Откъм Вардар ги захранват с надежди
Позабравените в последните години членове на различни македонистки организации у нас, но всички гравитиращи около незаконната ОМО “Илинден”, от месеци се активизираха. Не без любезното съдействие на официални представители на Скопие.
Нашенци, които от 30 г. се опитват да се легитимират като македонско малцинство в България, използваха актуалната ситуация от двете страни на границата, за да напомнят за себе си. Или може би откъм Скопие им напомнят, че ги има?
Оставени спокойно да отбелязват исторически дати около паметници на Гоце Делчев, Яне Сандански и други войводи,
веят знамена с 16-лъчевата звезда на Вергина
и прокламират исканията си за признаването им за македонско малцинство, изучаване на македонски език, новини на македонски език, откриване на радио и тв център в Благоевград, при преброяванията да има графа “македонец” и др.
Искат и отмяна на решението на Конституционния съд от 29 февруари 2000 г., което е категорично, че в България няма обособен македонски етнос, а ОМО “Илинден” - ПИРИН е обявена за противоконституционна.
В последните им декларации прави впечатление, че липсва агресивният сепаратизъм отпреди години.
В същото време не спират опитите им да получат някаква официална регистрация.
След като не успяха на няколко пъти да направят това като партия, пробват упорито като сдружение и въпреки получаваните откази сменят имената и подават нови документи в Търговския регистър към Агенцията по вписванията. Пробват с ОМО “Илинден”, “Антични македонци”, Сдружение на репресираните македонци в България, жертви на комунистическия терор, Македонски клуб за етническа толерантност, Правозащитен комитет “Толерантност” и др. Две от тях за кратко бяха регистрирани, но
прокуратурата поиска от съда заличаване
и то бе направено. Официалното легитимиране на тази група хора за първи път бе направено демонстративно през януари тази година. Президентът на РС Македония Стево Пендаровски прие 8 “представители на ОМО “Илинден” - ПИРИН, и представители на няколко други сдружения на граждани от България”, както бе оповестено от президентската институция.
Говорили си за работата на омовците в “областта на човешките права”. На последвалата остра реакция от наша страна Пендаровски отговори с учудване, че срещата му би могла “да попречи на някого”.
“Ако някой се притеснява от срещата на президента на Република Северна Македония с македонци от която и да е част на света, това не е мой проблем”, каза тогава Пендаровски. И
тъкмо стихна напрежението около тази визита,
импулс им даде и премиерът Димитър Ковачевски през април. До края на годината македонското правителство имало намерение да открие Културен център в Благоевград, както е отворен български в Битоля.
Окрилени от думите му, нашенци веднага се захванаха с реализацията на това “изключително намерение”. Наеха помещение с пари на спонсор от Канада, а клубът трябваше да носи името на “големиот македонски поет од Пиринска Македониьа Никола Вапцаров”.
Похвалиха се, че пратили писмо до Ковачевски с искане за помощ за обзавеждане на клуба. Няма яснота дали и какъв отговор са получили, но междувременно се изпокараха кой какви пари събира от дарители и за какво ги харчи. И докато тече разправията, се оказа, че
хазаите ги помолили да напуснат помещението,
което щяха да открият през август или септември.
Преди дни пък рамо им даде и Македонската православна църква - Охридска архиепископия. В съобщение от заседание на Светия синод се казва, че “историческите въпроси и Договорът за добросъседство с България не трябва да бъдат част от преговорната рамка”.
Друг интересен факт е, че на последното отбелязване на смъртта на Яне Сандански в Мелник на проявата на ОМО “Илинден”
присъства депутатът и лидер на проруската партия “Левица”
Димитър Апасиев. Партията му е активен участник и в протестите от последните дни в Скопие срещу т.нар. френско предложение.
Лидерът на Демократическия съюз, коалиционен партньор в правителството на РСМ - Павле Транов, който е бивш вътрешен министър и депутат, открито призовава за признаване на македонско малцинство у нас. През март той направи и друго скандално изявление, че “ключовият проблем е отричането от страна на България на македонския народ”, което на практика било “политика на геноцид”.
Наивно е да смятаме, че изказванията на македонските президент и премиер, становището на църквата, както и на лидерите на макар и с малка електорална тежест партии са случайно изпуснати.
Съществуват основателни съмнения, че след припомняне да се спазват подписаните двустранни договори в Скопие, ще забравят да търсят македонско малцинство у нас, за което и те знаят, че е изкуствено инспирирано.
