Основният дебат и страх са за курса у нас между двете валути - затова и преди 4 години, когато финансовият министър Горанов и шефът на БНБ Радев подават молба за влизане в еврочакалнята, записват, че ако ни принудят да го променяме, се отказваме
Таен семинар на банкери: Въвеждаме еврото на 1 юли 2009 г., написа “24 часа” в началото на юни 2004 г.
Темата е обсъждана на закрит семинар на БНБ за предизвикателствата по пътя към еврото с представители на банките на Франция и Холандия, с които имаме споразумения да помагат при влизането в еврозоната.
По това време управляват Симеон Сакскобургготски и неговата партия НДСВ. Казват, че тогавашният външен министър Соломон Паси в обичайния си екстравагантен стил също предлага бързо да приемем еврото, но консервативният шеф на централната банка Иван Искров бързо охлажда ентусиазма му, посочвайки тежките критерии, на които трябва да отговаря държавата, за да стане част от еврозоната.
Днес България все още е в чакалнята и вероятната дата, поне засега, е 1 януари 2024 г.
И ако тогавашният ентусиазъм може да бъде обяснен с въодушевлението от приемането ни в ЕС на 1 януари 2007 г., то днешните дебати трябва ли да приемаме еврото също имат политически привкус.
Тогава всички си мислехме, че тъй като членството ни в еврозоната е залегнало в договора за ЕС, трябва част по-скоро да изпълним този ангажимент.
Мислехме, че като има малко техническа работа и много желание, то ще се случи, споделя днес участник в тайния семинар.
Малко по-късно ще стане ясно, че пътят към еврото включва извървяването на определени трудни стъпки за покриване на количествени и качествени критерии, за да бъдем пуснати в преддверието на еврозоната. И след поне 2 г. престой там, след като бъдем следени под лупа, може да получим одобрение за официално въвеждане на еврото.
Какво се случи от тогава до сега? След опустошителната инфлация и банковите фалити от 1996 - 1997 г. с решение на служебния кабинет “Софиянски” от 15 февруари 1997 г. България приема валутния борд.
Чрез закона за борда, който на практика контролира фискалната ни политика, левът се фиксира спрямо германската марка при курс 1000 лв. за 1 марка.
След деноминацията от 5 юли 1999 г. курсът става 1 лев = 1 марка, а в края на същата година се привързва към еврото при курс 1,95583 лв. = 1 евро, какъвто е и досега.
Тъкмо фиксираният курс поражда най-оживените спорове. Факт е обаче, че досега няма отчетливи ефекти, които да показват нуждата от неговата промяна.
Въпреки че на последната засега дискусия за еврото отново бяха преповторени някои от тезите, според които натрупаната инфлация у нас в сравнение с тази в държавите от еврозоната вече е обезценила лева и трябва промяна в курса.
През 2018 г., след като тогавашният финансов министър Владислав Горанов и шефът на БНБ Димитър Радев най-сетне подадоха писмо за намерения за членство в еврозоната, парламентът препотвърди този обменен курс и дори записа в мандата за преговорите, че ако бъдем поканени да го променим, България ще откаже приемане на еврото. Вече втора година престой в т.нар. чакалня на еврозоната показва, че решението е правилно, тъй като левът не е показал никакви отклонения от обявения курс.
А е имало доста периоди на разколебаване. Всички помним как през февруари 2020 г., т.е. броени месеци преди да бъдем допуснати до т.нар. чакалня за еврото, тогавашният премиер Бойко Борисов заяви, че няма да насилва нещата, докато няма абсолютен консенсус.
Какво предстои до въвеждане на еврото? След 10 юли 2020 г., когато бяхме допуснати за валутния механизъм ИРМ-2 (т.нар. чакалня), бе разработен План за приемане на еврото. По него имаме още поне 13 стъпки - освен количествени критерии като инфлация, бюджетен дефицит, лихвен процент, дълг има и качествени като институционалната и законовата готовност. Което предполага висока степен на съответствие със законодателството на ЕС и гарантиране чрез закон на пълната независимост на БНБ.
А също и немалко технически стъпки - от готовността на банки, компании, пенсионни фондове, работодатели да превалутират всички левове в евро до търговците, които само месец ще могат да обявяват цени в левове и евро, а още от въвеждането на новата валута трябва да връщат ресто в евро.
