети лица с размера на МРЗ от поскъпването на живота, при това усещането за инфлация при тях е на по-високи нива, поради нарастването на цените на стоки от първа необходимост, които имат висок разходен дял в семейния бюджет.
Според нашите изчисления, МРЗ в България трябваше да бъде 760 лв. още през 01.01.2022 г., за да се доближи МРЗ към СРЗ от 50%. Отчитайки високите нива на инфлация, която ще продължи и през следващите месеци, като следствие от увеличение на цените на природния газ, енергоносителите и горивата, настояваме с втората актуализация на бюджета МРЗ да бъде увеличена на 800 лв.
