Повече удовлетворение носят срещите с приятели и близки
Колкото повече животът поскъпва, толкова повече ни засипват с оферти за помощ как да подобрим финансовото си състояние. Само за последната седмица съм получила поне три подобни. Едната е от банка, която ми предлага изгодна кредитна карта. Другата е магазин за мебели, който ме насърчава да си купя нещо от него и да започна да го изплащам след септември. Така ще мога да имам по-пълноценна лятна почивка, защото ще разчитам на повече пари, а едновременно с това ще седя на удобен диван пред телевизора в продължение на два месеца например или да спя на ново легло.
Интересно е, че всички подобни предложения по някакъв начин съдържат думи като щастие, комфорт, подходящи решения и загриженост за финансите ни. Все неща, от които наистина имаме нужда в тези кризисни времена. Дали обаче наистина вземането на кредит и разсрочването на плащания може да ни направи по-щастливи? И ако отговорът е “да”, за колко дълго време ще е това? Защото има риск, ако отложим някои разходи в бъдещето, за да си “купим” спокойствие и радост през лятото, есенните и зимните месеци да се окажат още по-кошмарни за нас. Причината е, че прогнозите са за увеличаване на разходите за живот поне до средата на следващата година.
Английският психиатър Макс Пембертън предупреждава, че идеята за подобряване на настроението чрез купуване на неща, когато ни е трудно, е заблуждаваща и компаниите, предлагащите подобни услуги, знаят много добре това.
Особено с възможностите, които дава интернет, те много бързо откриват колебаещи се хора или търсещи изгодни сделки. Достатъчно е няколко пъти да сте пуснали търсачка в мрежата за евтина ваканция или изгоден кредит, за да бъдете затрупани от подходящи реклами за такива.
“През последните години се наблюдава експлозия от оферти за забавяне или разпределяне на плащания, особено когато става дума за пазаруване онлайн. На фона на кризата с разходите за живот хората се изкушават да купуват неща на кредит, които не могат да си позволят”, пише в “Дейли Мейл” доктор Пембертън. Той цитира данни от проучване на английска банка, което показва, че един от всеки трима купувачи, използващи услугите “купи сега, плати по-късно”, се намира в състояние на неуправляем дълг. Налага му се да изплаща на кредит средно 4,8 покупки наведнъж, докато през февруари те са били 2,6.
Английският психиатър не е изненадан, че тази тенденция се задълбочава. Той я нарича “терапия на дребно” и казва, че е имал много пациенти, които са опитвали да преборят депресията си чрез нея, преди да разберат, че тя не решава проблемите им, а само ги задълбочава. Например 50-годишна жена, която има две пораснали деца и работи в старчески дом, прави опит за самоубийство, след като получава извлечение по кредитните си карти. От него разбира, че дължи сума, равняваща се на повече от осем нейни заплати. И макар да осъзнава, че вероятно никога няма да може да изплати всичко, отново започва да прави планове за заеми до момента, в който съпругът ѝ вижда документа и избухва срещу нея. Тогава тя решава, че трябва да сложи край на живота си. “Тази моя пациентка не се беше забавлявала много в живота си. Съпругът ѝ страдаше от множествена склероза, живееха в малък общински апартамент и разчитаха на нейната лошо платена работа. Тя имаше депресия и тревожност и беше натрупала толкова огромни сметки, защото се опитваше да се почувства по-добре, купувайки неща, които знаеше, че не може да си позволи”, разказва Пембертън.
Според него все повече хора тръгват по този път, тъй като моделът, според който да бъдеш някой в нашето общество, означава да консумираш, се е превърнал във водещ. Щастие се предлага почти във всеки магазин и се твърди, че е постижимо просто с няколко щраквания на компютърната мишка, а и обикновено даже е на промоция или се рекламира като изгодна сделка.
“Не казвам, че хората нямат вина. Все пак никой не принуждава никого да купува нов пуловер или чифт обеци, от които всъщност не се нуждае. Важно обаче е да се признае, че това е невероятно лесно да се направи вече. А уязвимите хора, отчаяните и бедните, са най-застрашени”, обяснява английският психиатър. По думите му обаче единственото, което има значение за личното ни щастие, особено в тези трудни времена и двете години на ограничения заради пандемията, са приятелите, семейството и човешките взаимодействия. Нито едно от тях не може да се купи с пари.
Така че много по-удачно е да помислите как да организирате живота си и да имате повече време за тях, вместо да трупате кредити за нови вещи и скъпи ваканции. Ако сте на пенсионна възраст, да се опитате да работите максимално дълго, тъй като това ще облекчи не само финансовите ви трудности, но и ще подобри личното ви самочувствие. “Тъй като живеем по-дълго, все повече хора продължават да работят до години, които преди се смятаха за старост. Наскоро се запознах с пациент, който е над 80-те и се труди като градинар на пълен работен ден. Той ми сподели, че жена му често го насърчава да се пенсионира, но ѝ отговаря, че е още твърде млад. Ето това се казва дух”, обяснява Пембертън.
Психиатърът съветва да не трупате дългове в търсене на щастие, тъй като купените на кредит неща никога няма да ви накарат да се почувствате по-добре. Всъщност по-скоро ще се случи обратното. Когато гледате трупащите се суми по кредитните си карти, ще си мислите какъв неудачник сте в действителност, как нищо не може да ви донесе радост и да реши проблемите ви.
След инфлацията се задава скимпфлация
Рекордното поскъпване на живота води и до нови икономически феномени. В страни като САЩ и Великобритания, където хората са свикнали да получават повече стоки и услуги срещу доходите си, много бизнеси се насочват към трикове за намаляване на качеството или количеството на предлаганите от тях продукти, за да не повишават цените им.
Даже вече има специален термин за това явления. Нарича се скимпфлация и до нея прибягват дори големи и утвърдени фирми.
Най-старият производител на шоколадови изделия в Англия, който съществува от над век, официално съобщи, че намалява шоколадите си от 100 на 95 грама и от 200 на 180 грама, за да запази цената им. Този подход английските икономисти наричат шринкфлация и казват, че се появява периодично във времена на криза, когато компаниите трябва да се борят с високи цени на суровини, транспорт и труд. Обикновено намалените грамажи след това не се възстановяват, което води до спад в покупателната способност.
Освен това по-малките производители едва ли ще имат смелост да направят публични подобни свои решения, тъй като не могат да разчитат на толкова дълга и добра репутация, за да запазят клиентите си. Вероятно те ще прибегнат до използване на по-евтини и не толкова здравословни продукти, за да не вдигат цената, което няма да е шумно разгласено, а ще е написано с най-дребния шрифт върху опаковката.
Много фирми се отказват и от нощен труд, тъй като е по-скъп. По тази причина може да се окажете в хотел без никакъв персонал, в който се настанявате след 22 часа сами чрез поредица от кодове, получени чрез есемес или имейл. Или пък да трябва да си поръчате храна на бара в ресторант и сам да си я сервирате.
Съкращаването на разходи води и до все по-голяма автоматизация на пазаруването. На клиентите все по-често се налага да маркират сами покупките си за плащане, тъй като касиерите се премахват като професия. За по-възрастните и самотни хора това е сериозен проблем не само защото им се струва трудно за изпълнение, а защото често ги лишава от единствения им социален контакт за деня – този да си побъбрят с касиерката в хранителния магазин.
