А от ЕС няма да ни ги дадат по плана за възстановяване, защото икономиката има ръст
Информацията, че ЕС намалява парите за България по плана за възстановяване с 578 млн. евро, предизвика размяна на нова порция “любезни” реплики между ГЕРБ и управляващите.
Първят залп бе даден от опозицията. И това правителство, и служебното буквално провалиха плана за възстановяване. Губят се милиарди от некадърност и безотговорност, заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов на пресконференция в централата на партията.
Малко по-късно дойде и отговорът на управляващите. Министерството на финансите е напълно съгласно с определението “некадърност и безотговорност”, но то се отнася за правителството на г-н Бойко Борисов, което през февруари 2021 г. е подкрепило и е гласувало в ЕС задължението за намаление на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) като част от правната рамка на Механизма за възстановяване и устойчивост.
В подписаната от правителството на г-н Борисов правна рамка е залегнало решението 30% от общото безвъзмездно финансиране да бъде преизчислено на базата на реално отчетения икономически растеж през 2021 г., посочиха от ведомството на Асен Василев.
И допълниха, че промяната в средствата е в резултат на по-добър от очаквания икономически растеж. Други европейски икономики се представили под очакванията и към тях били пренасочени средства. (Кой колко получава - виж вдясно).
В спора се включи и министърът на иновациите в оставка Даниел Лорер. По думите му това е поредна порция неистини от ГЕРБ, която поставя под риск целия ресурс по плана. Защо ГЕРБ блокира работата на НС и не иска да бъдат приети реформите, които съпътстват осъществяването на плана.
Последва и отговор от ГЕРБ: Това, което се опитваме да разберем, е защо година и половина преди крайния срок за сключване на договори по Националния план за възстановяване правителството Петков - Василев не е сключило нито един договор и не е платило и една стотинка. Това е същественият въпрос. И добавят иронично, че Бойко Борисов и неговите правителства са виновни за всички минали, настоящи и бъдещи управленски провали на Асен Василев и “Промяната”. (24часа)
Добавят пари на 5 страни, България няма да маха проекти, чака други компенсации, а може да използва опцията за заем
Вече имаме и първи оферти - 32 за доставка на влакове за 1,7 млрд. лв.
Вместо 6,27 млрд. България ще разполага с 5,69 млрд. евро по плана за възстановяване, гласи решението на ЕК. Всъщност преразпределението на средствата засяга всички държави. На 22 от тях грантовото финансиране е намалено, а 5 получават повече.
Сред най-дpaмaтичните корекции са тези за Румъния, която ще вземе 2,12 млрд. евро по-малко, за Фpaнция намалението е с 1,92 млрд., за Белгия - 1,4 млрд. евро.
Знaчитeлнo ca yвeличeни cpeдcтвaта зa Чexия, Гepмaния, Иcпaния, Итaлия, Aвcтpия и Пopтyгaлия. Сpeд нaй-тeжкo зaceгнaтитe oт пaндeмиятa cтpaни бяxa имeннo Иcпaния и Итaлия.
Корекцията на плановете на всички държави е заложена в регламента за програмата за възстановяване “Следващо поколение ЕС”. Тъй като пакетът бе приет, преди да има статистически данни за реалния икономически удар, понесен от пандемията от COVID-19, в правилата беше заложено да се изчакат данните за състоянието на икономиките, които бяха обявени на 30 юни 2022 г., след което ЕК да актуализира сумите. (Коя държава какъв ръст отчете за 2021 г. - виж графиката).
От българското финансово министерство посочват, че планът за възстановяване е в ход и преизчисляване не се налага на този етап. Правителството в последните три месеца поставило на европейско ниво въпроса за компенсиране на намалението на грантовите средства и търсело възможности за друго европейско финансиране. Едната опция била по линия на нови помощи за държавите, търпящи енергийни последици от войната в Украйна.
От ЕК пък посочват, че за да не се отказва от проекти, които вече са включени в плана за възстановяване, София може да попълни разликата със собствени средства или да поиска заемната част. България има право още на до 4,5 млрд. евро нисколихвени заеми. Ако реши да се възползва от европейските средства, българското правителство ще трябва да кандидатства отново пред ЕК с коригиран план от реформи и проекти, като това може да стане до август 2023 г.
България вече е получила и първите заявки по най-големия задействан досега проект от плана - доставката на нови влакове. 32 са предложенията по обявените пет позиции, съобщиха от Министерството на транспорта и съобщенията.
Участвали големи световни производители и доставчици като Alstom, CAF, Hyundai Rotem, PESA Bydgoszсz, Siemens Mobility, Skoda Transportation, Stadler Rail, Fabryka Pojazdow Szynowych - FPS Poznan, KONCAR - Electric vehicles Inc., Thales, Talgo, Express Service, Vossloh Locomotives GmbH, CZ LOKO a.s. и CRRC Corporation Limited.
След подробно разглеждане на всички предложения предстои в кратки срокове министерството да обяви обществени поръчки на обща стойност 1,7 млрд. лева. Очаква се до средата на 2026 г. България да има нови влакове.
Ще се възползваме от възможностите, които ни дава Законът за обществените поръчки, за да придобием най-модерните и сигурни влакове и оборудване при най-добри условия като цена и като технологии, коментира транспортният министър в оставка Николай Събев. (24часа)
