БНБ още не е обявила решение за увеличаване на основния лихвен процент
Очакванията са такова да има през август
За първи път от 11 години насам Европейската централна банка увеличи основната лихва по рефинансиране до 0,5% и обеща по-нататъшни повишения още през септември.
Първоначалните планове на европейските банкери бяха за плавен ръст от 0,25%, но при почти двуцифрената инфлация в еврозоната, очакваната газова криза и ръст на енергийните цени прогнозите са инфлацията да продължи да расте. (Защо бе взето това решение едва сега и какво следва от тук нататък - виж специалния коментар за “24 часа” на председателката на ЕЦБ Кристин Лагард утре).
БНБ все още не е обявила решение за увеличаване на основния лихвен процент. Очакванията са такова да има през август. Големите банки, работещи у нас, също изчакват, като
плавното движение нагоре се очаква да се случи през есента
Изключение са три малки банки, които вече обявиха минимално увеличение на лихвите по депозитите. Така в момента средният размер на ефективния лихвен процент по новопривлечени депозити за домакинствата остава между 0,02 и 0,03%, показват последните данни на БНБ. Прогнозата е ръстът им у нас да започне от 2023 г.
Има обаче друг ефект от покачването на лихвените нива - премахване на таксата за по-големите спестявания, които големите банки въведоха в началото на кризата - редица от тях удържат по 0,7% за суми над 200 хил. лева. ОББ и КВС банк например вече съобщиха, че премахват такса наличност и за физически и за юридически лица от 1 август тази година. Ти Би Ай също ги отменя. Проверка на “24 часа” показва, че все още няма обявления за отмяна на таксите при останалите банки, но банкери са категорични, че това предстои.
Обръщането на тренда се очаква да се отрази на инфлацията, като най-общият механизъм за това е, че високите лихви по депозитите стимулират спестяванията и
изтеглят пари от обращение, което намалява инфлационния натиск
Едновременно с това по-голямото оскъпяване на заемите свива кредитирането, което също ограничава паричните потоци към реалното потребление. Инфлационните очаквания също намаляват и натискът за увеличаване на доходите и на компенсациите постепенно отслабва.
Естествено е всеки да си задава въпроса какво следва от увеличаването на лихвите, колко дълго ще продължи и с каква стъпка. Много финансисти отказват прогнози, тъй като наслагването на кризи, войната в Украйна правят ситуацията сложна за предвиждане.
Според финансиста Красимир Катев увеличението у нас ще бъде плавно, като до края на тази година той очаква 1% да стигнат лихвите по депозитите, а увеличението на тези по кредитите да бъде в диапазона около 0,7-0,8%. Тъй като повишението ще продължи и догодина, а и през следващите, според Катев е важно, когато лихвите по депозитите достигнат 2%, да се следи внимателно пазарът на имоти. Доходността му вече е паднала под 4%, което ще забави темповете на увеличение на сделките с имоти.
Кредитният консултант Тихомир Тошев смята, че стъпките за увеличаване на лихвите зависят от решенията на отделните банки и тяхната кредитна политика, като най-вероятно според него първите стъпки ще са между 0,2-0,4%.
Тъй като инфлацията ще продължи да расте,
вдигането на лихвите също се очертава да продължи дълго
- поне 5 г., а според някои експерти – около 10. Причината е, че промяната на лихвените нива става при почти двуцифрена инфлация в повечето държави от еврозоната. Златното правило при управлението на инфлация през лихвените нива е те да бъдат малко по-високи от нея, за да може парите да имат реална доходност, независимо от това дали са спестени, или инвестирани.
Един от преките ефекти за хората е повишение на доходността от депозитите. Тя вероятно ще расте с по 0,25% на тримесечие или шестмесечие, но вече има и допускания да е с по 0,5%. Прогнозите са също увеличението да започне за по-дългите влогове - например от тригодишните.
Според банкери съотношението кредит-депозит вече е достигнало 103-104%. Което означава, че събраните пари в банките са раздадени като заеми и
идва време за привличане на нови спестявания чрез по-високи лихви
Поевтиняване на имотите е друг очакван ефект заради поскъпването на ипотечните заеми. Със сигурност банките ще затегнат и изискванията за заем. Повечето заеми с фиксирани лихви са за 5-7 години, след което, ако няма предоговаряне, лихвата става плаваща. Сметки на кредитни консултанти показват също, че всеки процент на увеличаване на лихвата по ипотека вдига месечните такси по заема с 30-50 лв.
Според финансовите консултанти за намаляване на риска при повишаващите се лихви е добре хората, вложили средства в алтернативни продукти,
да пренасочат част от тях към депозитите
Притежателите на кредитни карти е добре да изплатят колкото се може повече от използваната сума още преди повишаването на лихвите, защото по тях увеличението ще тръгне от по-висока база и ще се усети по-отчетливо.
Тези, които планират купуването на кола на лизинг, е добре да изчакат, докато се установи с каква скорост ще вървят нагоре лихвените проценти, и тогава всеки да прецени дали и кога да направи покупка с отсрочено плащане. Експерти пресметнаха, че разликата от 0,25% е около 6 евро за автомобил с цена от 25 000 евро. Тъй като се очаква кризата на пазара за нови коли да бъде преодоляна, то отлагането на лизинг за времето, когато цените се успокоят, може да се окаже печелившо.
Анализатори смятат, че докато хората не приемат инфлацията като заплаха за икономиката, търсенето на кредити ще е здравословно. За повечето от тях критичният момент не е дали ще получат заем при 2,5 или при 3% лихва, а дали ще могат да го обслужват дълго време. Ако заплатите растат, хората ще бъдат по-уверени при тегленето на кредити.
