Френското предложение възбуди политиците - всеки има своя версия по документа
Разривът между Румен Радев и Кирил Петков вече е тотален. Знак, че двамата нямат път един към друг по темата за Северна Македония, а и не само, даде президентът в събота. Поводът - постъпилото във външното министерство и в парламента френско предложение за Северна Македония. То ще бъде обсъдено от депутатите, преди премиерът да замине за срещата на върха на ЕС в четвъртък.
Кабинетът така и не можа да изработи българско предложение за Северна Македония, а сега внася френското. При това прехвърля цялата отговорност върху Народното събрание, без да заяви позиция. Министър-председателят не може да внася чуждо предложение без свое мнение. Той не е куриер, а премиер, критикува остро Румен Радев.
От месеци насам президентът предупреждава, че не трябва да има промяна в българската позиция, напомняйки за решението на Консултативния съвет по национална сигурност от януари. Според него, за да се вдигне ветото, трябва да има реални резултати за изпълнение на договора между двете страни от Скопие, включително за правата на македонските българи. Тази позиция бе разписана така, след като през декември Петков обяви пред “Файненшъл таймс”, че ще предложи нова много бърза процедура за РСМ със срок от 6 месеца.
След това премиерът внесе в Министерския съвет решение, с което темата бе прехвърлена във външната комисия на Народното събрание.
Вписването на българите в конституцията им преди началото на преговорите е задължително, но недостатъчно условие, смята Радев. Според него предложението на френското председателство е стъпка в правилна посока, но оставали редица въпроси, които да бъдат изяснени преди вдигане на ветото - политиката на дебългаризация, кражбата и фалшификацията на история, разрушените паметници, репресиите над българи.
Скопие няма да започне преговори, преди българите да са в конституцията, отговори му Кирил Петков. И обясни, че ЕС дава възможност да се гарантират правата на българите в РСМ през ясен механизъм - не започва преговорите си за ЕС преди смяна в конституцията. Това бил “мост на доверие” между двете страни. Премиерът се зарече на Съвета на ЕС да изпълни волята на депутатите.
Същото напомни и вицепремиерът и лидер на БСП Корнелия Нинова, която с остър пост във фейсбук призова Радев да спре “да спекулира” и да внушава, че кабинетът може да вдигне ветото над РСМ.
Да използваш истинското родолюбиво чувство на българите, за да си правиш политически пиар и да трупаш личен рейтинг, е подлост, коментира Нинова.
“Демократична България” ще подкрепи в парламента френското предложение за Северна Македония, обяви пък съпредседателят Христо Иванов пред Нова тв: То е изключително добро за България и ние заради вътрешнополитически спорове сме на път да го изпуснем. Това ще е национално предателство, а не другото. И допълни, че “и най-добрата защита на правата на българите в РСМ ще отнеме години, но най-добрата гаранция е ЕС”.
А Слави Трифонов видя във френското предложение доказателство, че премиерът е водил външна политика, различна от тази на МВнР. И тъй като министър Теодора Генчовска била от ИТН, той научавал за всички водени разговори от предложението.
В този документ се говори за българско малцинство. В Северна Македония няма българско малцинство, а има само българи, заяви Трифонов във фейсбук. Ние, българите, не приемаме съществуването на македонски език, всички европейски държави го признават, а на нас ще ни признаят, че ние не го признаваме - това е резултатът от двойствената политика на Петков, каза още лидерът на ИТН.
В отговор от “Продължаваме промяната” обвиниха Трифонов, че прави “внушения и неверни твърдения”, защото не можело министър Генчовска да не е знаела за условията в предложението на ЕС, при положение че “тези разговори са водени само и единствено с МВнР”. От ПП се оплакаха, че Генчовска все още не е предоставила двустранния протокол, който министерството е договаряло със Скопие. Затова ще я викат във външната комисия на НС.
Външно министерство пък поиска спешно да се свика заседание на Комисията по външната политика с участие на министерството, на което да бъдат обсъдени всички налични документи, да бъде формулирана консолидирана българска позиция и да бъдат определени последващите действия на българската дипломация. Това стана ясно след позиция на МВнР за френското предложение.
