Теодосий Спасов и Валери Запрянов предложени в управителния съвет, отхвърлен от СЕМ
Галина Георгиева: Срамувам се
Пролет Велкова силно заинтригувана защо са фалирали сп. "Тема" и в. "Преса" и дали са изплатили заема си към КТБ
Съветът за електронни медии не одобри управителния съвет на БНР, предложен от генералния му директор Милен Митев. В него Митев е поканил световноизвестния музикант Теодосий Спасов, популярния и авторитетен журналист Валери Запрянов, юриста Димитър Димитров и Албена Миланова, която от години отговаря за международната дейност на БНР.
Този състав обаче събра гласовете на председателката Соня Момчилова, Галина Георгиева и Габриела Наплатанова от съвета. Пролет Велкова и Симона Велева се въздържаха.
Според правилата, за да бъде избран управителният съвет, за него трябва да има 4 гласа "за" от общо 5. Ако те не се събират при три поредни заседания, на следващо УС може да бъде одобрен и с 3 гласа от 5.
"Срамувам се", заяви Галина Георгиева след края на гласуването. Тя обяви как представители от последното попълнение на съвета отново не са успели да произведат избор. "Станахте свидетели и на поредно унижение на кандидати, каквото имаше и на избора на генерален директор на БНТ. Бих искала да се разгранича и да кажа, че в този състав СЕМ не може да възпроизведе какъвто и да е избор и вот", каза Георгиева.
По време на заседанието кандидатите за УС на БНР се представиха пред СЕМ, след което всеки член на съвета имаше време да ги коментира или да задава въпроси.
Пролет Велкова обясни, че има два смушаващи факта в иначе тежката професионална биография на Валери Запрянов. Тя се поинтересува дали в. "Преса" и сп. "Тема", издавани от дружеството "Обединени свободни медии", са възстановили заеми от 2,5 млн. лева, взети от КТБ, но през фирмата "БГ Корпорейшън". Другият смущаваш за нея факт бил създаването на Българския медиен съюз през 2012 г., написал алтернативен етичен кодекс, който така и не проработи.
Валери Запрянов, работил в много вестници, създал сп. "Тема", бил програмен директор на БНТ, както и член на управителния съвет на телевизията, обясни, че създаването на в. "Преса" е бил опит за по-различен вестник на анализа. По думите му парите не са взети от КТБ, а от фирма. "Дали е куха, какви са механизмите, не е моя работа и не мога да тълкувам тук пред вас. Но в. "Преса" успя да задмине "Труд" и почти се изравни с "24 часа", който беше лидер тогава", разказа Запрянов.
Същевременно обясни как нещата се променяха, увеличаваше се цената на хартията, на печата, разпространението. Появяваха се всякакви сайтове, които даваха лесна крадена информация. Докато във вестника излизат авторски материали на качествени журналисти, за които се плаща.
Запрянов посочи и вината на правителството, по чието решение парите за реклама на европейски проекти се дават без конкурс само на телевизии и радиа, но не и на вестници. Това е била една от причините вестниците у нас да изпитват огромни финансови затруднения, а една немалка част от тях буквално да фалира. Дори едно малко радио получаваше повече от вестника, за да рекламира европейски проект, каза Запрянов.
Развълнувано журналистът разказа и за сп. "Тема" - единственото обществено-политическо списание у нас, което е една от най-свидните му рожби. То е получило всички награди за журналистика у нас, в него работеха едни от най-изявените български журналисти, но си отиде поради финансова недостатъчност.
Същевременно е изчистило дълговете си, тъй като през 2015 г. е била сключена цесия между фирма и "БГ Корпорейшън". Екипът обаче не успява да върне парите на фирмата, взела цесията, затова и списанието фалира, обясни Запрянов.
Той обясни и за Съюза на издателите в България, на който е бил зам.-председател. След като ВАЦ продава вестниците "24 часа" и "Труд", една голяма част от изданията напускат издателския съюз и създават собствен. Например Тодор Батков със "Стандарт", Светлана Шаренкова със "Земя" и др.
Пролет Велкова допълни и "Телеграф" и "Монитор", но Запрянов опонира, че те никога не са били в Съюза на издателите.
Същевременно Симона Велева обяви, че изобщо не е доволна от факта, че съставът на УС е бил представен пред СЕМ само ден преди гласуването му. Имало нужда от повече прозрачност и време.
Така в крайна сметка двете се въздържаха от гласуване и провалиха избора.
Този управителен съвет е нов за БНР и членовете му се избират за следващите 3 години, след като мандатът на сегашните изтече. Когато и ако бъде избран, независимо от състава си, той ще продължи да ръководи в БНР и след като изтече мандатът на директора на радиото.
Безпрецедентният случай е породен от факта, че досегашният управителен съвет беше избран от Светослав Костов, получил ръководния пост след конкурс. По закон той е длъжен да избере управителен съвет, който обаче е с отделен мандат от неговия. Месеци след старта на управление на Костов той беше предсрочно освободен от поста, след като спря излъчването на програма "Хоризонт". На негово място с конкурс бе избран Андон Балтаков, но и той си тръгна, преди да изкара година на поста. Подаде оставка заради натиск в работата му, както и след сплашване и неправомерно нахлуване в личния му живот.
Милен Митев го наследи като генерален директор на БНР, след като също се яви на конкурс пред СЕМ. През цялото това време всички шефове работеха с избран от друг директор управителен съвет. Едва сега изтича мандатът му и Митев има шанса да избере сам с кого ще управлява общественото радио.
