Въпреки по-високите цени на торове и препарати, изкупните цени на прасковите са като миналогодишните. Това каза в интервю за БТА кметът на сливенското село Гавраилово Димитър Андреев, който има прасковени насаждения. Селото е домакин на ежегодния празник "Златна праскова", при който си дават среща производители, преработватели, търговци, научни институти и фирми, предлагащи препарати за растителна защита.
Тазгодишната кампания по изкупуване на прасковите е започнала с 65 ст/кг. "Горивата са два пъти по-скъпи, препаратите няколко пъти са поскъпнали, торовете - три пъти, но цените са същите, посочи Андреев. Цената на водата на декар за поливка е 50 лева. Инфлацията "изяде" и субсидиите от държавата", каза той.
Друг проблем, по думите му, е намирането на работна ръка. "В овощарството има много ръчен труд - резитба, почистване, варосване, бране. Това осигурява работа на много семейства. Тези хора обаче отиват във Франция, Испания и Великобритания, където взимат много по-високи надници", каза той. Според него статистиката, отчитаща по-ниска безработица напоследък, е заради факта, че по-малко хора се регистрират в Бюрата по труда. Те масово намират сезонна работа в чужбина, като в държавния бюджет от тях не влизат никакви осигуровки и данъци.
Сливенските овощари продължават да настояват да се уреди проблемът с ползването на специално изградената за тях база или т.нар. Пазар за плодове, зеленчуци и цветя. "Тази сграда бе изградена за производителите, каза Димитър Андреев, според когото тя се използва, за да се печели от тях чрез наеми, несъществуващи разходи за ток и вода. Той каза още, че само в сливенското тържище работното време започва от 6 часа сутринта, докато в другите е неограничено. Така се образували километрични опашки от хора, които чакат да продадат стоката си.
Фермерите искат да ползват базата през сезона, а наемите да бъдат на достъпни цени. Проблемът за тържището ще бъде поставен пред земеделския министър, под чийто патронаж е празника "Златна праскова", и който е поканен да присъства, но все още не е потвърдил официално. Стопаните ще го помолят за съдействие, въпреки че Министерството на земеделието не е принципал на Пазара за плодове, зеленчуци и цветя.
Метеорологичните условия през тази година не са били благоприятни за прасковените насаждения и не се очаква много добро качество, смята Димитър Андреев. В някои райони са измръзнали определени сортове, в други е паднала градушка и реколтата е компрометирана. Големите температури пък не позволявали на плода да расте.
Рано е да се говори за добивите, тъй като беритбата започна преди пет-шест дена, каза той.
Празникът "Златна праскова" през тази година ще се състои от 26 до 28 юли. Посетителите могат да участват в дегустации и конкурси, ще има и изложби. В програмата са включени фолклорни изпълнения, семинари за новостите в отглеждането на прасковените насаждения, информация за нови сортове, препарати за растителна защита и др.
Целта на празника е да се възстанови производството на праскови в района на Сливен и да се съхранят фолклорните традиции. В Сливенско се отглеждат близо 70 на сто от прасковените насаждения в Югоизточна България. Прасковите са около 16 000 декара, а близо 3000 декара са насаждения със сливи и джанки, 8000 декара са черешите.
