За кого ще гласуват онези няколко хиляди, стекли се спонтанно на площад “Народно събрание”, когато обединилите се с ГЕРБ и ДПС хора на Слави Трифонов първо свалиха парламентарния шеф Никола Минчев, а после и правителството?
Хамлетовската дилема пред автентичния градски десен избирател е “Промяната” или “Демократична България”.
Хипотетично въпросът може да бъде решен, ако ПП и ДБ се явят заедно на предсрочните избори. Тази теза развиват напоследък някои политолози и социолози.
Опцията за съвместно явяване съществуваше и на последните избори миналата година. Христо Иванов дори протегна ръка към прохождащия в българската политика Кирил Петков.
“Не трябва преди изборите да се явяваме с обща листа, защото
има хора и вдясно, и вляво. Ние явно ставаме новият център.
Трябва да дадем пълна демокрация на избирателите да гласуват по цялата палитра - от най-ляво до най-дясно”. Така Петков пресече опитите на Иванов, а и на Мая Манолова за колаборация миналата есен.
И за тази есен обаче подобно обединение остава в политическата мъглявина - има подобна възможност някъде там на хоризонта, но по-скоро си остава НЛО. В смисъл всички говорят за него, но надали някой ще го види наистина.
“Вратата е отворена”, лаконичен е съпредседателят на ДБ, когато става въпрос за евентуални общи листи с ПП. Макар Иванов да проявява интерес, мнението му не се споделя от останалите участници в ДБ - освен “Да, България” в нея са ДСБ и “Зелените”.
Атанас Атанасов далеч не споделя ентусиазма за общи листи.
От общите листи може да загубят и двете формации.
ДБ неминуемо ще остане с по-малко избираеми места, още повече че “Промяната” вероятно ще трябва да устрои подобаващо и отцепниците, напуснали ИТН. Ако Петков и компания продължат да ползват регистрациите на досегашните си мандатоносители, места ще трябват и за социалдемократи, и за ВОЛТ, и за “Средна европейска класа”. Петков вече направи заявка, че ще продължи работата си с Елена Нонева, Настимир Ананиев и Константин Бачийски. Така на масата за преговори по местата в листите ще настане истинска навалица.
Вторият основен аргумент против е обезличаването. Десните едва ли са забравили
съдбата на маргинализирания СДС,
както и пробваните в недалечното минало редица неуспешни алианси вдясно.
Синята коалиция между СДС и ДСБ през 2012 г. се развали заради задкулисни сделки с ГЕРБ. Появата на “Движение България на гражданите” (ДБГ на Меглена Кунева), обединило се по-късно с ДСБ, БЗНС и онова, което остана от СДС в Реформаторския блок, също приключи с драматичен крах.
Губещ от евентуално обединение освен ДБ може да се окаже и доскорошният фаворит на избирателите - ПП. Формацията влезе като новия Спасител, борец със статуквото, носител на нов морал и непримирим противник на корупцията. Тя е по зародиш антисистемна и заигравката със “стари” политически играчи, пък били и най-демократичните, може да се окаже негатив на фона на огромната умора, натрупана от минали грешни решения.
И “Продължаваме промяната”, и “Демокрлатична България” очевидно са се прицелили основно в
градската висока средна класа
“Ако погледнем задълбочено сегашното Народно събрание, това е може би най-добре представената социална група. ПП спечелиха последните избори с представителство, което излизаше далеч над този тип електорат”, смята политологът Страхил Делийски. И припомня, че немалка част от гласоподавателите на “Промяната” гласуваха за тях, преливайки им енергия от свързаността с президентските избори, на които те ентусиазирано подкрепяха Румен Радев. Тогава Кирил Петков и отборът му бяха скачени съдове с президентския. Ситуацията определено вече не е същата.
Левите, търсещи тогава нови лица и подкрепящи държавния глава, при днешните смразени отношения между Радев и Петков няма да си дадат вота за премиерската партия. А евентуалната коалиция с ДБ няма да помогне в тази насока.
Съюз с десните де факто реже възможността на ПП да търси електорална подкрепа от
леви избиратели, които не припознават БСП или търсят алтернативно представителство
И все пак коалиция межу ДБ и ПП може да се тълкува като знак, че има консолидация на хора и сили - проевропейски, антикорупционни или обединени в името на някакви конкретни ангажименти. Тя може да даде надежда, че все пак тази една година не е пропиляна, и така
колебаещите се да гласуват все пак да намерят смисъл да отидат до урните
Ако не се пилее енергията на симпатизантите им, двете партии може да опрат и сакралните 100 депутати - това според политическата мълва внушават разни експерти на лидерите им през последните дни. Че кота 100 е нереална, е ясно, но безспорно трябва да отправят общо послание и това добре се осъзнава от двете формации.
Ходът на Кирил Петков с изгонването на почти цялото руско посолство бе огромна крачка в тази посока - няма десен във фейсбук, който да не хвърля шапка.
И тъй като двойна коалиция не стига нито да спечели изборите, нито да управлява, а и най-вероятно няма да се състои, ПП и ДБ биха могли да помислят за
някаква форма на дългосрочно споразумение -
своеобразен политически клуб,
който да привлича ако не други партии, то задължително граждански сдружения с активна позиция. По̀ на запад в Европа има опит, който да заемат.
