Местните направили пътека до бунара, за да могат всички дошли да си вземат кал и вода
Собственикът на една от къщите плащал местните данъци и в Кирково, и в Джебел
Вода и кал, добити от стар кладенец край кирковското село Стоманци, лекуват всякакви кожни болести.
Доскоро за това са знаели само жителите на района, но през последните години Чамурлу бунар (Калният кладенец) има все по-голяма популярност.
“Преди месеци ми се обади от Германия едно момче, което живее в чужбина от доста години. Помоли да му изпратим кал и вода от Чамурлу бунар. Детето му имало заболяване по кожата. Обиколили много доктори, но без резултат. Изпратихме му. Обади се след седмица да благодари”, твърди кметът на Стоманци Юзджан Али. Според него
за лечебните свойства на извора се знае от стари времена
Информацията се е предавала от поколение на поколение.
“Там, където е проблемът, се маже с кал, а след това се измива с водата”, обяснява процедурата кметът. Според него изворът има целогодишно вода и не пресъхва дори и в най-сушавите лета.
Самият кладенец е с два свода, изградени от дялан камък. Върху него има изсечени стари надписи, които са станали нечетими от времето.
“Вероятно е имало легенда за извора и бунара, но вече си е отишла със старите хора”, казва Юзджан Али. Според него лековита е калта, взета от самия извор, а пръстта наоколо не лекува. И допълва, че изследвания на състава не са правени.
Лечебният извор се намира на около 2 километра от центъра на Стоманци.
“До махала Златовръх се стига с автомобил, но после има около километър ходене пеша през гората. По-рано достъпът до бунара беше труден, но се събрахме и направихме пътечка. Сега вече до извора се стига спокойно, дори е и приятно”, разказа Юзджан Али.
По негова инициатива е оформена още една
пътека, която води до друга забележителност край селото - Делик кая или по-известен като Пробития камък
Това е скала, в която има 3 отвора.
“От старите хора знаем, че преминаването през голямата дупка помага срещу безплодие при жените. Вярва се, че преминалите 3 пъти през отвора след това забременяват без проблем”, разказа кметът на Стоманци.
Според него провирането през продупчения камък помагало и при други заболявания.
“Качването до камъка беше опасно, защото е на стръмно място, а под него зее камениста урва. Поставихме метален парапет и сега вече всеки може да стигне спокойно до камъка”, обяснява кметът.
Той допълва, че туристи идват да разгледат камъка целогодишно. През летните месеци дневно в Стоманци пристигат до 10-ина автомобила от различни краища на страната - София, Бургас, Варна.
Внуците на Юзджан често влизат в ролята на екскурзоводи
и съпровождат туристите, които няма как да се ориентират, за да достигнат до интересните места.
“Идваха някакви хора от Кърджали. Те знаеха много неща. Казват, че Пробития камък в древни времена е бил светилище. Разказваха също, че наесен по обяд през трите дупки преминава слънчева светлина, която се събира в един лъч”, разказва кметът.
Край Пробития камък има и две пещери. Те са от типа пещери утроби, които са често срещани в Кърджалийско. Досега основно проучвана е единствено Танкърдък кая (Шумящият камък) в района на село Ненково.
Според археолозите този тип пещери са естествени, но са дооформяни от древните в каменно-медната или в бронзовата епоха.
Най-често са използвани като светилища
Двете пещери край Стоманци са близко една до друга, а в дълбочина се събират. Има и трета пещера, която обаче е на височина над 2 метра и е тясна. Според местните хора никой не е успял да влезе в нея.
“Селото и районът около него са хубави и интересни, но ние си имаме проблеми, които няма как да се разрешат нито с калта от извора, нито с провиране през продупчения камък”, твърди Юзджан Али.
Голямата болка на съселяните му е, че селото се намира едновременно в две общини. Едната част административно се води към община Кирково, а другата - към Джебел.
По време на избори половината от жителите на Стоманци гласуват в селото, а другата половина бият път до Ридино, за да упражнят правото си на глас.
“Аз съм на 55 години и откакто се помня, селото е било в две общини. Цяла Германия успя да се обедини, а нашето село - още не”, ядосва се кметът на Стоманци. Проблемът се оказал много по-сериозен през последните няколко години, когато местните хора започнали да вадят нотариални актове за имотите си.
“Досега хората само попълваха една декларация в общината, плаща си данъка и това беше. Сега обаче по-младите искат да имат документи и като започнаха да ги вадят, се оказа, че част от имота е в едната община, а другата част - в другата.
Преди жителите на селото знаели, че границата между общините Кирково и Джебел е пътят, който разделя селото.
От едната му страна хората били адресно регистрирани в Стоманци, а от другата - в село Ридино,
което се намира на около 12 километра. Оказало се, че границата между двете общини преминава не само по пътя, а и през имотите. Така се стига до абсурда като този - къщата да е в община Кирково, а дворът - в община Джебел.
Границата преминавала и през една от къщите, а собственикът плащал местните данъци и такси и в Кирково, и в Джебел.
“Как са я чертали тая граница, не знам. Писах до общината, до областния управител, до регионалното министерство, но досега разрешение няма”, ядосва се селският кмет.
Посъветвали го да убеди хората да минат към община Кирково и да събере подписка, с която да задейства процедурата.
“Част от хората получават социални помощи. Страхуват се, че ако се стигне до административни промени, ще загубят тези придобивки. Опитвам се да им обясня, че тези помощи са държавни и няма значение дали ще са в Джебел, или в Кирково, но хората се страхуват и не искат промяна и не мога да ги убедя”, твърди Юзджан Али.
От София му отговорили, че проблемът трябва да се разреши в общинския съвет
“Хубаво да се разреши, но как съветниците в Кирково може да вземат решение за община Джебел? Вероятно двата общински съвета трябва да направят нещо. Не знам, но ще трябва да се намери изход от този абсурд, в който се намираме”, не губи надежда Юзджан Али.
