Очакваме София да постъпи като Атина към Северна Македония, обяви еврокомисарят по разширяването Оливер Вархеи
Северна Македония да спазва договорите си с България и да спре езика на омразата. Тези условия да са част от преговорната рамка на Скопие за Европейския съюз, предлага френското председателство на Съвета на ЕС.
Преди няколко седмици се разбра, че президентът на Франция Еманюел Макрон ще се опита да помири София и Скопие, така че България да даде зелена светлина за преговори с Европейския съюз до края на месеца, когато приключва френското председателство на Съвета на ЕС.
България иска от Северна Македония първо да впише българите в конституцията си, а след това да преговаря за ЕС. Но Скопие настоява първо да ѝ се отвори вратата за преговори. Затова и България поиска ЕС да стане гарант, че Скопие ще изпълни всички искания на София и те ще залегнат в преговорната ѝ рамка. По този повод и френското председателство изготви “оферта” към двете страни. Очаква се идеята да бъде обсъдена на съвета между премиерите и президентите на съюза в Брюксел на 23 и 24 юни.
Предложението на френското председателство вече е пристигнало в комисията по външна политика в парламента, съобщи БТА. То е
внесено директно в парламента,
след като в сряда Министерският съвет реши всяка нова оферта да отива директно при депутатите.
“Преговорите за присъединяване предвиждат специално внимание да се обърне на защитата и недискриминационното отношение към граждани от малцинствените групи и общности в Северна Македония”, са казва в документа. Този въпрос ще бъде следен от ЕК и докладван на Съвета на ЕС.
ЕС отбелязва намеренията на България и Северна Македония да направят едностранна декларация относно македонския език, става ясно още от документа. А борбата срещу езика на омразата в РСМ е поставена като условие наред със съдебна реформа и борба срещу корупцията и организираната престъпност. Скопие трябва да изготви и план за защита на правата на малцинствата.
“Кабинетът трябва да разсее всякакви подозрения, че може да отстъпи от ветото за Северна Македония. Министър-председателят трябва да отстои националните интереси. Позицията му не може да се разминава с рамката на Консултативния съвет за национална сигурност”, коментира вчера президентът Румен Радев.
Всяко хитруване и опити за подмяна или заобикаляне на националната позиция ще имат тежки последствия, предупреди той.
“Категорично няма да има вдигане на ветото
Каквото и предложение да дойде от френското председателство, то предстои да бъде обсъдено, но това не може да стане в следващата седмица. Имаме достатъчно време да видим дали то е добро за България, какви са следващите стъпки и да изградим стратегия. Няма никаква спешност по този въпрос”, бе коментарът на Кристиан Вигенин пред БНР.
“Така както Гърция и Северна Македония успяха да преодолеят спора си и да го решат по взаимно съгласие, ние очакваме България да засили усилията си и да направи същото”, заяви пък еврокомисарят по разширяването Оливер Вархеи във видеообръщение пред Преспанския форум за диалог в Охрид. В Брюксел обаче Вархеи обяви, че преговорите за свалянето на българското вето върху Скопие са в задънена улица и на този етап не може да се говори за каквато и да било преговорна рамка.
Скопие все още не е получило предложението на френското председателство, но то ще пристигне в страната едва след като всички държави членки, включително България, го приемат, обясни пък премиерът на РСМ Димитър Ковачевски.
То ще ни бъде представено и тогава ще дадем своите забележки. Няма да водим разговори за македонския език, за македонската идентичност и трябва да има цялостно решение, което да гарантира, че с това няма да има други изисквания относно напредъка на страната ни в ЕС, каза Ковачевски.
Северна Македония по-добре да не се присъединява към ЕС,
ако френското предложение е такова, заяви обаче лидерът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски. Той повтори тезата си, че българските искания означават “българизация на Северна Македония или страната никога няма да стане част от ЕС”. “Какво прави дипломацията? Ако не знаят какво точно е предложението, какво правят? Казват, че ако двустранен проблем влезе в преговорната рамка, това щяло да бъде прецедент, а как Украйна ще бъде кандидат за ЕС, като е във война?”, попита Мицкоски.
