Конфликтът се следи с напрегнато внимание от анализаторите по целия свят, за да се коригират недостатъците на въоръжените сили
Епохата на големите военни конфликти не е отминала. Това е основният урок, който политиците и военните по целия свят трябва да научат, след като Русия нахлу в Украйна. Става дума за първия мащабен сблъсък между технологично съпоставими въоръжени сили за последните няколко десетилетия.
Бойните действия в Украйна сега са в центъра на вниманието на военните анализатори от всички краища на планетата. Би Би Си е подбрала 5 аспекта на съвременната война и е помолила военни експерти да коментират как те се променят на бойното поле на украинския конфликт.
Противовъздушната отбрана е по-важна, отколкото се смяташе
От времето на Втората световна война и даже по-отрано господството във въздуха си оставаше най-важният фактор в бойните действия. За да бъде постигнато, е нужно да се унищожи авиацията на противника и да се нанесат максимални щети на наземната система на противовъздушната му отбрана. В началото на украинския конфликт военновъздушните сили на Русия количествено и качествено превъзхождаха украинските. Най-мощното оръжие в арсенала на ПВО на Украйна бяха ракетните комплекси С-300ПС и С-300ПТ със среден радиус на действие, създадени още през 80-те години на миналия век. Освен тях на въоръжения са Бук-М1 със среден обсег, Тор-М, С-125 с малък обсег и различни преносими и артилерийски системи. В Украйна имаше изградена ешелонирана система за ПВО, която трябваше да се справя не само с руските самолети, но и с обстрелите с крилати ракети.
Русия така и не успя да ликвидира ПВО на Украйна. “Руската авиация крайно неохотно лети извън пределите на своите предни позиции и почти не извършва рейдове във вътрешността на украинската територия, както можеше да се предположи. Вместо това те разчитат на ракетни удари”, казва ген. Ричард Барънс, бивш шеф на Обединеното командване на британските въоръжени сили. Смята се, че Москва се е готвила преди всичко за война с противник по образа и подобието на НАТО. А алиансът на практика няма ешелонирана наземна система на ПВО с изключение на отделни звена и се опира най-вече на въздушната мощ – на изтребителите. Украинският конфликт обаче демонстрира възможностите на ешелонираната ПВО и мнението на Запада за нея е започнало да се променя. Затова сега Конгресът на САЩ разглежда възможността ПВО на страните от НАТО в Европа да бъде засилена с допълнителни системи “Пейтриът”. Едновременно в САЩ разработват нова ешелонирана система на ПВО, която ще влезе в състава на мащабна командно информационна структура.
Информационните мрежи на бойното поле
В началото на 60-те години на XX в. първообразът на интернет се появява като военен проект, за да се изгради надеждно средство за предаване на данни. През последните години различни страни по света изключваха интернет по време на локални войни, масови протести и граждански размирици. Това обаче не се случи при руското нахлуване в Украйна. И двете държави използват интернет и никоя от тях не успя да го изключи за другата със средствата на радиоелектронната борба, казва ген. Барънс. “И двете страни в конфликта активно използват интернет за управление на войските”, допълва той.
Напоследък много страни развиват системи, които в САЩ получиха название С4ISR (командване, контрол, комуникации, компютри, разузнаване и наблюдение). Идеята е да се създаде единно информационно пространство на бойното поле, чрез което да се обменя оперативна разузнавателна информация. Въоръжените сили на Украйна прилагат на фронта локалната информационна система GIS Arta, която обаче се ограничава до артилерията. Става въпрос за геоинформационна система, подобна на онлайн картите със свързана към определени места информация. Тя я събира от много източници, включително дронове, наземни разузнавателни отряди, радари, обработва я и дава указания на артилерийските батареи за целите.
Изграждането на такава мрежа се оказа възможно, след като компанията на Илон Мъск “Спейс Екс” предаде на Украйна стотици терминали за спътников интернет “Старлинк”. Такива имаха дори защитниците на “Азовстал” и това им позволяваше да изпращат снимки, клипове и друга информация. “Старлинк” се оказа истинско спасение на украинските въоръжени сили, тъй като в началото на нахлуването чрез масирана хакерска атака от строя бе изведена телекомуникационната мрежа “Виасат”, използвана и от украинската армия.
Радиоелектронната борба – новата надпревара във въоръжаването
В последните години Русия активно модернизира средствата си за радиоелектронна борба, а руските офицери вече имат опит в използването им както в Сирия, така и след анексирането на Крим до пълномащабното нахлуване в Украйна. През март руснаците са опитали да заглушат сигнала на “Старлинк”, но експертите на “Спейс Екс” успели да се справят с проблема, посочват от Пентагона. Според ген. Барънс руската армия инвестира по-активно, отколкото много западни държави, в средства за радиоелектронна борба. Чрез тях е трябвало да бъдат прихващани дроновете, включително турските ударни “Байрактар ТБ-2”. Тези безпилотни самолети изиграха активна роля в конфликта в Нагорни Карабах и мнозина са очаквали, че Москва ще си направи изводите от това. Но това не се случва в очаквания от експертите мащаб и Украйна продължава да публикува видеозаписи на обстрели от байрактарите.
Изводът, който военните от цял свят правят от това, е необходимостта от развитието на средства за борба с безпилотните самолети. При това проблемът се отнася не само до ПВО и средствата на радиоелектронната борба, но и до схватките между дронове. Смята се, че и Русия, и Западът ще развиват тези средства и ще увеличават флотилията си от дронове, така че това ще се превърне в поредната сфера на надпреварата във въоръжаването. Руските сили освен това използват достъпните търговски безпилотни апарати, които ще играят роля в бъдещи войни, и страните от НАТО трябва да са готови за такова развитие.
Колко точно е високоточното оръжие
Войната в Украйна демонстрира способността с високоточно оръжие да бъдат унищожавани не само кораби, танкове и самолети, но и цели щабове и правителствени здания понякога на стотици километри. Според експертите високоточното оръжие е придобило особено значение в новия прозрачен свят с данни от безброй спътници, в който уязвима на ракетен удар на практика е всяка цел. Ген. Барънс обаче подчертава, че войната в Украйна е показала също, че не може да се разчита само на крилати и балистични ракети, защото те струват скъпо и запасите от тях бързо привършват. В мащабна война този вид оръжие трябва да се използва в комбинация с обичайно въоръжение, което е по-евтино и достъпно. “Несъмнено най-важният урок за НАТО от конфликта Русия - Украйна ще е важността на артилерията”, казва бившият британски главнокомандващ.
Това, че за повече от 3 месеца война Русия не успя да унищожи военната инфраструктура на Украйна независимо от мащабното използване на крилати ракети, говори за ниското им качество, смята пък Максим Старчак, специалист по международна и отбранителна политика от университета “Куинс” в Белфаст. “Руските ракети са не само недостатъчно качествени, но и недостатъчно ефективни. Периодично те не се изстрелват или се взривяват по време на полет, а също и не поразяват целта заради недостатъчна точност. Слабата точност на попадението е бич на цялата ракетна промишленост на Русия”, убеден е той. Според него авиацията по-добре от крилатите ракети се справя с унищожаването на инфраструктурни обекти.
Оръжие от миналия век ли са танковете?
Изгорелите танкове по пътищата – както руски, така и украински – станаха символ на този конфликт. В социалните мрежи се появиха много видеозаписи, на които се вижда как тежката бронетехника е унищожавана от леко противотанково оръжие. Украинската армия започна да получава такова оръжие от Запада още преди нашествието на Русия. Това бяха преди всичко американските противотанкови комплекси “Джавелин” и британските NLAW. На много от записите фигурира и украинският противоракетен комплекс “Стугна”. Така на джавелините и стугните им излезе име на смъртен враг на бронетехниката. Големите загуби на танкове и от двете страни в конфликта накараха много експерти да заговорят, че това е остаряло оръжие, което повече няма място на бойното поле. “Ефективността на танковия бой се оказа под въпрос, като се има предвид смъртоносната комбинация от противотанковите системи и различните военни дронове. Украинският конфликт ни дава достатъчно данни, че танкът е своеобразна платформа на XX, а не на XXI век”, смята ген.-лейтенант Радж Шукла от индийските въоръжени сили. “Танковете действат ефективно само в комбинация с ударни хеликоптери и самолети”, допълва и Максим Старчак.
Украинският експерт Андрей Тарасенко обаче смята, че погребението на танковете е преждевременно. “Всяка настъпателна операция, а и отбранителна не е възможна без поддръжката на танкове. Това е психологически и тактически невъзможно”, категоричен е той. Срещу противниците на танковете се изправя и аргументът, че Украйна настойчиво иска от Запада именно такава техника.
