Твърде ниска амбиция – така от КНСБ определиха актуализацията на бюджет 2022. Според тях програмата трябва да бъде разширена.
Събраните пари от данъци се очаква да бъдат 2-2,5 млрд повече от заложените от Асен Василев, като от КНСБ са изчислили, че в тях могат да бъдат вместени желанията им за увеличение на заплатите, които възлизат на под 1 млрд. лева.
„От тези 2,5 млрд. един да отиде за увеличение на заплатите, а останалите 1,5 да отидат при тези, които имат нужда от подпомагане“, предложи президентът на КНСБ Пламен Димитров.
„Имаме ясни искания за увеличение на заплатите с минимални стойности 15%. На места искат и 20-30%. Подобни искания не трябва да учудват никого предвид инфлацията. Тази година увеличение на доходите ще има, независимо какво ще бъде правителството и как ще се казва премиерът“, каза още Димитров.
760 лв минимална заплата от 1 юли, поискаха от КНСБ, както и още едно увеличение от 1 януари 2023 г., адресиране проблема за децата, които са на прага на линията на бедност и обръщане на внимание на енергийната бедност. Много високи са нивата на бедност в страната дори и на работещите - между 700 и 800 хиляди, затова линията на бедност да стане 460 лв, а не 413, както е сега, поискаха още синдикатите.
Според проучване на КНСБ, 10,5 млрд. лева по-малко от планираното е похарчила държавата за периода 2016 – 2021 г., с изключение на 2017 г. Т.е приходната част в бюджета стандартно се подценява, което създава предпоставка за по-бързо намаление на предварително заложения дефицит, ако тези допълнителни приходи не бъдат впоследствие пренасочени към допълнителни разходи.
Коментар и на антикризисните мерки предложиха синдикалистите – закъснели и недостатъчни.
От там подкрепят програмите за освобождаването от акциз на тока, природния газ и нефта, въпреки че облекчението се отразява само на бизнеса, въвеждането на намалена ставка на ДДС за централно отопление и доставки на природен газ, намаляване на лихвата за просрочени плащания към държавата за комунални услуги и увеличаването на размера на данъчните облекчения за деца, увеличаването на пенсиите и въвеждането на електронни ваучери. Въпреки това не са съгласни с прилагането на някои от мерките.
„Проектът за бюджет не следва правилата, които трябва да се следват при разработване на програмата. Той не почива на закона. КНСБ винаги и всяка година настоява за увеличение на размерите на пенсиите, които са на такова ниско ниво, каквото не съществува другаде в Европа. Нашата твърда позиция е това да става през увеличаване на приноса всяка година на осигурителния стаж и осъвременяване“, каза националният секретар на КНСБ Ася Гонева.
Осъвременяване на приноса ще има от 1 юли. Тогава добавките от 60 лв влизат в пенсията, но тя няма нищо общо с приноса. „Така личната трудова пенсия на всеки се превръща в нещо сборно на социалната пенсия и социалното подпомагане. Още по-неправилното е, че това ще почне да расте като лавина с всяка следваща година. Тези 60лв замърсяват пенсията и нарушават връзката принос-права“, обясни Гонева. От КНСБ застават зад вдигането на тавана на максималната пенсия на 3400 лв, но изразиха притеснения така да не се облагодетелстват хора, които не са имали съответния принос за страната, и предупредиха, че трябва да се внимава да не се получи така, че хора със заплата от 3400 лв да получават същата пенсия.
