Търсят гроб на тракийски аристократ от I - III век
Гроб на тракийски аристократ от Филипопол търси екипът на археолога Любомир Мерджанов в Голямата могила на Пловдив. Тя е част от южния некропол на древния град и се намира до ОЦ "Юг".
Но докато сваляха насипа, подхождайки към централното погребение, те попаднаха на втори огромен иманярски тунел, който пронизва могилата в центъра. Диаметърът му е над 2 метра.
"Силно се надявам да не са стигнали до гроба", каза Мерджанов. А колегите му за пореден път се изумиха от "майсторството" на българските иманяри. Там обаче откриха изписани инициали А. М. по стените, посочена е и годината - 1933. "Явно тогава са действали", разсъждаваха изследователите. По думите им щом досега се показаха два тунела, не е изключено да има и трети.
"Работната им хипотеза е за погребение от I - III век, когато Тракия е под римска власт. Трудна работа е да предположим на този етап кой е положен. Със сигурност е тракийски аристократ", коментира Мерджанов.
Той и екипът му подновиха работата по могилата преди две седмици. Планът им е да приключат до края на август.
Обектът е внушителен - висок е 15 м, а диаметърът му е й 80 метра.
"Това е отделен могилен некропол, доста по на юг от града. Регистриран е от началото на миналия век от археолога Борис Дякович, а впоследствие и от Димитър Цончев. И двамата смятат, че той е свързан със сателитно селище на града или с някакво вилно имение. Принадлежало е на местната тракийска аристокрация. Възможно е да е свързано не толкова с хора, които живеят в града постоянно, а с аристократи, които са си запазили позициите след включването на Тракия в Римската държава", разсъждава Мерджанов.
Това е последната оцеляла могила от този некропол. Наоколо е имало около 100. Повечето са унищошени безконтролно още в първата половина на миналия век във връзка с урбанизацията, новото шосе и заводите.
"Миналата година проучихме върха, където регистрирахме средновековна църква от XI - XIII век с малък некропол около нея и доста интересни находки. Сред тях са два печата - единият на Петър Монах Ковуклисий. Според епиграфа Николай Шаранков Ковуклисий е титла, която се е давала на приближени до патриарха, а впоследствие е станала почетна, както е в случая. Другият печат е на Василий Харсианид - име, което не е известно до момента в медиавистиката. Фамилията Харсианид е свързана с висшите духовници. Двата печата най-вероятно представляват кореспонденция на местните свещеници с по-висшестоящите", припомни Мерджанов.
Той и колегите му засега се молят да не са ги изпреварили иманярите и да са плячкосали всичко.
