Евродепутатите одобриха законодателство относно емисиите на авиацията и приеха пълна забрана за производство на двигатели с вътрешно горене за леки коли след 2035 г.
Предстоят тежки преговори със страните членки
За повечето хора намаляването на въглеродния отпечатък върху околната среда е отлична идея, която подкрепят. Малцина обаче са склонни да отворят портфейлите си, ако това означава по-скъпи самолетни билети. А именно това ще е един от ефектите, очаквани, след като Европейският парламент одобри миналата седмица законодателство относно емисиите на авиацията.
В пленарната зала в Страсбург евродепутатите приеха доклада си за преразглеждане на Схемата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ) за въздухоплаването. Съгласно схемата е необходимо
предприятията да купуват квоти за емисиите,
които излизат в атмосферата от техните производства.
Одобреният текст, който представлява мандат за преговори на ЕП с държавите членки, предлага Схемата за търговия с емисии да се прилага за всички полети, излитащи от аерогарите в европейското икономическо пространство - 27-те членки на ЕС, плюс Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Досега правилата важаха само ако полетите са в рамките на блока. Безплатните въглеродни квоти за сектора пък трябва да бъдат премахнати до 2025 г. Освен това евродепутатите искат 75% от приходите, генерирани от търговията с квоти за авиация, да се използват за подкрепа на иновациите и новите технологии.
Доклад на консултантската фирма Oxera разкрива, че при полети в рамките на ЕС промените в правилата ще доведат от увеличение на цената на самолетните билети с 16 и 17% съответно през 2030 и 2050 г. Това пък ще доведе до
намаляване на търсенето с 11% през 2030 г. и с 12% през 2050 г.
Що се отнася до потребителите, над половината хора в 13 държави, анкетирани от изданието “Политико”, казват, че биха платили повече, за да летят с авиокомпания, която предприема последователни мерки за намаляване на въглеродния си отпечатък. Но това всъщност не е вярно.
Според шефа на “Райънеър” Майкъл О'Лиъри само 1% от пътниците на неговата авиокомпания плащат допълнителна такса от 2 евро, за да компенсират емисиите от полета си. И това важи не само за клиентите на “Райънеър”. Според Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) от схемите за доброволни компенсации се възползват едва между 1 и 3% от всички пътници.
Малко вероятно е авиоиндустрията доброволно да се лиши от част от приходите си и да купува новите въглеродни квоти за своя сметка. Щом и пътниците отказват да плащат допълнително, когато не са длъжни, то според експертите зелените нововъведения в ЕС неминуемо ще доведат до поскъпване на самолетните билети, с което авиокомпаниите ще компенсират увеличените си разходи.
Почти веднага след одобряването на доклада на Европарламента IATA, която представлява около 290 авиокомпании и така над 83% от световния въздушен трафик, разкритикува мярката. Според нея разширяването на системата за търговия с емисии на ЕС също би причинило “сериозно изкривяване на конкуренцията и ще отслаби глобалната позиция на авиокомпаниите на ЕС”. Генералният директор на IATA Уили Уолш
призова страните от ЕС да отхвърлят плана
и да се ангажират с преговори за глобално споразумение за емисиите от въздухоплаването.
Още един от одобрените в Страсбург законопроекти се очаква да има значителен ефект върху потребителите в Европа. Приета бе - с гласовете на левицата и либералите, пълна забрана за производство - не внос и употреба, на двигатели с вътрешно горене за леки коли след 2035 г. Целта е преминаване към пълна електромобилност. Според нидерландския евродепутат Ян Хуитема, който е и докладчик по досието, “закупуването и управлението на автомобили с нулеви емисии ще стане по-евтино за потребителите”.
Това ли е краят на двигателите с вътрешно горене? Не.
За окончателна забрана се изисква и съгласието на Съвета на ЕС - тоест всички правителства на членките трябва одобрят забраната за продажба на конвенционални автомобили. В края на юни 2022 г. ЕП и страните от ЕС трябва да изработят съвместна позиция, за да може забраната да бъде приложена. С гласуването си евродепутатите на практика определиха своята позиция по темата.
Някои автомобилни фирми така или иначе планират да преминат изцяло към задвижване с електромотори още преди 2035 г. Британският производител “Ягуар” например иска още от 2025 г. да предлага само електрически модели. Италианската марка “Ланча” също преминава още от 2024 г. към производство основно на коли на ток, а от 2027 г. ФИАТ ще продава само автомобили с електромотор. Година след ФИАТ същото подготвят и в “Опел”. От 2030 г. напълно електрически стават “Лексус”, “Ролс- Ройс” и “Волво”.
В Европа най-напред във войната срещу дизелите е Норвегия, където от 2025 г. няма да може да се регистрират нови коли с двигатели с вътрешно горене. Пет години след това продажбите на бензинови и дизелови коли ще бъдат забранени също в Дания, Ирландия, Исландия, Нидерландия, Швеция и Словения, пише “Дойче веле”.
Германската автомобилна индустрия бързо разкритикува решението на ЕП. Според председателката на Съюза на автомобилната индустрия Хилдегард Мюлер в Европа няма необходимата за това инфраструктура от зарядни станции. А в другия браншови съюз - на товарните превозвачи, са недоволни, че синтетичните горива - тъй наречените E-Fuels, не са признати за климатично неутрални.
българите и румънците просто ще си карат старите по-дълго време
Мерките освен това са на ниво ЕС, тоест нищо не пречи европейците да продължат да карат нови коли на дизел и бензин, просто те ще бъдат произведени извън континента.
Може би най-важният законопроект от “Подготвени за цел 55” бе предложението на ЕК за цялостен набор от промени в съществуващата Схема за търговия с емисии на ЕС. Предвиждаше се включване на емисиите от морския транспорт, сградите и автомобилния транспорт. В документа бяха внесени огромен брой изменения и след като всяко от тях бе гласувано поотделно, накрая целият законопроект бе отхвърлен. “Против” гласуваха левите и зелените, както и консерваторите и националистите. “За” бяха единствено ЕНП и либералите. Поради неуспеха на реформата в СТЕ не бяха разгледани Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите и Социалният фонд за климата.
Основна цел на този фонд щеше да бъде подпомагането на домакинствата с мерки за справяне с енергийната бедност и бедността, свързана с мобилността. Фондът в размер на 72,2 млрд. евро за периода 2025 - 2032 г. трябваше да покрива инвестиции в саниране на сгради, възобновяеми енергийни източници и преминаване от личен към обществен транспорт, споделяне на автомобили и използване на активни видове транспорт за придвижване. Мерките можеше да включват данъчни стимули, ваучери, субсидии или заеми с нулева лихва.
Проектозаконите сега се връщат в комисията по околна среда (ENVI). Целта е да се стигне до приемане на позицията на ЕП по време на кратката пленарна сесия на 22-23 юни и стартиране на преговорите с правителствата на държавите от ЕС още в последната седмица на месеца.
5-10 евро от цената на билета е за въглеродни емисии
МАРИЯНА ЖЕЛЕВА
Цената на въглеродния отпечатък на пътник в самолет е към 5-6 евро на близки разстояния и 10 евро при 3-часов полет - от София до Лондон например. Това показват изчисленията на Любомир Илиев, специалист по авиационно гориво и вредни емисии. Или делът на емисиите в цената на керосина е към 20%. Ако тон струва 1300-1400 долара, както е сега, то емисиите, които генерира това гориво, са 200-300 евро. Делът на горивото в разхода за един полет е към 50% в момента и то се калкулира в цената на билета на пътника. След началото на войната в Украйна цените са се вдигнали, преди нея са били 500-600 евро на тон.
Ако един пътник лети с “Ембрайър” от София до Варна, разходът за емисии за него, ако самолетът е със 108 пътници, е 5 евро, сметна експертът. При полет от София до Лондон самолет със 150 места би похарчил 6 тона гориво, по 2 тона на час и 19 тона вредни емисии. 1512 евро ще струват емисиите при цена от 80 евро. При 150 пътници се получават 10 евро на всеки в цената на билета.
В момента авиокомпаниите плащат емисии при полет между две летища в рамките на Европейския съюз. Европарламентът подготвя промени на регламента. Те са разписани в 300 страници, от които 200 са мотиви. Предвиждат разходите за полети да бъдат натоварени и с цени на въглеродни емисии при полети от летище в ЕС до аеропорт извън границите на европейската икономическа зона – страните в ЕС плюс Швейцария. Ако това се приеме, разходът за емисиите ще се вдигне с 20-30% на сто в зависимост от разстоянието.
Петър Витанов: Разговорът за зелена трансформация в България дразни, защото сме бедни
“Много е трудно да се говори за зелена трансформация, когато в България например хората пестят от топлоизолация с години. И да говориш за електрически автомобили, за зелена икономика и екологична трансформация, малко дразни. Дразни, защото сме бедни, за съжаление.” Това коментира пред български журналисти в Страсбург евродепутатът Петър Витанов от БСП/С&Д. Той предупреди за опасността, ако пакетът беше приет без промени, да осъмнем с трансформация, след която бедните са още по-бедни.
Витанов подчерта, че електрификацията на сухоземния транспорт не означава само да сменим дизеловата кола с такава на ток, а да бъдем по-ефективни - да използваме градски транспорт, да създадем прилежащата инфраструктура за друг тип придвижване и да слезем от автомобилите по принцип: “Струва си по 3 причини. Първата е екологичната - знаем, че няма по-мръсна европейска столица от София, няма друга, в която броят на автомобилите да е равен на този на хората. Второ - България има шанса да не е автомобилен производител, за разлика от Словакия, Чехия, Германия, Франция, Испания. Разбираемо, те не искат електрификация, защото това ще се отрази на броя на заетите в сектора.” По думите на Петър Витанов многото заводи, които произвеждат части за коли в България като седалки и волани, няма да бъдат засегнати. На много места у нас се създава и софтуер за електрически коли, а евентуалното ново еврозаконодателство ще доведе до създаването на нови устойчиви 50 000 работни места. Като трета причина в полза на електрификацията Витанов посочи, че колкото по-бързо масово се въведат електрически коли, толкова по-бързо ще се разшири пазарът за тях, ще се предлагат втора употреба и така ще станат по-достъпни.
Андрей Новаков: Не разбирам мазохизма, с който сменяме зависимостта от руския петрол с китайски батерии
Нямаше особен интерес у нас при гласуването в Европарламента на забрана за производство на дизелови и бензинови коли от 2035 г. Според българския евродепутат Андрей Новаков от ГЕРБ/ЕНП причината е, че промяната влиза в сила чак след около 10 г. “Само че около 120 000 души, заети в автомобилната индустрия в Германия, на практика работят в България, произвеждайки различни компоненти. И ако забраниш онова производство, това също ще спре. Никой не попита тези заводи готови ли са за промените, могат ли да пренастроят производствените си линии”, коментира Новаков. Той призна, че бъдещето принадлежи на чистите технологии, но това трябва да се случва с темпове, които няма да направят хората още по-бедни и по-неконкурентоспособни в Европа.
“Забележете, че забраната е за производство на дизелови автомобили, но не и за вноса. Излиза, че всички, които искат да карат такива коли, ще си купуват китайски, американски или други. Не разбирам мазохистичния подход, при който Европа сама си създава ограничения, които не важат за никой друг”, каза още Новаков. По думите му в САЩ например няма такси за вредните емисии на тецовете, за емисиите от бензин и дизел, нито за тези от самолетите или от корабите. “Съгласен съм да насърчим производството на електромобили, да го субсидираме, да направим отстъпки, улеснения за всички, които са ги избрали. По-ниски данъци, безплатно паркиране и т.н. Напълно съгласен съм. Но да налагаш забрана и да сменяме зависимостта си от руски петрол с китайски батерии, не го разбирам.”
