- Условието да получим 11 млрд. евро по еврофондове и 6,3 млрд. по плана за възстановяване и устойчивост е скоростта на реформите
- Първото плащане се очаква през есента на 2022 г. и е 1,369 млрд., а други 724 млн. евро идват догодина
Близо 30 млрд. лв. от Брюксел може да получи България, за да догони Европа. Парите са по еврофондовете и плана за възстановяване. Споразумение за това финансиране подписаха преди седмица в София еврокомисарят по сближаването и реформите Елиза Ферейра и премиерът Кирил Петков.
България е получила близо 15 млрд. евро досега в предишните програмни периоди. Сега очакват нови 11 млрд. евро с национално съфинансиране от 2,2 млрд. евро.
Парите ще се инвестират в повишаване на иновативността и конкурентоспособността на икономиката ни, ще се финансират проекти за производство на продукти с висока добавена стойност, образование и обучение на висококвалифицирана работна сила, цифровизация на икономиката. Поради това има и специализирана програма в областта на научните изследвания, иновациите и дигитализацията. По нея има 1,167 млрд. евро, като националното съфинансиране е 281 988 533.
Едно от важните направления в новия програмен период е сближаване на регионите в страната. Поели сме ангажимент 50% от общото европейско финансиране да бъдат разпределени за трите региона в Северна България – Северозападен, Северен-централен и Североизточен. Това означава, че
там ще отидат внушителните 4,15 млрд. евро
Причината е, че те изостават видимо и са далеч от достигане на средните показатели за ЕС. Дадени са и примери с основни показатели, по които изоставаме - страната ни е в групата на последните 10 държави по БВП, продължителност на живота, обща и детска смъртност, изследвания, технологии и иновации и регионална конкурентоспособност.
Българските региони имат един от най-високите проценти на младежи (15-24 г.), незаети в трудова дейност, образование или обучение. Средната стойност за ЕС е 10,1%, докато в Югоизточния район например е 21,2%.
Продължителността на живота в ЕС е 81 г., в България - 75 г., и 74,7 г. за Северозападния район. Смъртността в ЕС е 10,3%, докато у нас достига 15,4%, а в Северозападния район - 20,5%. Детската смъртност в ЕС е 3,5%, а у нас - 5,8%, достигайки 7,9 на сто в Северозападния район. Делът на населението на възраст 30-34 години с по-ниско от основно и средно образование в ЕС е 16,4%, докато в Северозападния район достига 24,4%. Висшистите в ЕС са 40,7%, докато в Северозападния район е 18,9%. Делът на раннонапусналите образование на възраст 18-24 години в ЕС е 10,6%, докато в Северозападния район - 22,9%.
БВП на глава от населението в Северозападния район е 33,4% от средния за ЕС
Производителността на труда в България е 48,8% от средната за ЕС. Разходите за научноизследователска и развойна дейност на човек в ЕС са 625,8 евро, докато в Югоизточния район са 19,1 евро.
Областите, в които страната отчита напредък, са намаляването на емисиите на парникови газове, използването на ВЕИ, намаляването на младежката безработица и развитието на телекомуникационната инфраструктура.
Единственият регион, който за първи път е определен като такъв в преход, е Югозападният, което изцяло се дължи на развитието на София. Поради това първоначално за него са били предвидени само 658 млн. евро инвестиции до 2027 г. Това е наложило допълнителен трансфер на средства от останалите региони и сумата е вдигната до над 1 млрд. евро.
Традиционната инфраструктура е запазена като важен сектор и ще има пари за оправяне на пътища, за завършване на отсечките от основната железопътна мрежа, която свързва България със Западна Европа. Програмата “Транспортна свързаност” е с общ бюджет от 1,915 млрд. евро, от които 1,616 млрд. идват от ЕС, а 299,143 млн. са националното съфинансиране.
Не са малко и парите, определени за екология - над 1,8 млрд. евро. За иновации и развитие на конкурентоспособността на икономиката ни са заделени 1,487 млрд. евро.
Значителна е сумата за развитие на човешките ресурси - 1,997 млрд. евро. Парите са за социално включване и равни възможности, насърчаване на младежката заетост, социални иновации.
По плана за възстановяване до момента все още пари не са дошли
Поради забавянето в одобрението страната ни няма да получи авансово плащане, което е валидно само за планове, одобрени преди 31 декември 2021 г.
Това означава, че България ще взема пари срещу изпълняване на цели два пъти годишно до 2026 г. Първото плащане от ЕК се очаква през есента на 2022 г. и е 1,369 млрд. евро. Второто се очаква през 2023 г. и е на стойност 724,039 млн.
В официалната оценка на ЕК за плана на България е посочено, че 59% от общия размер на средствата са за мерки в подкрепа на екологични цели. Конкретни направления са инвестиции за ускоряване на декарбонизацията на енергийния сектор, утрояване на производството на електроенергия от възобновяеми източници до 2026 г., изграждане на голям капацитет за съхранение на електроенергия, намаляване на емисиите на парникови газове от 40% до 2025 г. и времева рамка за постепенното премахване на въглищата. Планът обхваща и подкрепа за саниране на сградния фонд, за да се повиши енергийната ефективност.
Близо 26% от общия размер на средствата се отделят за мерки в подкрепа на цифровия преход, което означава съфинансиране по проекти за свързаност на транспортния и енергийния сектор.
За да дойдат парите от Брюксел обаче, са нужни промени в 22 закона
до края на годината. Засега приемането им изглежда блокирано - най-напред заради трудното вземане на решения в коалицията, а и заради изместването им от дневния ред на парламента от предстоящия вот на недоверие към кабинета, внесен от ГЕРБ.
Пет са най-важните закона, които подлежат на допълнение - за КПКОНПИ, за управление на средствата от ЕС, за обществените поръчки, за енергетиката, за концесиите.
Кохезионната политика е ключов инструмент, подкрепящ икономиката на България, за да догони останалите страни - членки на ЕС. Бъдещите инвестиции ще помогнат за просперитета на българската икономика, за да може да има конвергенция с останалите страни - членки на ЕС.
С кохезионното финансиране България има уникална възможност да ускори догонването на Европа. Българите ще се радват на едно по-зелено и по-цифровизирано бъдеще.
Когато говорим за 22 млрд. лв., за да ги получи, България трябва да имаме стабилно правителство, което има ясна стратегия и работи с Европейската комисия. Едновременно с това говорихме за Фонда за справедлив преход, който е с размер от 2,6 млрд. лв., които трябва да бъдат изцяло разписани и подготвени до края на годината, за да можем да ги усвоим, започвайки още тази година.
