След Европейската централна банка и БНБ вероятно през август ще обяви вдигането им, за да намалее инфлацията
Трезори у нас като ОББ - KBC, Пощенска, Ти Би Ай вече премахнаха таксите за големите спестявания
Преди два дни Европейската централна банка увеличи основната лихва по рефинансиране до 0,5%, и обеща по-нататъшни повишения на лихвените проценти още през септември.
БНБ не е обявила решение за увеличаване на основния процент, но се очаква да го направи през август.
Големите банки у нас също изчакват, като плавното движение нагоре ще се види наесен. По-малките обаче започнаха да привличат клиенти през лихвите върху депозитите, като някои предлагат над 1,5%.
Според финансиста Красимир Катев увеличението у нас ще бъде плавно, като до края на тази година очаква 1% да стигнат лихвите по депозитите, а увеличението на лихвите по кредитите да бъде в диапазона 0,7-0,8%.
Какво означава обръщането на тренда при лихвените нива?
По-високите лихви ще започнат да намаляват инфлацията. Най-общо, защото високите лихви стимулират спестяванията и изтеглят пари от обращение, което намалява инфлационния натиск, като едновременно свива кредитирането, което също ограничава паричните потоци към реалното потребление.
Инфлационните очаквания също намаляват и натискът за увеличаване на доходите и на компенсациите отслабва. Тъй като инфлацията ще продължи да расте, вдигането на лихвите също се очертава да продължи дълго, поне 5 години, а според някои експерти – около 10.
Депозитите ще се увеличават с още по-високи темпове, тъй като доходността от тях става реална. Повечето очаквания са лихвите по тях да растат с по 0,25% на тримесечие или шестмесечие, но вече има и допускания стъпката да е с по 0,50%, за да се постигне по-бързо покриване на част от това, което инфлацията е изяла. Прогнозите са увеличението да започне и за по-дългите влогове - например от тригодишните.
Заради увеличаването на лихвите банките да отменят таксата за по-големите спестявания, които големите въведоха в началото на кризата. Засега това обявиха ОББ и КВС, Пощенска банка и Ти Би Ай.
Поевтиняване на имотите и постепенно намаляване на темповете на ръст
е третото положително следствие от високите лихви. Те вече няма да бъдат толкова доходоносна инвестиция, каквато бяха доскоро, заради по-големите разходи по ипотечните заеми.
Със сигурност и заради по-високите лихви, които увеличават вероятността заемът да стане рисков, и за да държат под контрол нивото на лошите кредити, банките ще затегнат кредитирането.
Ще има вълна от предоговаряне на ипотечни заеми
На първо място, защото повечето са с фиксирани лихви, но не за целия период, а за 5-7 години. След изтичането им условията по договора трябва да бъдат предоговорени, което, ако не бъде направено, лихвата става плаваща, каквато е тя в момента на изтичане на срока.
Анализи на кредитни консултанти показват, че всеки процент на увеличаване на лихвата по ипотека
вдига месечните такси по заема с 30-50 лв. минимум,
което може да се окаже проблем при обслужването му.
Ще има засилена миграция на клиенти от една банка към друга в търсене на по-изгодни лихви. Докато лихвата е отрицателна или нулева, критерият за избор на банка се движи основно от размера на таксата, ако депозитът е по-голям. С отпадането ѝ се предполага, че хората ще започнат да сменят една банка с друга в търсене на по-висока реална доходност от спестените си пари. Състезанието за клиенти ще се отрази и върху намаляването на годишните разходи по кредитите, което увеличава тяхната реална доходност.
Време е хората със свободни пари, които могат по своя преценка да намалят рисковете, ако са ги вложили заради ниските лихви в алтернативни продукти, да се върнат към депозитите, тъй като доходността от тях ще догонва инфлацията в следващите години.
Който е бил на пазара за ипотека или за закупуване на жилище, или за рефинансиране на заема си, да калкулира увеличаването, когато си определя реалните вноски по него, като отчита и вероятността заради настъпващата рецесия да остане без работа или доходите му да намалеят.
Притежателите на кредитни карти е добре да изплатят колкото могат повече от баланса по кредитните си карти, преди повишаването на лихвите да повиши ГПР на този род финансови инструменти , защото по тях увеличението ще тръгне от по-висока база и ще се усети по-отчетливо.
Който се кани да купува нова кола на лизинг, както и за други скъпи покупки, е добре да отчете това, че заради кризата с чиповете цените на колите и без лизинг вървят нагоре, което се наслагва върху поскъпването и прави лизинга все по-скъп. Затова съветът е да се изчака, докато се установи с каква скорост ще вървят нагоре лихвените проценти, и тогава всеки да прецени дали и кога да направи покупка с отсрочено плащане. Експерти пресметнаха, че разликата от 0,25% е близо 6 евро за автомобил, струващ около 25 000 евро. Тъй като обаче се очаква кризата на пазара за нови все пак да бъде преодоляна, то отлагането на лизинг върху по-ниска цена може да се окаже печелившо.
Анализатори на пазара твърдят, че докато хората не мислят, че инфлацията ще се отрази негативно на икономиката, търсенето на кредити ще е здравословно. За повечето от тях критичният момент не е дали ще получат кредит при 2,5 или при 3% лихва, а дали ще могат да го обслужват дълго, ако си загубят работата. А също и очакванията за ръста на доходите им - ако например заплатите растат с 10% на година, хората могат да бъдат по-уверени да теглят заеми.
